Първият англичанин, който се засели в Кресна: Не мога да си представя как българите живеят с 250 лева пенсия! Това е смърт!

Борис Сандански, struma.bg

Ендрю Мок Хаузли е роден на 18 февруари 1962 година в английския град Феликс Стоун. Образование получава в областта на историята, политиката и човешките ресурси в университета на град Ланкастър. Работил е в Ипсуич и Лондон във фармацевтичната фирма "Байер". От 2013 година е в България, живее в Кресна, където има апартамент, купил си е и една стара къща в струмянското село Горна Рибница, високо в Малешевска планина.

- Г-н Хаузли, как се озовахте в Кресна?
- Нямам точен отговор. Преди да знам, че има Кресна, знаех, че има държава България, но познанията ми стигаха само до името й. Аз съм си малко скитник, обичам да обикалям света, бил съм в много държави. Привличат ме най-вече различни църкви, манастири и други обекти, но от гледна точка на история, архитектура и туризъм. 
Случи се през 2013 година. Озовах се в София. Впечатлиха ме синодалната катедрала "Свети Александър Невски", Боянската църква. После харесах пътищата към Пловдив, Стара Загора, Варна, Велико Търново. Впечатлиха ме много старинни и действащи религиозни обекти. Хванах и пътя по долината на Струма, разгледах Рилския манастир, Роженския след него. Тук, на тази земя, ме впечатлиха много природата и климатът, а и хората. Поиска ми се да поживея и да поработя на по-тихо място и такова ми се видя градчето Кресна.
- Устроихте ли се в Кресна?
- О, да. Купих си апартамент в един бивш военен блок. Вече се поопознах с много хора, а и те с мен, и имам необходимите условия и за живот, а и за работа, и то по моите изисквания.

- Ще останете ли тук?
- Ами, как да кажа, ще го нарека Божа работа, както обичат да казват хората. Щом съм си купил вече апартамент в Кресна и стара къща в Горна Рибница, май означава, че не съм дошъл като турист, а и да поживея. В Кресна се установих, защото градчето е с добър транспортен достъп, минава международно шосе и жп линия. Тук не съм без хора, но не ми е и шумно, както бе примерно в Ипсуич или Лондон. Поиска ли ми се обаче пълно усамотение, нещо, което също е, така да се каже, в кръвта ми, то ето ми го село Горна Рибница. Къщата ми там е чудо - старинна, изградена само от камък и дърво. А и селцето е като жива приказка, има голяма история. Бъдещето му обаче май не се вижда. Останали са да живеят само двама души, с мен трима, но в неделни и други празнични дни се пооживява с наследници на напуснати бащини къщи и имоти.
Хората и в Кресна, а и в Горна Рибница, с които се срещам, живеят все още така патриархално. А и природата е отлична - не ти Пирин, не ти Малешевска планина, а помежду им долината на Струма.
- Живели сте в големи градове. Шумът им не Ви ли липсва?
- Че на кого може да му липсва един шум. Та на мене ми се бягаше от него. Според мен животът намира истинската си същност при човека чрез усамотението, във време, когато може да се отдаде и на размисъл кой е и защо е. Гледам Горна Рибница сега - напуснати къщи и имоти, обезлюдено, и си го представям преди сто и повече години, когато тук са действали църкви, имало е училище, хората са се женили, създавали са деца, празнували са.

- Научихте ли вече български?
- Е, тук май нещата ми се виждат все още така нагорно. Знам по някоя дума, но явно това не ми стига. Разговарям с хората, но къде с думи, къде с жестове. Трудно, но до разбиране все пак се стига. Правя обаче нещо и в това отношение - уча български. 25 урока вече имам - 10 ги взех от Лиляна Димитрова в Кресна, а другите 15 от хора, знаещи английски, в Благоевград, и продължавам. Езикът е голяма бариера, но все ще намеря начин да я прескоча.
- Когато не сте сред хората, какво правите?
- Ами, телевизия, четене на книги, работа. Телевизията в Кресна е на кабел и с над 200 програми, има и много на английски език и има какво да се гледа. Пък се заглеждам и по българските предавания, че да си сверявам понаучената част от българския речник.
- Да върнем малко лентата на живота Ви в Англия, с какво се занимавахте?
- Роден съм във Феликс Стоун през 1962 година в малко семейство, силно религиозно. Чист англичанин съм. Баща ми Дейвид е бил туроператор. Спомогнал е на много англичани по-лесно да опознават света, но най-вече в областта на религиозния туризъм - селища с големи християнски обекти - като църкви, манастири и други свети места. Майка ми Памела повече се е занимавала с отглеждане на малки деца, нещо като при вашите детски ясли. В университета в Ланкастър учих доста в областта на историята, политиката и човешките ресурси. Част от наученото приложих в голямата фармацевтична фирма "Байер" в Ипсуич и Лондон, която предоставя лекарства и в България. Техният аспирин там във фирмените аптеки върви към 2,5 паунда, което ще рече към 6-7 лева, но из по-обикновените аптеки, включително и в Европа, може да се намери и по един паунд. Тук е 5-6 лева.

- Каква беше заплатата Ви там?
- Различно. Зависи от печалбите на фирмата. Най-често годишното ми възнаграждение е било между 40 и 50 хиляди паунда. 
- След това накъде тръгна житието Ви?
- В "Байер" бях до 1996 година. Оттогава досега се занимавам с книгоподготвяне и книгопечатане. Имам си своя фирма. Пиша и подготвям наръчници по туроператорство, каквото наследих и от баща ми Дейвид. Правя всичко само на английски език, като разпространението е в Англия и САЩ. Всичко обаче е свързано с религиозния туризъм.
- Какво ще рече "реалигиочен туризъм"?
- Това е запознаване със свети места, свързани с християнството - църкви, манастири и други обекти, както и жития на светци, на хора, допринесли за развитието на църковните дела, архитектурата, художествената сценичност и всичко друго, свързано с религията, вече 2000 години. Целта е пътуващият по възможно най-лесен начин да получи информация и достъп до всичко.
- В Кресна работите ли и върху какво?
- В Кресна - да, работя. Подготвям един нов наръчник за религиозния туризъм в Испания. Знаете, че Испания е нещо като рай на църковната архитектура и изкуство. Що ли не може да се види в Барселона, Мадрид и къде ли не.

- Как събирате информация?
- Въпросът е до организация. Казах вече, че си имам фирма. Баща ми Дейвид чрез фондация е обхванал много организации. Та за информацията - дошъл съм с литература, със списания на обекти, ползвам интернет, помощта на фотографи, на специалисти, на хора, чийто живот е свързан с описваните обекти. Става нещо, както при пчелите - събира се нектар и прашец от цвят на цвят и после се попълва голямата пита.
- С писането на наръчници и печатането им откога се занимавате? 
- От 1996 година, след като напуснах "Байер". 
- Какво сте издали досега?
- Най-новото ми е един цветен наръчник за религиозните обекти в Германия, или по-точно за Бавария. Преди него, подпомогнат от специалисти, представихме в наръчници Македония, Кипър, Малта. Общо досега в ръцете на предпочитащите религиозния туризъм са 14 наръчника, но подчертавам, че всички са предназначени за англичани и са само на английски език.

- Нямате ли в плановете си да повъзбудите любопитството на англичани към религиозен туизъм в България?
- Не знам. Смятам, че не съм достатъчно подготвен. Но може би.
- Как виждате хората в Кресна?
- Добри, естествени, сърдечни, отзивчиви, състрадателни. Животът им обаче е беден, но не откъм духовност, а откъм доходи, осигуряващи им по-добър стандарт. Малко се работи примитивно. Като че техническата революция още не е навлязла и се ползват мотики като оръдия на труда, докато в Англия това е било, но преди 200 години. В Кресна се живее по-общително. В Англия хората са по-отчуждени, всеки знае своята територия и не се бърка в чужда. Трудно ми е все още да си представя как тук се живее примерно с 500 лева месечна заплата, а пък пенсионер с 250 лева пенсия. В Англия това си е гладна смърт.
- Вашият голям политик и писател Уинстън Чърчил, като го питали за народите от Балканите, обичал да казва: "Не ми говорете за народи, които след баня си казват "Честито". Такива ли виждате и Вие тези народи?
- Не. Времето на Чърчил вече е в страниците на миналото. Много неща са се променили. Как да мисля като Чърчил, като и над много керемиди в Кресна виждам слънчеви панели, а улиците са задръстени от леки автомобили... И това, доколкото разбирам, не е лукс, а необходимост.

- Намирате ли в Кресна хора, с които да говорите?
- О, да. Но ми е трудно, че езикът все още трудно прихваща българските думи, пък и има много особености и тънкости между литературен говор и местен диалект. Все пак нещата потръгват, като се подсилят с ракийка или вино. В Кресна хората са гостоприемни. Не е нужно да се обаждаш някому и да искаш разрешение да го видиш. Просто тръгваш, влизаш, че портите не са заключени. Щом се видиш, първата приказка е "Какво ще пийнеш?".
- И попийвате ли?
- Понаучих се. Най-често ми се предлага един местен специалитет, наречен на специфичен за този край сорт керацуда - едно пивко бяло вино. Попийвам и ракия, но с вода или лед, че е много твърда, над 50 градуса, и мисля, че с право в Европейския съюз са я приели за български патент.
- Храната тук допада ли Ви?
- Не съм открил нищо специфично. В Кресна няма специализирани заведения по кухня, храня се при домашни условия. Готвя си. Най-вкусно за човека е това, което сам може да си направи. Купувам си продукти от магазините, а и от уличния пазар, направо от производители - нещо, което в Лондон не може да се случи. В Кресна е така, че човек може да яде и неща, които вижда и къде растат.
Кухнята за мен не е непозната територия. Умея да си правя супи и всевъзможни варива, знам как се пече и пържи. Кулинарията ми е така и по наследство. Когато бяхме във Фeликс Стоун, фамилията ми имаше ресторант. Наблягаше се на италианска кухня, че в квартала имаше много италианци. Имаше обаче и китайци, индуси, та не се пропускаха специалитети и от китайската и индийската кухня.

- Доколкото разбрах, не сте семеен. Няма ли някога да хванете самолета за Лондон с някоя кресничанка?
- Нищо чудно. Божа работа е. И в Кресна, и в Лондон имам апартаменти, та мога да съм и на двете места като у дома си.
- Римляните са казвали "Здрав дух в здраво тяло". Как в Кресна поддържате дух и тяло?
- Римската поговорка я имам сега само като мъдрост. Духа го крепя с писане, а тялото - със стълбите до апартамента и малко по тротоарите в Кресна.
- Опознахте ли района около Кресна?
- Не много. Впечатлява ме Влахи със старинностите си. Там е църквата "Рождество на Пресвета Богородица" от 1750 година, църквата "Св. Пророк Илия" от 1844 година. В Стара Кресна впечатляват руините на църквата "Св. Архангел Михаил" от 1856 година, в Кресна пък жив паметник с костницата си е храмът "Св. Иван Рилски".
- Слушал съм, че в Англия хората се ровичкат из миналото си и се стараят да открият родовите си корени колкото се може по-дълбоко. Вярно ли е?
- Както всяка държава иска да се представи не само в сегашното си величие и развитие, но да покаже лице и от миналото, така и хората в родословен аспект искат да покажат, че не са така от нищото. Има много фамилии, които знаят родството си до 400-500 години назад във времето. При мен обаче нещата не достигат толкова дълбоко. Семейството ми се е местило от град в град и аз стигам някъде само до прадядо ми. Имам спомени и за дядо си Едгар. Като реликва си пазя и снимка от времето на Първата световна война, когато е воювал във Франция. По-интересното е, че в тази война се е включил като доброволец, а е бил на 14 години, но е излъгал, че е на 16, защото под 16 г. не вземали във войската.
- Работите в областта на религиозния туризъм. Вярващ ли сте?
- Да. Вярвам, че всички хора след земния си живот отиват някъде горе. Най-малкото поне ми се иска да е така.

- В Англия хората се делят на католици и протестанти. Вие къде сте?
- Аз съм по наследство протестант, като такъв съм израснал, но по-близки май взеха да ми стават католиците.
- А източното православие?
- Казват, че камъкът тежи на мястото си. Всички сме християни, за всички има място под небето. Източното православие ми се струва обаче, че представя нещата много пищно, докато нещата могат да се представят и само със статуи на Христос, на Божията майка. Важното все пак е църквите да са място за сближаване с Бога.
- Увличали ли сте се в спортове?
- Да, играл съм футбол. Любим отбор ми е "Ипсуич". Подвизавал съм се, но не състезателно, на тенис кортове, играл съм много крикет. Това обаче вече е обърната страница от житието ми.

- Как приемате природата край Кресна?
- Като оазис от Средиземноморието. Две планини, чудна речна долина, дървета още от времето на терциера. Тук всичко може да се види и мисля, че правилно от Европейския съюз са издействали в тукашния край 90 процента от територията му да се включи в европейската защитена мрежа "Натура 2000".
Ще изкажа обаче и едно съжаление. Докато горе из Пирин има маркирани маршрути и туристът може да ги ползва, то в околностите на Кресна, където са националният резерват "Тисата", природните забележителности Буйна, Кучкарника, Мело и още международният европейски път на прелетните птици Виа Аристотелис и какви ли не други чудеса, за съжаление не могат да се ползват свободно поради липса на маркирани пътеки. Мисля, че осигуреният достъп до тях би бил и икономика за района.
- У нас е известна светата троица Вяра, Надежда и Любов, и майка им София, чието име означава мъдрост, и тази троица се явява като крепителка на живота. В Англия почита ли се?
- О, да. Само че в Англия, а и във Франция, има още една света троица и тя е вино, хляб и сирене, приемани като изначалие на живота.

- С политика занимавате ли се?
- Политиката я приемам като онова нещо, което развива живота. Не съм встрани. Аз съм от Лейбъристката партия. Ходя на избори. През 2005 година бях номиниран като кандидат за парламента на Англия, а през 2009 година за депутат в Европейския парламент, но не влязох.
- Доволен ли сте от живота си?
- Определено да. Имал съм късмета да се родя. Здрав съм, работя, и то това, което най-много ми се иска. И по-важното е, поне така мисля, че това, което правя, все ще е от полза на някого.