Първо в Петел: Майка на 5-годишно дете съди държавата ни в Страсбург

Системата за закрила на детето е призвана да защитава децата от рискови ситуации в най-близкото им обкръжение - обикновено това е семейството. По този начин държавата застава между детето и родителите. Какво се случва, обаче когато системата, в задачата си да защити правата на детето, започва да "воюва" с единия от родителите? Привличаме вниманието ви към случая на Д. Д., на 37 години, от Варна, по настоящем живееща в София. Тя се оказва сама, в ситуация на битка със системата за закрила на детето. Нейният случай е един от многото случаи, в които детето остава незащитено, защото държавата не успява да намери верния подход. На какво се дължи този неуспех?

Конфликтите между родители отварят бездната на битките за права на детето, права на родителя, надеждността на системата за закрила на детето, ролята на отговорните институции и не на последно място - ценностите в културата ни за мъжа, жената и децата. На този фон може да види какво точно се случва, да се формулират въпроси и протече дебат за бъдещето на цялата област, която се занимава с децата и тяхното бъдеще като здрави и сигурни граждани на обществото ни.

Д.Д. се свърза с petel.bg, за да разкаже своята история. По нейна молба на този етап няма да разкриваме самоличността й. От нейната изповед ще разберете също защо е тръгнала да съди държавата в Страсбург.

“От 2009 г. съм разведена с бащата на детето ми. Причината беше системната му злоупотреба с алкохол и агресивното му поведение към мен и детето в такова състояние. Разводът ни съвпадна точно с назначаването му в политическия кабинет на правителството. Явно, посъветван от адвокат, той се обърна към социалните служби, за да събере доказателства срещу мен в предстоящото бракоразводно дело и подаде сигнал, че съм отвлякла детето. Това не беше вярно, защото той се виждаше с детето, и дори точно същата вечер, след като го беше видял, започнаха да ми звънят социалните служби и ми заявиха, че с детето сме обявени за издирване от бащата и че ще ми отнемат детето. Дали повлияни от големите му обещания, от финансовите възможности на родителите му или заради политическия му пост, но оттогава започна тормоза върху мен и семейството ми от социалните, заплахи към мен, неправилни действия срещу детето, с много нарушения на нормативната им уредба, с цел да снабдяват бащата с доказателства в подкрепа на обвиненията му към мен за съда. Те изцяло пренебрегнаха и скриха злоупотребите на бащата с алкохол, дори присъдата му за шофиране с 2,1 промила алкохол, моите жалби за това, сигналите от свидетели. Те оцениха, че детето е в риск не от злоупотребите на бащата с алкохол, а от отчуждение и изготвиха план за действие с цел превенция на отчуждението, въпреки настояването на тогавашния председател на ДАЗД Н. Шабани, която изпрати писмо с искане до Дирекцията по местоживеене да се изясни защо майката настоява за превенция на риска за детето от злоупотребите на бащата с алкохол, а социалните работници са изготвили план за риск от отчуждение. Съдът се съобрази с искането на отдела за закрила на детето за широк режим на лични контакти на бащата с детето, с преспиване, с който аз бях против и който се оказа рисков и проблемен за детето, защото то беше връщано от бащата в лошо състояние и болно, а през 2011г. понякога с възпаление по половите органи. Тогава не заподозрях друго, освен лоша хигиена, не обвинявах бащата, не търсех конфликт, въпреки че приятелката му се е грижела за детето. Първоначално, детето - момче, родено през 2007г. отиваше с желание при бащата, но от пролетта и особено лятото и есента на 2011г., не искаше да ходи, пазареше се, но не споделяше с мен, защото баща му е казал, че си имат “мъжки тайни”. Оказа се, че социалните работници тогава са имали Сигнал за конфликт на детето с бащата и са знаели за проблема, но нито са информирали мен, нито са извършили действия. Едва през ноември 2011г. след регулярна среща с бащата, детето отново беше върнато със силно възпаление около ануса и по половия си член и спонтанно, със силен срам разказа за ситуация на отношения с баща си, които не бих искала да описвам с подробностите, които разказва детето. Само ще кажа, че то прояваваше сексуализирано поведение, имаше напикаване и нощни кошмари. Потърсих консултация от специалисти в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски”. Там психолог и психиатър, съдебни вещи лица, изготвиха Психолого-психиатрична консултация с категорично заключение е, че върху детето е извършено сексуално, физическо и емоционално насилие. От нея разбрах също, което се потвърди и в делото, че заболяването, което детето имаше по половите си органи, е полово предаваемо и кожно-венерическо. Но в съответствие с искането на бащата, и от двете инстанции на съда, тази експертиза не е коментирана, дори не се споменава в решенията, че съществува, въпреки, че е приета като законно доказателство. Тя и кожно-венерическото заболяване липсват изцяло в социалните доклади. По случая освен делото, имаше образувана преписка в Софийска районна прокуратура, но по-късно същата е била прекратена и архивирана.

Службите за закрила на детето са затворена система от заинтересован кръг служители. Липсват им постоянни специалисти в отделите по местоживене. Липсва им спешно действащо звено от лекари, психолози, психиатри и други тесни специалисти. Липсва им качествен подбор на самите социални работници, практика и компетентност, а силата на издаваните от тях документи до съда и прокуратурата е много голяма и всяко тяхно становище се приема като напълно обективно, достоверено и правилно. Мога да кажа, че социалните работници, занимавали се със случая на моето дете, виждат истинската му травма и знаят доказателствата за насилие, но не дадоха възможност своевременно то да се изясни от съда, поради което проблемът за детето се комплицира. Те не се съобразиха с детето нито по отношение на риска от алкохолизма на бащата през 2009г, нито когато този му порок нарастна и доведе до насилие, за което детето твърди. С това се увеличава агонията на детето и опасността насилието да се повтори, детето да се затвори в себе си, само с конфликта, в който се намира. Оттук идва недоверието към самата система, не само от мен, но и от много хора, с които контактувам и говоря.

Обърнах се към съда, ДАЗД и прокуратурата. Вярвах на съда, че ще защити детото, но този тип дела са двуинстанционни и именно социалните възпрепятстваха да се изясни предмета на делото – насилието, като подмениха го с конфликт между родителите, какъвто нямаше, с родителско отчуждение, каквото нямаше. Те превишиха правата си, поискаха съдът да не направи експертиза на детето, каквото беше настояването на бащата. В двете решения на съда е записано, че именно социалните служби в своите доклади са записали, че няма насилие върху детето, каквито правомощия те нямат. Сега, след решенията, те извършват драстични нови нарушения в подкрепа на бащата, който е започнал срещу мен не едно, а вече няколко дела, включително такова за да ме лиши от родителски права и вземе детето – не от обич към него, а за да бъде накарано детето да спре да говори за извършеното върху него. Никой от държавните органи до момента не защити детето, поради което след приключване на делото се обърнах към Омбудсмана, Министъра на правосъдието и Европейския съд по правата на човека в Страсбург, където вече е заведено дело.

Моля г-жа Ева Жечева да направи максималното, за да бъде спасено детето ми, докато все още не е фатално късно за него, защото правата му бяха нарушени от съда и социалните служби по местоживеене, а сега е застрашен и животът му. Моля също да се спре тормоза върху детето и мен от страна на социалните работници.

Бих казала на бащата да остави сина ни на спокойствие за известен период, докато детето се успокои и само пожелае да отиде при него. На детето е нужно да израсте детството си и да преодолее проблемите, които има. Работя с психолози в това отношение. Никога не бих попречила на вижданията, ако детето само ги пожелае, защото за него, като подрастващ индивид е нужна и бащината фигура, наравно с майчината.“