Петима души живеят в шабленското село Божаново, преди години били 400

Иванка и съпругът й Атанас, Васко, баба Митка и дядо Яни са целокупното население на шабленското село Божаново, пише "Монитор". Преди години то е имало 400 жители. Сега петимата обитават четири къщи в селото, което за мнозина изглежда като на края на света. Един кореняк гражданин сигурно не може да си представи какво е да виждаш осем месеца в годината само четирима души. Осем, защото от юни до септември жителите на селото набъбват до 30 - 40 души. Отпуските си тук прекарват собствениците на купени къщи в селото

.Временните ни съседи са от цялата страна, най-много са от Габрово и от София. „Търсят спокойствието и тишината тук, а и морето е само на 8 километра до Крапец”, разказва Елка Димитрова, кметски наместник на селото. Освен за Божаново тя отговоря и за съседното село Твърдица, където пък постоянното население наброява седем души.

В Божаново магазин няма, аптека няма, автобус дотам не ходи.

„Аз съм магазинът”, обяснява Елка Димитрова. Дамата е от Шабла и пътува до поверените й села с автомобила си. Носи на хората всичко, от което имат нужда и което са й поръчали – лекарства, хранителни продукти, перилни препарати, крушки и т.н. И в Твърдица няма магазин, но най-близкото село е само на 2 км – каварненското село Нейково.

Хората си ходят пеш и се снабдяват с хранителни продукти.

Божаново се намира на около 80 км от Добрич. Гъста мъгла ни съпътства през целия път до Балчик, Каварна, та чак до Шабла. Самото Божаново обаче е обляно от топло слънце. Цялото село е потънало в тихо спокойствие. Нищо не помръдва, не се чува абсолютно никакъв шум – само птички чуруликат. Просто попадаш в съвсем друг свят, пълна идилия.

Почти половината от населението на Божаново е семейство Иванка и Атанас Бойчеви. Тя е на 63 години, той – на 70. И двамата изглеждат много по-млади. Кореняци божанчани са и са категорични, че за нищо на света не мърдат от хубавото си село. Атанас се занимава от 50 години с животновъдство. Бил е 4 пъти национален шампион по машинно стригане на овце. Награждаван е със значка на седмата петилетка, златен орден на труда, орден на Народна република България трета степен.

„Ако беше старият режим, сега той сигурно щеше да бъде герой на социалистическата република”, хвали го Иванка. В момента Наско сам отглежда 200 овце.

Продава агнетата на търговци и прекупвачи

Предстои първият транш търговия да е за Великден, след това – за Гергьовден. Тарифата е 5 лева за килограм живо тегло.

„Може и да е имало или да има увеличение на цената, но аз от тази не мърдам. Ако е по-скъпо, хората няма да могат да си позволят да купят агне”, коментира Наско и се извинява за неугледния си вид, тъй като Иванка го привика като на пожар от овчарника. „Оставяй доенето и идвай веднага, имаме гости”, изкомандва го тя.

Всичко си произвеждат сами

Семейството живее в пълна хармония. „Мъжът ми нито пие, нито пуши. Една лоша дума не сме си казали, не сме си викнали. Такъв живот живея, още летя из облаците”, казва щастливата пенсионерка. Самата тя се занимава с къщата, градината и домашния персонал – кокошки, патици и пилета. Учудващо е, че Иванка има проблеми с краката – ходи трудно, като си помага с две пръчки, а в същото време не спира да работи. Храни кокошките, копае градината.

„Сядам на столчето и копая с мотиката. После ставам, като се подпирам на пръчката, местя столчето, пак сядам и така си копая”, казва жената.

Семейство Бойчеви почти са затворили консуматорския цикъл за изхранване – градината дава лук, чесън, картофи и боб. Лозето – около 100 литра вино и малко ракия. „Имаме си яйца, домашни птици, овце. От млякото правя сирене и мляко. Нямам си само свинско, но се качвам на колата и ей ти Горун, ей ти Шабла – купувам си”, обяснява ми Иванка и допълва, че е шофьор от 30 години и не слиза от реното си. Всеки ден е зад волана.

Две трагедии сполетяват семейството

Две трагедии сполетяват семейството – на 38 години почива едната й дъщеря. Другата трагедия е още от 3 октомври 1977 година. На тази дата Иванка ражда в Добрич две близначки – Бойка и Златка.

„Родих ги живи, но след два-три дни ми казаха, че са умрели. Нито ги видях, нито ми дадоха телцата да ги погребем – нищо. Все си мисля, че момичетата са живи и са дадени някъде. Ако някой нещо знае, да ми помогне”, моли жената, а в очите й се появяват сълзи.

Как живеете в такава самота, питам аз

.„Не мога главата си да вдигна от работа”, отговаря Иванка.

„Всеки живее за себе си”, допълва Наско. Бойчеви са единственото семейство в селото. В списъка са още комшията Васко, около 56-годишен, 82-годишната баба Митка и 70-годишният дядо Яни. Васко майстори разни работи от дърво – в двора на Бойчеви виждам малко кладенче и две къщички за птици, подарък от комшията. Баба Митка пък сама си отглежда домашни птици.

По всичко личи, че петимата живеят в мир и съгласие, а животът в Божаново е спокоен и щастлив.

Гоблени красят къщата

Домакинята ме поглежда и важно и пита: „На кого ти приличам от парламента?”

„На Цецка Цачева”, отговарям, без да се замислям.„

Така е, всички така ми викат тук наоколо”,  радва се Иванка.

Пет минути свободно време да й останат, хваща гоблените. Признава, че това е любимото й хоби. Ушила е десетки гоблени, сред които „Слънчогледи”, „Богородица с младенеца”, „Трите коня на водопой” и т.н. Има за всички внуци, а те са шест на брой. Семейство Бойчеви е отгледало 3 дъщери. Най-големият внук Зарко е на 26 години и нищо чудно скоро да я направи прабаба, а най-малката внучка Ива, кръстена на нейно име, е шестокласничка.