Петрич кале става втори Перперикон
Ще се превърне ли крепостта "Петрич кале" край Варна във втори Перперикон?
Предстои да разберем.
През втората половина на септември професор Валентин Плетньов, директор на Регионалния исторически музей в града и екипът му започват проучването на крепостта Петрич кале над село Разделна в община Аврен. За тази цел от културното и финансово министерство вече са отпуснати над 15 000 лв.
"Там по настояване на кмета на Аврен решихме да продължим разкопките прекъснати през 70-те години", казва проф. Плетньов. Крепостта е била разрушена през 1444-а година. От скалата се вижда цялата Девненска долина, както и Варна. "Надявам се при разчистването на тази крепост, един ден да я направим подобна на тази при град Бяла, която се възстанови съвсем наскоро. Да направим втори Перперикон", казва още ученият. Всъщност крепостта "Петрич кале" е описана като град в географията на арабския географ Ал - Идриси през 1154 г, където се споменава, че на 30 мили от Варна се намира един малък цветущ град, твърди проф. Плетньов. Има две крепостни стени, ров, щерни. Дори е запазен тайният изход - един тунел, по който е имало комуникация с долината. "Петрич кале" е описвана дори от германски поети.
Професор Плетньов и екипът му от археолози имат и други интересни очаквания - като това скоро да намерят средновековен храм в крепостта "Кастрици" край Варна. Археолозите са много близо до успеха, още повече, че вече са получили парите за разкопките. За средновековната крепост "Кастрици" в "Евксиноград" Министерство на културата и финансовото ведомство вече са отпуснали 40 хиляди лева. В този обект, който в миналото е бил пристанище, вече са проучени четири големи отделни сгради, а находките са основно монети и керамика. Археолозите започнали да откриват чаши от керамична пластика, които са част от украсата на голям средновековен храм.
Керамиката била много луксозна, донесена от татарите,
а имало и произвеждана в Южна Италия и Испания. При разкопките вече излизали и наяве тухли с хоросан, които са на храма. "Разкрихме малка еднокорабна църква, вероятно един от последните градежи, използвана от населението в Кастрици през края на ХIV и началото на ХV век. В основите на този храм е намерена монета на Иван Александър от неговите последни мисии, като и графитокерамика. "Разкрихме един участък в двора на този малък храм с 18 гроба, в които са погребвани възрастни, жени, мъже, деца, пеленачета. Това е една нормална ситуация за периода на ХIV в., когато има градски некрополи вътре в самите дворове на храмовете. Намерихме и гробове вътре в църквата", казва още проф. Плетньов.
Археолозите се натъкнали и на няколко къщи, които са със запазени стени с височина около метър и половина, с вратите, прозорците им, основите, подовите нива. "Тази година разкритията показват, че вероятно сме попаднали на складови помещения, тъй като в тези къщи все още няма печки и отоплителни съоръжения", твърди археологът. Той уточнява, че крепостта Кастрици е един от малкото градове по Черноморието, който не е застроен, няма съвременни постройки и в който няма иманяри. Може би защото се охранява от НСО и достъпът е много ограничен. През този сезон са разкрити и близо 300 средновековни и късноантични монети.
В момента текат разкопките и на княжеския манастир в местността Караач теке, за чието проучване са отпуснати 30 000 лв. "Разкрихме западната част на манастира, който е с над 10 дка площ, граден по качествен начин, с еднакви размери на стените, хоросанови замазки. В него е намерена
една от най-големите средновековни български сгради - близо 400 кв.м
на два етажа, според свидетелствата на запазените входове, които откриваме. Има и запазени стени с височина до над 3 м. В следващите една-две години ще приключим разкопките на двора", казва още Плетньов.
"С проф. Попконстантинова, доц. Костова и студенти от Великотърновския университет правим проучване на един много интересен обект - Аязмото. Това са водоизточниците на манастира, които се свързват с култа към Богородица. Не случайно този манастир е носел името на Света Богородица, която едновременно с това е покровител на българския царски двор, на наследниците на Борис, Симеон, Петър", казва проф. Плетньов. Той твърди, че Аязмото е изключително като качество на изработка с украсата. Дори в него в момента има и вода.
Според професор Плетньов туристическият сезон през тази година е много по-добър от миналата, основно заради круизите във варненското пристанище. През 2013-а са били едва 4, а тази са 18. "Приходите са с около 1/3 по-високи, пристигнаха около 160 хил.туристи.", казва професорът.
Археологът, който не чете исторически романи
"Археолозите сме много щастливи хора, защото работим и се издържаме с хобито си", казва професор Плетньов. Той е от малкото учени в страната, които копаят наравно със студентите си. 52-годишният учен разбива мита за външния вид на археолога- непременно с шапка и неглиже. Археологията му е наследствена страст - баща му е доц. Георги Плетньов, известен преподавател по Възраждане във Вeликотърновския университет. Професорът също го е завършил, а там се запознал и с жена си Миглена. Тя е отличен преводач от английски език на книги по средновековна археология и антична керамика. От 12 г. порфесорът е директор на Варненския музей. Написал е два тома истории на града, сега пише още един. Не е успял да запали дъщеря си Мануела по професията му. Тя се занимава с туризъм.
Иначе професорът обича риболова, но все не му остава време за него. "Един ден, като се пенсионирам, ще отида във Велико Търново и с моя приятел проф. Вачев ще ходим заедно за риба, за да ми покаже местата, където лови сомовете", шегува се Плетньов. Ученият слуша "Слейд", "Юрая хийп", "Дийп Пърпъл". Никога не е бил почитател на дискомузиката и на рапа. За разлика от повечето си колеги не чете исторически романи, а криминални.
Стандарт
