Почернени родители ще дарят обезщетение от 300 хил. лева за убития си син на болни деца

“Със смъртта на момчето ни нашият живот свърши. Аз съм като една кола, която се плъзга по коловоза в снега. Майка му е станала 37 кг. Съсипана е. Не ме интересуват парите и не са ми нужни, това е просто някаква справедливост”. Така посреща новината за присъдените 300 000 лв. обезщетение за убития му от ток син бащата Илия Славов.

Почернените родители от лясковското село Козаревец успяха да осъдят енергото в частно гражданско дело за гибелта на 20-годишния Светлин през лятото на 2010 г. Чрез адвокатите си Николай Илчев и Александър Пенчев те водиха над две години битка с енергото, защото прокуратурата отказа да води дело. Не било открито персонално отговорно лице.

Трагедията със студента по информатика в столичния Технически университет се разигра на 21 юли преди три години и половина. Светлин и брат му Веселин били в къщата на дядо си в Козаревец. Момчетата помагали в земеделската работа, същия ден трябвало да вадят картофите. 

Следобед през селото преминала силна гръмотевична буря, придружена с пороен дъжд. Светльо излязъл да прибере отглежданите от семейството овце, които тъкмо се връщали от паша. Отворил металната врата на двора и подкарал животните навътре. Точно над главата му минавали проводниците на уличната електропреносна мрежа. Изведнъж батко му чул страшен вик откъм улицата, пише 24chasa.bg.

“Веско хукнал да види какво става. Два проводника се били скъсали и паднали върху Светльо. Освободените жици се увили около врата и краката му. Батко му опитал да го издърпа с голи ръце, но също го ударил токън. Изпаднал в несвяст. Всичко е заради небрежност. Ако проводникът е бил заземен, електричеството е трябвало да изключи откъм трафопоста, но не. Локвата, където е паднал Светльо, беше под напрежение поне 50 минути. Изключиха тока едва когато дойде линейката”, разказва през сълзи Илия. 

Братът на дядото Райчо Владимиров успял да махне проводниците с увит в куртка бастун. За Светльо вече било късно. Той издъхнал мигновено от електрошока, който парализирал центровете за дишане и сърдечна дейност, установява съдебният лекар. Брат му бил спасен в горнооряховската болница, но и до днес изпитва вина, че не е успял да му помогне. “Татко, не съм виновен!”, успял да промълви Веско, щом родителите пристигнали и узнали за сполетялата ги трагедия.

“Тогава след работа във военния завод “Аркус” отидохме с жена ми Дарина на концерт на телевизия “Планета” в Търново. Изведнъж ми позвъниха от непознат номер: “Стана нещо със синовете ти”, каза ми съсед от улицата. Започнах да звъня, но никой телефон не отговаряше”, връща се в кошмара Илия. 

След нелепата злополука махалата нямала ток около 20 часа. После пристигнали техниците, подвързали проводниците и така до днес.

“После аз платих да направят заземление за моя сметка. Тези жици са оголени, поставяни са сигурно преди 50 години, а медта корозира. Един ден дойдоха инженерите на енергото, погледаха, засмяха се ехидно и си тръгнаха. Нищо не е сменено”, обяснява почерненият баща.