Покъртително интервю с адвоката на убиеца на Вероника: "Илиян крие тъмни тайни"

Снимка: Булфото, архив

За убийството на 20-годишната студентка Вероника Здравкова не са нужни обяснения. Бруталният случай с размазаното с брадва момиче, нанесени от рецидивиста Илиян, стана нарицателен за жестокост. Шест месеца, след като обществеността бе потресена от безмерното зверство, виновникът бе осъден.

„Шоу" се свърза с адвоката на Илиян Здравков – Кирил Станчев, който се оказа единственият, съгласил се да го защитава. Разговаряхме и с почернения баща на Вероника – Трайчо Трайков. В ексклузивно интервю за вестника на народа двамата коментираха двете диаметрално противоположни страни на кървавия случай.
 -    Адвокат Станчев, вашият подзащитен Илиян се размина с доживотната присъда за зверското убийство на Вероника. Възползва се от съкратеното съдебно следствие и получи 30 години затвор, което в случая е максимумът. Как ви се вижда тази присъда и смятате ли да я обжалвате? Как самият Илиян я възприема?
-    Да, това е максимумът в случая. Сега, да ви кажа честно, има една много конфузна ситуация. Би било нормално съдебната охрана, след прочитането на присъдата, да остави адвоката да си каже две думи с подсъдимия. Но това не се случи. Сега няма как да кажа, без да съм говорил с подсъдимия, след като му е постановена присъдата. 

-    Тежка ли е според вас тази присъда?
-    Ами смятам, че можеше по-малко да се постанови, защото 30 години е равносилна на доживотна присъда. Също така в обвинителния акт се спестяват някои неща, като например обсъждането на психиатричната и психологическата експертиза. Те само са маркирани, а реално именно там е отговорът на въпроса защо той извърши това

-    И какъв е отговорът?
-    Отговорът е, че той има личностно разстройство – дисхармонично развитие на личността.

-    Какво ще рече това?
-    При всички положения, това е нетипичен случай на агресия. Тя трябва да се разгадае – защо и как се получава, и съответно - да се вземат мерки в обществото, за да нямаме подобни случаи. Конкретно за Илиян виждаме, че е бил осъждан за такова деяние, но и тогава, ако са му правени психологическа и психиатрична експертиза, то са били само дотолкова, че да се види вменяем ли е или не. Да, престъплението е извършено жестоко, но ако бяха взети под внимание тези неща – да му се извадят наяве тези душевни преживявания, които го карат да извършва такива неща, щеше да е друго... Явно е имал преживявания в детството, които са тъмни тайни, и ние не можем да говорим за тях…

-    Искате да кажете, че някъде в детството му е заровена причината да стане убиец?
-    Ами тази необоснована агресия – да бие човек, по-жестоко от животно, не е случайна… Въпросът е друг – че той взема такова решение и после не може да обясни как се е стигнало до такава жестокост. Ето там е заровено най-жестокото изпълнение в цялата работа. 

- Съгласен съм, че трябва да се мисли, преди да се счупи стомната, за превенцията, както казвате вие. Но не беше ли най-добрата превенция Илиян да е в затвора, след като е имал влязла в сила присъда? И друго – не е ли сега за всички ни най-добрата превенция това лице да влезе възможно най-дълго зад решетките?
-    Те са много слабите места. Действително не може при една такава присъда, когато има данни за други извършени много сериозни деяния, да се остави с мярка „подписка“, примерно. Струва ми се, че конкретно по отношение на Илиян малко глупаво са постъпили прокурорите в досъдебното производство (има се предвид престъпление, извършено от Илиян Здравков, за което той е имал влязла в сила присъда, и по времето, когато е убил Вероника, е трябвало да бъде зад решетките – б. а.). После присъдата в Стара Загора за кражбата в Казанлък се е забавила. И то не за нещо друго, ами се забавя, защото съдията я е написал по-късно! Проблемът е, че вкарваме хора в затвора, които стават едно постоянно присъствие там – на „влизане-излизане“. Но когато са в затвора, не се работи с тях в психологическа насока – да им се извадят тези елементи на душевни преживявания, които ги карат да извършват престъпления.

-    Спор няма, че трябва да се търсят причините. Но има много грабители, които просто бият два шамара на жертвата, вземат й каквото има, и заминават. И питам: какво е наложило Илиян да размаже черепа на това клето момиче?! Защо му е била брадва и защо е трябвало да я вади и да убие Вероника?! Какво ви каза той? Защо?!
-    Ами той каза, че тази брадва просто… „Ако не беше в мен - вика - нямаше да го направя така…”

-    А, сега брадвата му виновна?! Какво казва Илиян, защо е размазал момичето с нея? Каква е причината - викала ли е, какво…?
-    Ами точно туй е - че да не може да викне и веднага да го намерят. Най-вече това е мотивът. Изплашил се е, че може някой да мине след него, момичето да сподели и да го хванат. 

Той обяснява, че брадвата му трябвала, за да си секат дърва. Той я взема от брат си. Имал намерение да поработи, да събере някой лев и да тръгне за Мъглиж. Обикалял Търново, но не могъл да си намери работа. Изтървал обаче влака и решил да се върне при брат си. И когато седнал да чака на пейката пред гарата, видял, че тя отива по тъмното и я последвал. Тогава взема той решението – на гарата. 

-    Той после, като е осъзнал, какво ви каза?
-    „Ами сгреших”, вика. „Обаче то беше тъмно такова...” - малко обстановката е била такава, че се поуплашил…

-    Поуплашил се и затова я убил зверски?!
-    Ами точно туй. Кажете ми как може голям град, в центъра на България, да бъде с такива сокаци към гарата?!

-    Ама вие сега ми изтъквате всякакви оправдателни за вас и по отношение на Илиян обстоятелства – брадва, сокаци, че било тъмно и, видиш ли, те са му виновни и ако ги нямало – момичето едва ли не щеше да е живо…
-    Ами естествено! Не можем да ги изключим тези неща, те са повлияли за това…

-    Мисля, че „за това“, както наричате зверското убийство, е повлияло единствено неговото решение, а не сокаците и брадвата. Защото е можел да я ограби и без да я убива. Той е решил да я приключи и се е надявал, че така никой няма да го намери и да му търси сметка!
-    Това е, това е… Много са факторите...

-    Според вас Илиян може ли да се поправи?
-    Ами, да ви кажа честно, не би могъл да се поправи, защото има една импулсивност в него и точно тази неуравновесеност на характера му пречи. Но не е невъзможно да се работи с такива хора. И е трябвало да бъде сторено, преди да се случи това, а не постфактум. Затворът не е превъзпитателното място в момента… Това му е на Илиян, че когато има съпротива срещу него, той минава във фаза на великата агресия. Той съзнателно е действал донякъде, но от един момент нататък изключва. Там е работата, че той няма възможността за въздържане в изпълненията. Когато започне, няма спирачка на инструменталната агресия. 

-    Като адвокат и защитник на Илиян ви разбирам, че се стараете да имате професионален поглед. Но искам да ви питам от човешка гледна точка: вие имате ли дъщеря? 
-    Няма значение…

-    Не, има огромно значение. Замислете се като баща – може ли изверг като Илиян, който има 7 присъди зад гърба си и вече две убийства, да се разхожда на свобода?
-    Не би трябвало.

- Пак ще ви питам – поставяте ли се на мястото на родителите на Вероника?
-    Гледайте сега, животът е такъв, че няма случайни неща. А и все пак, като е предприела (Вероника – б. а.) да рискува и да минава оттам... Аз не бих пратил дъщеря ми да минава по такива места и да се прибира оттам. 

-    Това означава ли, че едва ли не търсите вината у момичето?! Че е виновна за смъртта си, защото е избрала „неподходящия“ маршрут?!
-    Ами ако не беше минала оттам, той нямаше да я нападне… 

-    Как реагират близките му на стореното от него?
-    Ами роднините му всички са вдигнали ръце. 

-    Кажете ми как реагира Илиян на присъдата?
- Не обели нито една дума. 

Бащата на Вероника: 
Дъщеря ми е паднала на колене и е викала: „Остави ме!“, а той е продължавал да удря с брадвата!
Не знам как ще продължа да живея, иде ми както карам камиона, 11 тона, да го засиля в едно яко дърво и - дотам… 

Че животът на родителите на убитата Вероника е съсипан, е повече от ясно. Хората живеят ден за ден, без дори да могат да се порадват на внучката си от другата им дъщеря. „Тя, хубаво, че щерката успя да се справи с шока и не абортира. Беше бременна в 8-ия месец и роди точно един месец след убийството на сестра си – на 1 април“, разказва почерненият баща на зверски убитата 20-годишна студентка. Докато разговаря с репортера на „Шоу“, мъжът плаче и не го крие. „Минаха шест мъчителни месеца за нас… Никога няма да мога да свикна с мисълта, че Вероника я няма. Когато й струвахме 40 дена, имах чувството, че тя ще се появи. И сега имам чувството, че ще се обади отнякъде. Макар да знам много добре къде съм я сложил, със собствените си ръце. Както направих на кака й сватба, така и на нея направих… погребение“, нарежда Трайчо, чиято душа е изгоряла и той самият живее за едното… отбелязването на „черни годишнини“. „Животът ми е свършил. Хората ни казват да се държим заради другото дете, заради внучето. Викам им: „Вижте, разберете, не можем да се порадваме ни на дете, ни на внуче. Мъката ни е огромна. Честно казано, откакто Вероника я няма, аз живата си дъщеря не съм я докоснал… Като не мога да прегърна едната, не мога и другата. Никога не съм ги делял…“, обяснява през сълзи Трайчо. 

Той и майката на Вероника стоически издържали на гледката на следствения експеримент – възстановка на зверското убийство на дъщеря им. „Свикнахме просто, претръпнахме. Аз детето си на парчета го видях в моргата, че другото ли няма да изтърпя…“, обяснява Трайчо. И споделя как прочел собственоръчно подписаните обяснения на изверга Илиян, който разказал как зверски удрял Вероника. „Той я ударил, тя паднала на колене, отървала чантата и телефона си и му казала: „Остави ме, остави ме!“. А той продължавал да я налага с брадвата…“. 

Трайчо е гневен за това, че Илиян е бил осъден при съкратен процес, защото така отговорите на много въпроси са останали да висят във въздуха. Почерненият баща все още се съмнява, че Здравков не е действал на своя глава, а вероятно е имало и друг. „Исках също да разбера – какво го е провокирало у дъщеря ми, че е трябвало да я убие?!“, нарежда бащата. И отново казва, че се чувства виновен – че не е бил там, че не е могъл да защити детето си, да предотврати гибелта му. „През цялото време на процеса аз гледах убиеца на дъщеря ми.

Само един път ни се срещнаха погледите и той ми кимна два пъти надолу с глава. Повече не ме погледна. През цялото време не трепна нищо по него... Аз като слушах как четат – как я налагал, как викала за помощ… свивах юмруци и едва се удържах да не скоча и да го размажа!“, спомня си нечовешкото преживяване Трайков, който е смъкнал 15 килограма за 6-те месеца агония. „Не знам как ще продължавам да живея!... Знаеш ли колко пъти ми е идвало, както карам камиона, 11 тона, да го засиля в едно яко дърво и да не мръдна повече... Много пъти ми е идвало наум. И сега, като пътувам, гледам да съм с някого, че ако ми щукне нещо такова, то поне да помисля за човека и да го предпазя. Не се изтрайва тая мъка!...“, нарежда съсипаният баща, съобщава "Блиц".

Следете всяка минута 24 часа в денонощието последните новини - такива, каквито са, от Света, България и Варна в Petel.bg!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

Бъдете с нас навсякъде и през вашия мобилен телефон!