Плъстени килими гарантирали зачеване
Специални килими с древни символи са използвали за зачеване българките в продължение на столетия, пише "24 часа". Традицията е била съхранена във Видинско, където са я спазвали до средата на ХХ в., а последните майстори са живели в с. Шишенци. Другите центрове за производството им са били в Копривщица, Ямбол, Сливен и Странджа.
Килимите се наричат плъсти, защото са от вълна, която била сплъстявана. Технологията на плъстенето е най-старият начин за правене на тъкани, за който не е необходимо специално оборудване.
“Процесът е открит още преди 8000 г. пр.н.е., когато земята е била покрита с ледници. При намокряне вълната отделя вещество, което я слепва и се получава здрав и лек материал”, обясни етнографът от видинския исторически музей Десислава Божидарова.
Плъстен килим се е приготвял за първата брачна нощ - бащата на всяко момиче го поръчвал преди сватбата, за да го даде като част от чеиза. Затова върху него освен символите за плодовитост са вписвани името или инициалите на момата и никой друг не трябвало да го ползва.
Плъстите са характерни за бита на всички номадски племена и са пренесени по нашите земи от прабългарите. “Те са обредни вещи, свързани със сватбата, и са изключително консервативни, защото ритуалът не позволява да се внасят промени, а се повтарят в продължение на хилядолетия”, пояснява етнографът Маргарита Николова.
Сватбата е основен момент в живота на човека, когато той се социализира и навлиза в общността на пълноправните членове на селския колектив. Затова са достигнали непроменени до средата на ХХ в.
Орнаментите в плъстите не говорят нищо на съвременния човек, но всъщност представляват древна идеограма на философските познания за света и вселената и за едновременния ритъм, който съществува в природата и човешкия живот. Като част от чеиза на невестата върху тях трябва да се зачеват децата и затова носят пожелание за плодовитост.
В същото време имат и предпазна сила, защото впоследствие върху тях се извършва и раждането. Най-древната митологема за създаването на нашия свят е бракът между небето и земята и това е задължителен мотив в плъстите.
Той нагледно е показан и трябва да повлияе благотворно върху плодородието на брака при съчетаването между двама млади. В древните представи на хората земята е четириъгълно пространство, отвсякъде обградена с вода.
В центъра на този модел на света е небето с образа на слънцето, а светът се крепи на 4 големи дървета в 4-те ъгъла. Точно този модел е записан в плъстите чрез четириъгълника с растениевидни фигури в 4-те краища и слънце в средата.
Заклинанието за плодовитост се подсилва и от орнамента овнешки рога. Овенът е едно от най-почитаните животни от много народи. Смята се, че овен със златни рога е символ на слънцето. Така освен реалистичното изображение на слънцето в средата присъства и този символ, който носи допълнителна сила.
Овенът като символ на плодородието присъства и чрез материята, тъй като плъстта се изработва от вълна. В сватбата на аланите например овенът със златни рога е присъствал като пожелание да принесе потомство и най-вече момчета.
При съпоставяне между нашите плъсти с килимите на потомците на кавказки българи се оказва, че техните най-старинни килими съхраняват същата архаична композиция, която повтаря митологемата за свещения брак между майката земя и образа на слънцето.
“Ако си представим, че върху орнаментите на плъстите се издигнат стени, ще видим възстановено капище на древните българи - то е квадратно с двойни стени, коридори, има вода за пречистване и в центъра се намира олтарът”, казва Маргарита Николова.
В някои килими има вместо овнешки рога е изобразена свастика като древен символ на слънцето. В други на мястото на дърветата, които държат света, има триъгълник с права черта и кръгче, което е образ на митологичната свещена планина, на световната ос, която държи нашия свят, а на върха е слънцето.
Колекцията от плъстени килими на Регионалния исторически музей във Видин е най-богатата в страната. В нея се пазят 9 килима от селата Покрайна, Неговановци, Кутово, Кошава, които са от края на XIX в. В НИМ има само един плъстен килим, в етнографския музей в Пловдив също е запазен един образец.
