Ползите от „Южен поток“ стават очевидни от германския му аналог

Веселин Златков

Строителството на морската част от газопровода „Южен поток“ започва през ноември тази година. Тръбите, които ще пресекат Черно море по дъното, ще започнат да се полагат от руското пристанище Анапа към Варна и всичко необходимо за строителството в техническо отношение вече е готово.  Трасето на „Южен поток“  под водата ще е с дължина около 930 км, а максималната дълбочина, на която ще достигне, е 2200 метра под морската повърхност. И четирите линии, които съставят тази част на газопреносното съоръжение, ще бъдат готови до 2017-а. Ползите, които България ще има от газопровода, се изчисляват на 16,7 млрд. евро за период от 25 години.
Тази информация, дадена преди дни от говорителя на „Южен поток транспорт“ Яспър Янсен, на практика не е новина, защото в нея няма нищо различно от предварителните планове за реализацията на този толкова обсъждан проект. Или казано по-просто – новината за „Южен поток“ е, че той ще бъде построен, при това без забавяне. 

 

Всъщност и това не е никак малко на фона на политическата предизборна  риторика в България. Вече доста родни политици се опитаха да представят газопровода не като икономически проект, от който страната ни ще спечели, а едва ли не като някакъв злокобен заговор, който ще ни направи зависими от волята на Русия и ще ни постави в немилост пред Европейската комисия, както и Европа и САЩ като наши съюзници. Разбира се, те съзнателно пропускат факта, че „Южен поток“, чиито крайни точки са Италия и Австрия, е европейски проект, който се изгражда в полза на икономическата стабилност на ЕС. Какви са предимствата от него, се вижда най-добре в най-близкия му и вече съществуващ аналог – газопровода „Северен поток“, свързващ Русия и Германия по дъното на Балтийско море.

 

 

Германия е доволна от газовата си връзка с Русия

„Аз съм голям почитател на газопроводите!“, това призна без никакви заобикалки Ервин Зелеринг, министър-председател на германската федерална провинция Мекленбург – Предна Померания, пред международна група от журналисти, посетили съоръженията на „Северен поток“. Аргументите му са силни и ясни – Предна Померания е част от бившата социалистическа ГДР и след обединението на Германия има да извърви огромен път, за да компенсира развитието си в икономически и социален план. Макар Мекленбург да е един от регионите със силен туризъм заради красивата си природа, богатата си история и забележителни замъци, енергетиката се оказва ключът към бъдещето. Но не говорим за каква да е енергетика. Вятърните турбини и панелите за енергия от слънцето могат да се видят навсякъде. В това отношение природният газ, като най-безвредното гориво, добивано от земята,  допълва перфектно картината на една екологична енергетика.
Премиерът на Предна Померания не крие амбициите на провинцията да има мощна газова електроцентрала в близост до изхода на „Северен поток“ на германска територия в близките 5 години. Според Зелеринг това е логичното продължение на използването на руския природен газ, особено след като Германия преразглежда своето отношение към ядрената енергетика. „В това отношение ние изпреварваме останалата част на страната, защото атомната централа на наша територия вече е закрита“, коментира той. 
По отношение на социалния ефект от „Северен поток“ Ервин Зелеринг също е категоричен – газопроводът се приема като нещо положително от жителите на Предна Померания. За тях той се възприема не само като положителен факт за развитието на местната икономика, но и като символ на приноса на провинцията за сигурността на енергийните доставки за Европа.

 

Прозрачността - отговор на политическите спекулации 

 

Изграждането на газопровода „Северен поток“ , ползата от който сега е вече ясна в Германия, също е била подлагана на съмнение, както в момента се случва с „Южен поток“. Опозицията срещу него от една страна е сред обикновените граждани,  които принципно подкрепят развитието на икономиката, стига това да не става „през  техния заден двор“, разказа Улрих Лисек, директор „Комуникации“ в компанията, експлоатираща морския газопровод по дъното на Балтийско море. От друга страна е външният натиск – Швеция се страхува за екологията, САЩ – за газовата зависимост на Европа от Русия.  При изграждането на „Северен поток“ Русия е в конфликт с Грузия, както е сега с Украйна. В германската преса пък се правят сравнения между газопровода и пакта Рибентроп – Молотов от 1939 г., припомни Лисек. Как обаче се стига от такива критики до съществуващото сега масово одобрение за „Северен поток“ от обществото? Според директора „Комуникации“ в компанията отговорът е един: „Прозрачност, прозрачност, прозрачност!“
Тя се постига с постоянен контакт с обществеността, заради което 10 % от персонала на „Северен поток“ по време на изграждането му е зает именно с това. Улрих Лисек добави, че в един момент това е смутило дори акционерите в компания, но в крайна сметка осигуряването на обществена подкрепа за този мащабен проект се оказало ключовият момент за реализацията му.

Северът подкрепя газопровода през Черно море
Всяко ново газово трасе носи по-голяма енергийна стабилност на Европа, това мнение се споделят без съмнения германските експерти. В тази връзка, те приветстват изграждането на „Южен поток“. Нещо повече, социологическо изследване показва, че мнението на германски граждани по отношение на руския газ е променено заради ползите от „Северен поток“. През юли тази година 67% от анкетираните германци смятат, че Русия е надежден източник на газ за Европа, 61% са убедени, че кризата в Украйна няма да наруши доставките на газ. Интересен детайл от изследването е, че една трета от германците са чували и чели за „Южен поток“, като 56% от запознатите с него го одобряват.