Писмо на баща до младо момче за това как да се отнася с жените

Скъпо Младо Момче,

Нашето объркване по отношение на жените започва от рано:

Миналата пролет в нашия квартал се нанесе ново семейство. Те имат дъщеря, която е в начално училище, в деня когато се нанасяха момиченцето си играеше само в нейния нов двор.

По същото време в нашия двор играеше групичка от шест момчета. Когато предложих на момчетата да я поканят, едно от тях отвърна: „Но ние не знаем какво да правим с момичетата!“. Останалите пет момчетата бързо започнаха да му пригласят.

Нашето объркване по отношение на жените започва от рано.

Нас ни учат, че те са фундаментално по-различни от нас. Жените имат емоции, а мъжете имат мускули. Жените обичат да говорят, а мъжете обичат да действат. Жените искат любов, а мъжете искат уважение. Мъжете са от Марс, а жените от Венера. Обучени сме да вярваме, че са извънземни.

Обучени сме да вярваме, че те си играят различно в пролетния следобед.

Нашето объркване по отношение на жените започва от рано.

В онзи пролетен следобед казах на момчетата, че знам тайната за това как да се отнасят към едно момиче. Събрах ги около себе си. А те ми се усмихнаха съучастнически. И тогава им прошепнах: „Отнасяйте се към тях като към човек.“

Усмивките изчезнаха от лицата на момчетата. Тогава поканиха момичето да си играе с тях. Само след минути всички скачаха на трамплина. Същата енергия, същия смях, същата радост. Хората са хора заедно.

Млади момко, ние можем да спрем да се отнасяме с жените като с жени и да започнем да се отнасяме с тях като с хора.

И нашето поробване на жените също започва от рано:

От векове ни се вменява, че не само жените са различни от нас, но и че те са нещо по-малко от нас. В САЩ например 15. поправка на Конституцията дава право на расовите малцинства да гласуват през 1870 г, но са били нужни още 50 години и още четири поправки преди да се даде това право на жените. В продължение на векове жените са били заглушавани и принуждавани да мълчат.

Ние сме използвали жените като тела по най-жестокия начин, използвали сме ги за забавление по най-грубия начин – с поглед, с жест, с подигравки, с фантазии и привидно сме отричали всичко това.

Нашето поробване на жените също започва рано.

Ние сме получили това наследство.

Млади момко, ние можем да прекратим това робство и отношение към жените като към някакъв предмет, и можем да започнем да се отнасяме с тях като с хора. Като уста с глас и душа с цел.

Но има само един начин да постигнем това: Първо трябва да спрем да мразим себе си.

Има едно златно правило в живота и в любовта, което гласи: качеството на любовта ти към другите винаги е ограничено до качеството на любовта ти към теб самия. Нашето отхвърляне на човечността у жената е отражение на собственото ни себеотвхвърляне. Ние не можем да приемем крехкото й сърце и разбитата й душа, защото не можем да приемем и своето крехко сърце и разбита душа.

Млади момко ние сме учени да се ненавиждаме, ако се чувстваме слаби или уязвими. Обучени сме да сме толкова добри, колкото е нашето следващо завоевание.

Учени сме да предявяваме нашата стойност като сме винаги прави и справедливи. И когато се вгледаме в себе и открием колко сме несигурни и пълни със съмнения, колко уплашени и самотни, ние презираме това, което виждаме. Чувстваме една вътрешна душевна празнота, която всячески се опитваме да запълним с външни преживявания.

Като постижения и богатство и вещи и хора, с които се отнасяме като с вещи.

Жените са обсебени от мисълта за телата си, защото така са научени. Ние мъжете също сме обсебени от телата на жените. Твърде дълго ни е повтаряно, че вътрешната ни стойност не е от значение, а само отвън е това, което си заслужава и има стойност. Затова много често ние просто ги наблюдаваме.

И все пак в думите на поета Джон О’Донахю: „Ние не можем да запълним празнотата с предмети, притежания или хора. Ние трябва да вникнем по-дълбоко в тази празнота; после ще открием отвъд нищетата пламъкът на любовта, който чака да ни стопли.“

И така, млади момко, единственият начин да променим векове на объркване и робство е да се заровим по-дълбоко в сърцата си.

Спри да се опитваш да спечелиш сърцето на жената, или да покориш тялото й.

Вместо това се вгледай в собствената си душа. Открий, че това, което наистина има значение не е какво правиш, нито пък какво притежаваш, а кой си ти в действителност. Открий любовта, която ще те накара да прегърнеш човека в себе си – да приемеше и силните, и слабите си страни, и победите и загубите. Веднъж открил тази любов започни щедро да я раздаваш на всеки около теб. Включително и жените.

Особено жените.

С надежда за всички нас,

Един баща

 

 „Мениджър Нюз“