Печална вест: Почина и Цвети от катастрофата край Луковит
Днес почина Цвети, девойката, която оцеля след зверската катастрофа край Луковит на 5 май, отнела живота на двама нейни приятели – Владислав Горанов и Николай Менков. Тъжната новина съобщи баща й Христо Таслаков чрез профила си във Фейсбук. Цвети се бореше за живота си, премина поредица от тежки операции, но съдбата реши друго. Единственият оцелял при тежката катастрофа е Иван Гюмишев. Опелото на Цвети ще бъде утре в 12,30 часа в църквата „Свети Николай” в Плевен, съобщава topnovini.bg.
Шофьорът, който управляваше поръчковото БМВ, връхлетяло върху колата с четиримата плевенски младежи, Хуриет Сюлейманов в момента е под домашен арест. Водачът, отговорен за смъртта на вече трима души, не е зад решетките, въпреки почти стотината дознателски преписки срещу него за криминални деяния.
Майката на Влади - юристът Галя Горанова, подкрепена от хиляди пострадали, близки или просто хора с отношение към справедливостта поискаха законодателни промени, за да има справедливост. Тя е автор на блога spravedlivost.eu, където пише: "Нашият живот приключи".
Ето изповедта на една майка, загубила внезапно единственото си дете:
"На пети май тази година в страшна автомобилна катастрофа беше екзекутирано единственото ми дете Владислав Горанов. Заедно с него беше убит и приятелят му от детинство Ники Менков. Нашето прекрасно момиче - годеницата му Цвети се бори за живота си в болницата в град Плевен. Четвъртото дете Иван за щастие се възстановява успешно.
Нашият живот приключи. Семействата ни са съкрушени от мъка. Изпепелени са от безсилие. Гневни сме. Ядосани сме. Но не сме объркани и смазани. Крилата ни са счупени, но не и отнети. Не сме загубили разсъдъка си. Не сме се объркали до толкова, че да не разбираме какво точно се случи и кой е виновен. Виновна е системата. Виновни сме ние за това, че се обграждаме от красиви предмети, за да забравим, че живеем в грозота и гнилост. Да, отгледахме децата си - нашите цветя в дух на вяра, на оптимизъм и надежда, но те излетяха от прекрасните ни домове и ... попаднаха в блатото. Блатото, което всъщност се опитвахме да игнорираме, а то си беше там. Спящо и вулгарно.
Още не мога да повярвам, че това се случи. Та ние си пазихме детето, та ние го възпитавахме в добро, та то ни беше приятелче, с което споделяхме и се обичахме безкрайно. Нашата връзка беше специална и силна. Голяма щастие, голямо щастие, но Влади си отиде. Нелепо и отчайващо.
Индивид без книжка, осъждан, нахален, самоуверен до цинизъм, незнаещ, неразбиращ, неглижиращ уби децата ни. Това е истината. Това е моята истина.
Приятелите на децата ни, вдъхват вяра и оптимизъм. Дават ни енергия. Борят се и ние нямаме право да ги огорчим. Те са нашата цел и кауза. Те са нашата опора. Не хленчат, а помагат. Неуморни са.
Хората ни питат как да помогнем. Предлагат ни пари. Ние не искаме пари за нас. Какво да ги направим? За кого да ги изхарчим. Не е важно да ги имаш, а да има с кого да ги споделиш. Решихме, че пластовете са се раздвижили, че хората са осъзнали, че блатото вече идва и допира и тях. Решихме, че трябва да се направи нещо. ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ НЕЗАБАВНО! Нима е нормално човек без книжка да шофира години наред и никой да не знае за това. Нима е нормално такива хора да са по улици и пътища ежедневно и да си затваряме очите, защото това не ни засяга. Не! Грешка! Засяга ни. УБИХА ДЕТЕТО НИ! Днес научих за младеж без книжка, който си кара из плевенските улици БМВ- то, предупреждават го хората, а наглото дете отговаря, че татко му е началник и ще го оправи. Скъпи татковци началници, шефове, бизнесмени, паралии и вие скъпи майки на такива дечица, вариантите са два или ще убият някого вашите момичета и момчета или ще загинат. ИЗБОРЪТ Е ВАШ!
Предприехме законодателна инициатива, макар, че в Конституцията това е недопустимо. На нашият призив откликнаха народни представители от регион Плевен и Ловеч. Тези хора са родители и са съпричастни. Колеги от съда в Плевен изготвиха предложения за промяна в законодателството, които касаят Наказателният кодекс в частност транспортните престъпления. За Бога, приемете че конфискацията като инструмент за въздействие не е толкова ужасна и безсрамна, а е сериозен способ за превенция. Приемете, че най-важното е ДЕЦАТА ДА СА ЖИВИ!
Едновременно с мъката по убитите ни синове се сблъскахме и с друга - много по-тежка. Мъката на родителите на Цвети. Ние, родителите на Влади и Ники знаем къде са децата ни в ГРОБИЩАТА. Плачем, палим свещи, говорим с тях, но родителите на Цвети са в ада. Шокирани сме. Цвети повече от двадесет дни се бори и оцелява. За нея се грижат екипи от реанимацията, но и от други клиники. Задружно в екип. Лекарите са невероятни и правят чудеса. Тези толкова ценни хора са останали в нашия град, за да спасяват хора, не да се доказват на някого, а защото са "докоснати". Тези лекари се нуждаят от прецизна апаратура, от условия за работа, от шанс да спасяват … . Решихме да им помогнем. Не за нас - нашата съдба е ясна. За вас, мили хора! В памет на децата ни, защото няма как да приема, че тези деца са си отишли напразно.
От 01.05.2014г. до 05.05.2014г. в пътнотранспортни произшествия на територията на страна са починали 14 души, между които Влади и Ники. Няма да позволим нашите синове да останат част от статистиката. НЯМА НАЧИН!
Инициативата е за събиране на пари за реанимационни легла и монитори за Клиниката за анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ "Д-р Георги Странски" Плевен, което е и реанимацията, в която е Цветито. Оказа се, че реанимационните легла в това отделение са нефункционални, не влизат в асансьорите и не се знае кога са закупувани. Хора, които са в толкова тежко състояние, не бива да бъдат местени от едно легло на друго легло. Реанимацията в Плевен обслужва над 1 400 000 души на територията на Северна България. Това са хора от Ловеч, Плевен, Луковит, Габрово.
Открихме сметка, поставихме кутии. Правим нещо, така както го разбираме. Какво ще направите вие?!
"Блиц"
