Смисълът на живота: Плодовете на Светия Дух
В своето Послание към Галатяните 5 глава 22, 23 стихове ап. Павел призовава вярващите към един нов и богат духовен живот, освободен от веригите на стария еврейски закон. Той ги призовава към един живот, вдъхновяван и направляван от Святия Дух, който се състои не в догми, обреди и традиции, но във вяра и служене.
Ап. Павел оприличава този живот на една градина, чиито дървета са отрупани с прекрасни плодове, които напъпват, растат и зреят под животворните лъчи на Духа. Тези плодове са: любов, радост, мир, търпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.
Какви ценни плодове! Какви велики добродетели! Колко необходими са те в човешките отношение! Колко смисъл, стойност, сила и красота придават те на човешкия живот!
На първо място в тази поредица той поставя любовта и това съвсем не е случайно. Наистина любовта е най-голямата от всички добродетели. Тя е двигателната сила на живота. Любовта е основната добродетел, от която се раждат всички останали. Всъщност всички добродетели са видоизменени и производни на любовта.
Според ап. Павел любовта е алфата и омегата в християнския живот. С течение на времето всичко изчезва… Само любовта трае вечно! Тя е първият благоуханен цвят, който се появява върху младата фиданка на новия живот в Христос. Сърце, в което няма любов, е мъртво сърце. Любовта обогатява почвата на душата и я прави годна да произвежда другите плодове на Духа.
Любовта, за която се говори тук не е „ерос”- страстната любов, не е „филия” – приятелството, нито „сторге” – симпатията. Това е любовта „агапе” – тази любов, която Бог ни е оказал, и която по Неговата воля и ние трябва да оказваме на другите. Според Иисус най-големият закон гласи: „Да възлюбиш Господа Бога с всичкото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум…, да възлюбиш ближния си като себе си!” Да възлюбиш, да възлюбиш! Процесът на обогатяването ни с различни добродетели зависи от божествения огън в душите ни, от огъня на Светия Дух.
