Пратеник на "Петел" разказва: Една крачка и си в Арктика! Ето как се става полярник

Северният Полярен кръг е като Екватора – въображаема линия, граница, въведена от хората като ориентир за климата и посоките на Земята. Преминеш ли този предел, нищо не се променя. И все пак на човек му се иска да празнува и да отбележи с някакъв ритуал пътя си тази точка на планетата. Всички са чували за морското кръщене, което се прави когато някой за пръв път премине Екватора на борда на кораб.

Пред него се поява Нептун в компанията на русалки и пирати, дава му се ново, морско име и т.н. Полярното кръщение е нещо подобно, но не съвсем. Първо, не получаваш ново име, а официално звание, което звучи гордо и смело. Северен полярник може да се нарича само този, който е стигнал отвъд 66 градуса и 33 минути северна ширина. Правиш само още една крачка и вече можеш да кажеш „Аз съм бил в Арктика!“. А това съвсем не е шега работа.

Ритуалът по този повод, в който станах участник в близост до Газовата столица на Русия Нови Уренгой, е колкото прост, толкова и забавен. Но първо, нека кажа нещо за времето. Докато в Европа през април всичко цъфти и зеленее, тук в Ямало-Ненецкия автономен окръг си е зима. Навсякъде е бяло, задухат ли сибирските ветрове, не се вижда дори хоризонта. Температурата на въздуха е -11 градуса, което по местните стандарти си е нещо като свежо време за разходка. Цяла делегация репортери от България, Сърбия, Хърватия, Словения и Унгария се изсипахме в тази непривична за пролетта обстановка на мястото, отбелязано като граница на Арктика.

На колоната, отбелязваща Северния Полярен кръг има лого на „Газпром“, което изобщо не е странно. Всъщност, модерната цивилизация тук е изцяло донесена от руската компания гигант, която точно на тези места бие всички рекорди в добива на газ от дълбоко замръзналата земя. Има и друга цивилизация, но тя е твърде древна. Традициите на ненците, местните номади еленовъди, обаче още са живи и грижливо се пазят. И така – ето как се става полярник. Заставаш на линията, отбелязваща границата на Арктика, хващаш ръцете на тези, които са до теб и заедно я прескачате.

След груповия скок, завързваш пъстра лента на специално място за оброци, във формата на дърво, като си мислиш за най-съкровеното си желание, за да се изпълни. След този ритуал ти вече се ползваш с благословията на Белия шаман, покровителя на местните народи и на Сибир, който те приема в своите владения. И общо взето – това е. Не звучи много атрактивно, но повярвайте ми, на мястото, което наистина изглежда като края на света, церемонията предизвиква голямо вълнение. А също и сериозно измръзване на крака, ръце и всички части на лицето, които не са покрити с нищо. По този повод, в ритуала следва един много руски елемент – тост с водка, „да ти се стоплят краката“. Може и още един, както казаха домакините, за тези, на които „единият крак още им е измръзнал“. И след това вече можеш спокойно да кажеш, че си истински полярник, при това с пълно основание.