Православие: "Блажени плачещите, защото тe ще се утешат"
Много сълзи се проливат на този свят, но само едни от тях са богоугодни и душеспасителни – сълзите на покаянието.
Да не търсим утешение в скърбите си от хората, за да бъдем утешени от Бога. Има сълзи, които Бог обича и цени. Това са сълзите на покаянието, сълзите за греховете. Те умиват душата и я връщат при Бога. Който плаче за Христа, чрез този плач получава вечно спасение. Който рони сълзи за греховете, си ще се утеши с неизказана утеха, когато дойде времето Сам Бог да отрие всяка сълза от очите на каещите се Свои верни люде.
Не плачем ли по Бога, ще плачем за преходни неща – за имоти, за пари, за греховни наслади. Единствено скръбта за греховете е полезна. Когато скърбим за загубената младост, връщаме ли я – не. Но когато скърбим по Бога и се каем, че сме загубили чистотата на душата си, със сълзите умиваме своите грехове и връщаме нейната предишна чистота. Според учението на нашите отци, ако нямаме сълзи, това показва, че вярата ни все още е слаба. Само силната вяра и любовта към Бога, ще отключи сълзите в нашите сърца. Там, където няма любов, няма и сълзи, Когато ни завладее смирението, тогава потичат сълзи от дълбините на сърцето.
Духовният плач се променя по своя характер в зависимост от състоянието на човека. Понякога идват сладостни сълзи от близостта на Бога. По-чест е обаче междинният плач, в който се сливат радост и печал. В началото на покаянието преобладават покайните сълзи, които се пораждат от съзнанието за греховете ни, от намаляването на осезаемата благодат, или от мъката поради богооставеността. Има също и плач от състрадание към човечеството и дори към цялото творение. Във всички тези свои разновидности духовният плач умива човека от сквернотата, полепнала по него в хода на ежедневния живот, и обновява силата на стремежа му към Спасение.
