Пламен Николов: Луканов беше убит, защото се набърка във войната между клановете в КГБ!

Пламен Николов е парламентарен секретар в кабинета на Жан Виденов през 1995 година, но напуска поста си със скандал. След това работи няколко години в „Мултигруп”, където ръководи "Стратегическо и корпоративно планиране" и стопански звена на компанията. Преди 10 ноември десет години работи в Института за съвременни социални теории към Секретариата на ЦК на БКП, бил е и преводач към Единния държавен протокол, тоест - запознат е с много строго секретни разговори на най-високо ниво. В момента се занимава с частен консултантски бизнес. Защитен свидетел по делото “Октопод”.
На 2 октомври се навършиха 18 години от убийството на Андрей Луканов. Пламен Николов заяви скандално пред “ШОУ”: “Без съгласието на неговите кремълски господари Андрей Карлович не можеше да бъде разстрелян! Той се набърка във войната на клановете в КГБ!” Ето и шокиращите му разкрития, единствено пред народното издание: 

- На 2 октомври се навърши годишнина от разстрела на Андрей Луканов през 1996 г. Кой го уби, според вас?
- Без съгласието на неговите кремълски господари Андрей Карлович не можеше да бъде разстрелян! Той се опитваше да осребри в лична полза своето положение в “Топенерджи” и придвижването на т. нар. проект “Бургас – Александруполис”, който е един корупционен, рубладжийски, антибългарски проект от самия си замисъл. Многократно руснаците му казваха, че в този случай трябва само да слугува - нищо повече! Искаха да изпълнява указанията им точно и да знае, че за него този път нищо няма да има в личен план. Но той не се придържаше към указанията им точно, а се опитваше да въвлича в тази работа странични гръцки бизнесмени. Руснаците залагаха на Янис Лацис, стария Лацис, а Андрей Карлович се опитваше да привлича Капелузос в това начинание. А известната гръцка фамилия Капелузос бе свързана с други среди в КГБ. Защото в КГБ имаше междуособици и кланове! Между другото, когато започна лапачката и замириса на пари, част от защитата на българските интереси минаваше през това да си добре осведомен какви точно са междуособиците и противоречията между различните кланове в КГБ, за да знаеш по какъв начин да им противодействаш. И ... Андрей Карлович се опита да привлича без знанието на руснаците други участници в този проект. Опита се с американски бизнесмени, свързани с определени части на тяхното разузнаване, да обсъжда тези въпроси. 

На 2 октомври е имал насрочена среща в София с американски бизнесмени 

с които е трябвало да обсъжда именно участието на Капелузос! 

Спомняте си в онези години с какъв хъс Андрей Карлович каза, че напуска Народното събрание, защото му предстоят по-важни дела и става шеф в “Топенерджи”. И че “Топенерджи” е нещо много по-важно от това да бъдеш народен представител и да представляваш българските граждани, които са гласували за теб… По-голяма помиярщина от тази, здраве му кажи!

- Какво знаете за конфликта между него и Илия Павлов в “Топенерджи”? Вие сте работили тогава в “Мултигруп”…
- Този конфликт беше изфабрикуван от разследващите. Цялото разследване за разстрела на Андрей Луканов преследваше една-единствена задача – да бъде по всякакъв начин осуетено разследването, да не се стигне до истината - както за конкретните извършители, така и за възложителите! Затова разследването фабрикува всякакви такива небивалици като конфликта с Илия Павлов, нарочи тези две нещастни украински момчета, които уж го били разстреляли, и ги пребиваха, и ги влачеха по съдилищата... Приказките на Ботьо Ботев са нонсенс, от начало до край! Той е една от ключовите фигури в осуетяването на разследването на разстрела на Луканов!

- Между Илия Павлов и Луканов не е имало разногласия, така ли?! 
- Разногласия може да има винаги. Но конфликт в този смисъл, в който се опитват да внушават - че Илия Павлов го бил заплашил него с убийство и че Илия Павлов бил организирал убийството му – това са пълни глупости!

Ще кажа какво се случи на 2 октомври 1996 г.: 

В деня на разстрела на Андрей Карлович, цялата управителна върхушка на “Мултигруп” беше на тържествено заседание в чужбина, някъде на Канарските острови. Аз останах случайно в София, тъй като имах някакво неразположение и нямах възможност да пътувам, независимо, че бях поканен. Пък и съпротивата на милиционерите беше много силна срещу това аз да пътувам с тях. Илия Павлов по това време ме титулуваше в цялата официална кореспонденция “генерален директор”, а те настояваха да съм началник-отдел, на по-ниско ниво в йерархията, и така да нямам достъп до важните обсъждания на Управителния съвет. В тази ситуация, имайки формалния повод на моето неразположение, не заминах.

Имах предварително уговорена среща в посолството на Република Куба при посланика Терасита Капоте. С нея ние от радиото научихме какво се е случило - че Луканов е разстрелян. И тъй като посолството е съвсем наблизо до ул. “Латинка”, аз я помолих да прекъснем срещата, за да отида на мястото.

Когато отидох, заварих само един полицай, който беше много уплашен. Първият човек, който пристигна след мен, беше руският посланик Авдеев. Той настойчиво поиска да се обърне тялото по гръб, тъй като тялото на застреляния човек беше паднало по очи - за да се види лицето!

Първият журналист, който дойде с фотоапарат, беше Иван Бакалов. В момента, в който го видя, че наближава и се кани да снима, Авдеев се изниза и си избяга обратно в посолството. Дойдоха униформени, които започнаха да се карат на Бакалов, опитаха да му вземат фотоапарата, стана някаква разправия.

Искам само да ви припомня, че охраната на Луканов от НСО беше свалена дни преди разстрела!...

- Кое ви кара най-вече да твърдите, че някой е искал да бъде по всякакъв начин осуетено разследването, да не се стигне до истината както за конкретните извършители, така и за възложителите? 
- Ще ви припомня само как беше намерено оръжието на убийството! Няколко дена след разстрела и започването на следствените действия, съсед на Андрей Карлович вика полиция и казва: “В нашия вход, зад радиаторите на стълбището, има някакви дрипи”. Отиват, вадят тези дрипи и намират в тях пистолет! Става ясно, че този пистолет е регистриран и по проектилите, които са били анализирани, става ясно, че това е оръжието на убийството и че това оръжие има “история” и тази “история” е свързана с тези двама нещастни украинци, които после тук ги побъркаха от тормоз. 

На “пазара на убийствата”, „оръжията с история” струват десетки хиляди! Защото това е най-сигурният начин да тласнеш едно разследване в посока, която ти е удобна и изгодна! Затова „оръжието с история” често пъти се краде, за да може да бъде използвано отново, когато се наложи. 

- В предишно интервю ми казахте, че сте предчувствали, че Илия Павлов ще бъде убит, дори лично сте му го казали. Кой уби Мултибоса според вас? 
- Илия Павлов се беше превърнал в център на много интереси; той самият и неговите фирми бяха център на много противоречия, в частност - на много милиционерски междуособици. Всички искаха от него той да бъде арбитър в техните междуособици. Илия не искаше да бъде арбитър, той се стремеше да се измъкне от тази функция, защото след това те му казваха: “Ама, ти така реши!”…
Разстрелът на Илия Павлов също има връзка с проекта “Бургас-Александруполис”, да! 

Поведението на шефа на “Газпром” Рем Вяхирев, т. нар. Рем `Ванич, като идваше в България, беше следното: Първата грижа на Рем `Ванич, като пристигнеше на летището, беше да се осведоми пътьом има ли момичета, да иде в сауната и да се напие. Свински! Но 

той обикновено не стигаше до момичетата, защото водката беше страшно много! 

Два-три дена иху-аху - работата не го интересуваше! Не съм присъствал на делови разговор с него. Накрая, като идваше време да си тръгва, казваше на Илия: “Иля, ты все можеш, сделай нам вот это!” - и спускаше задачите! 

Илия обаче често твърдо му показваше, че не желае дадено нещо, че България има интереси, че те трябва да бъдат обсъдени, че нашите фирми имат интереси и т. н. 

В крайна сметка това беше една от причините за раздялата на “Мултигруп” с такива хора като Радослав Ненов, Иван Колев, Сашо Дончев... Те обслужваха директно руските интереси! Неслучайно Ненов и Колев отидоха после в “Овъргаз”, на топла котлова храна, както се казва. Те са нулеви бизнесмени. 

През 1998 г. от КГБ беше режисиран срив на московската фондова борса. По този начин бяха ограбени множество чуждестранни инвеститори. КГБ успя да изсмуче няколко милиарди при този фалшив срив от най-различни фирми, в частност от “Мултигруп.” “Мултигруп” загуби някъде от порядъка на 150 млн. долара! Илия беше поставен в ситуация, в която ограбват фирмата му пред очите му, беше поставен пред свършен факт и на въпроса му към тези хора: “Защо вие, които бяхте пряко отговорни за оперативното управление на тези инвестиции, не взехте мерки навреме?” - те вдигаха рамене. Нямаше отговор.

- Кой имаше полза от смъртта на Илия Павлов?
- Отмъщението е едно. Ползата е друго нещо. В случая говорим за отмъщение, което е свързано с протакането на реализацията на “Бургас – Александруполис”, и стремежът в тази реализация да бъдат достатъчно добре балансирано защитени интересите на България като държава, и на българските участници в този процес. 

От друга страна е интересът, ползата. Руснаците повярваха, че Илия Павлов е единствената пречка и ако бъде отстранен, проектът ще се случи. Но от 2003 г. досега проектът така или иначе не се осъществи... 

- Казвате, че руснаците са свързани с убийството на Илия Павлов?
- Най-вероятно това ви казвам...

- Вие твърдите, че “дългата ръка на КГБ” е свързана и с обвинението на България за опита за убийство на папа Йоан-Павел Втори? Превеждали сте на конфиденциални срещи между висши руски разведки и Тодор Живков... 
- Темата за провокацията срещу България, свързана с атентата срещу папа Йоан-Павел Втори и подготовката на Мехмед Али Агджа за него в лагер на КГБ, е много важна и много сложна. Аз твърдя, че атентатът е замислен и организиран от КГБ. КГБ умело въвлича в тази конспирация срещу България заинтересовани хора от американските специални служби, умело въвлича журналисти, зависими от КГБ, като Клеър Стърлинг в раздухването на тази кампания! Тази кампания срещу България е свързана още тогава с желанието да се постигне подчинение на Тодор Живков, тъй като дълго време, благодарение на своите добри лични отношения с Брежнев, той успява да им се измъква по допирателната и не му се налага да се съобразява с КГБ и това какво те искат от него! 

Но Брежнев вече е болен, немощен, той е на края на дните си. Това се отразява по няколко начина: През юли 1981 г. е убита Людмила Живкова, за което руснаци от висшия ешелон говореха пред мен без никакъв страх и двуличие. Това убийство става няколко месеца след атентата срещу Йоан-Павел Втори, а самата кампания срещу България се подхваща октомври 1982 г. Людмила Живкова вече е мъртва, вече няма човек, който като нея да отиде при кардинал Казароли и да съобщи това, което вече е известно на Тодор Живков за ролята на КГБ в атентата. 

“Възродителният процес” също щеше да е напълно невъзможен при жива Людмила Живкова и при функционираща международна асамблея “Знаме на мира”! Няма как острието на твоята външна политика да е лозунгът “Единство, творчество, красота” и за обединението на етнокултурните и конфесионалните общности на основата на общочовешки, хуманистични, а не на класови ценности и същевременно да направиш в България “възродителен процес”! Но след убийството на Людмила Живкова това става възможно! Тодор Живков вече е много по-предпазлив и разбира, че по-добре е неизбежното да се случи, докато все още той ръководи страната и би могъл в някаква степен да противодейства, отколкото нещата да излязат от контрол по сценария, подготвен от КГБ!

КГБ замисли “възродителния процес” в България

- тази най-глупава форма на издевателство над турската етнокултурна общност в България! 

- Каква би могла да бъде ползата на КГБ от “възродителния процес” в България?
- Тази, която виждаме в днешно време! Контрол върху България за 100 години напред, на основата на създаване не само на милиционерски междуособици, но и на поддържане на междуетническо напрежение. Тогава, когато беше на ръба вече да се постигне хомогенност на българската нация, на българския народ, те бяха наясно, че “възродителният процес” може да бъде едно от оръжията срещу България, за да могат да контролират тази територия - за тях ние сме една територия, прилежаща към проливите Босфора и Дарданелите! Имперският принцип е ясен: “Разделяй и владей!”. Пак припомням старта на политическата кариера на Гоце – ОКЗНИ – радикална националистическа организация…

- Вие твърдите, че е направена фалшификация при преименуването на БКП в БСП. Какво се случи?
- През 1990 г. в БСП се обсъждаше въпросът дали да се стремим към съдържателна промяна, по същество, или да има само симулация на промяна, някаква мимикрия. По това време работех в Института за съвременни социални теории. Александър Лилов още беше негов директор. Той вече беше номиниран и избран за председател на БКП, но все още Нансен Бехар не беше избран за директор на института и Лилов съвместяваше и двете задължения. Нора Ананиева беше партиен секретар. Т. нар. нова конституция, приета след промените, започна да се пише в отдела, ръководен от Нора Ананиева през 1984 година, който се наричаше “Теории на държавата и правото”.

През 1990 година гледахме само спектакъла по приемането й от парламента

Проведе се един вътрешнопартиен референдум дали БКП да запази името си, или да се преименува на БСП. Този референдум беше фалшифициран! Елементарно. Мнозинството от членовете на БКП не желаеха да се променя името на партията. На тях по болшевишки начин им беше наложено да бъде извършена тази промяна в името на партията! 

Аргументите на Лилов като председател на партията бяха от сорта, че ние трябва да покажем на Европа колко сме готови за промяна, колко бързо се променяме, за да можем да участваме във властта през 1990 г. Той искаше да симулира промяна в БКП пред Европа, каквато нямаше. В нея преобладаваше една сталинистки-ориентирана членска маса, която не желаеше нито да се променя името БКП на партията, нито да се реформира по какъвто и да било начин, още по-малко в социалдемократическа и социалистическа посока!

Колко се е променила БКП и колко се е променил самият Лилов, показа поведението му по време на московския пуч през август 1991 г. срещу Горбачов. С няколко мои колеги отидохме в института още сутринта, с искане спешно да свикаме всички наши съвети, за да обсъдим ситуацията и да реагираме с мнение, със становище. Ние двамата с Илия Божинов имахме един общ приятел - Кико, който беше негов приятел още от ученическите години. По някаква ирония, той беше привърженик на Съюза на демократичните сили. Обади ни се рано сутринта, всъщност ние от него научихме за пуча, и каза: “Момчета, веднага влизам в БКП, напускам СДС!” /смях/ Този негов сарказъм събуди в мен много чувства. Та с наследствения „Мерцедес-190” на бащата на Илия Божинов отидохме в института. Чакахме Лилов много дълго, но той въобще не дойде. Неговата сътрудничка ни предаде, че той е на мнение, че трябва да се изчака. Ние си мислехме, че шансовете на Елцин срещу Горбачов не са големи, не си давахме сметка, че той добре ще се възползва от тази криза и ще излезе победител. Разчитахме на Горбачов.

В крайна сметка, протакането продължи 2-3 дни. Съветската телевизия ни показваше цял ден балет - “Лебедово езеро”. С малодушието си, с нежеланието да осъди просталинския преврат в Москва, Лилов въртя и сука по килифаревски, само и само да не излезе с някаква позиция нито държавата България, нито БКП-БСП! Много унизително! И Лилов загуби своя авторитет както в моите очи, така и в очите на много хора! 

По-късно той натрапи на България и на БСП и Жан Виденов! 

Лилов, след като се върна от едногодишен престой в Лондон, още ходеше да учи английски език в ИЧС! Тодор Живков казваше за Лилов кратко следното: “Изключителен ерудит, човек с голяма ерудиция. Прави впечатление и на много умен, но дори и аз не успях да го урабоча!”. И поясняваше, защото “урабоча” е дума от говорите в Граовско-Шопско: “Дори аз не успях да го накарам да свърши един път някаква конкретна работа”…

Между другото, Тодор Живков се изразяваше за повечето хора много доброжелателно и много ласкаво. Освен за Андрей Карлович, когото наричаше открито “кремълски шпионин”! Казваше за него: “Дълги години аз трябваше хем да го пускам в кухнята да надушва какво се готви вътре в тенджерата, хем да не му дам да погледне вътре в тенджерата!”. Така образно се изразяваше за него пише блиц.