Православие: Притча за блудния син
Притчата за блудния син (Лука 15:11-32), ни разкрива как човек свободно определя своя път и как, след съзнателна преценка между доброто и злото, избира доброто. Ще се опитам да я пресъздам по един съвременен начин, за да стигне по – лесно до вашите сърца.
Не много отдавна в нашата страна живял един юноша. Когато навършил 18 години напуснал България и тръгнал по света да си търси щастието. Минавайки през Турция,попитал, един мюсюлманин: „Ефендилер (господине), тръгнал съм по света да си търся щастието. Не знаете ли къде бих могъл да го намеря?” Мюсюлманинът отговорил: „ Да, разбира се, че знам. Щастието е тук, в нашата джамия. Ела, приеми вярата ни и ще го намериш.”
Младежът се съгласил. Влязъл в джамията, обрязали го и станал мюсюлманин. Намерили му четири жени и го оженили. Започнал да спазва всичките предписания на исляма; правел по пет пъти на ден намаз (молитва с поклон), четял Корана, давал зекят (милостиня), постил всяка година по един месец през Рамазана… Но след залез слънце преяждал и се отдавал на любов с четирите си жени, и така губел всичко, което натрупвал с пост и молитва през деня. Това продължило пет години. Веднъж, когато се разхождал из Каплъ чарши, го заговорил един търговец евреин, който го поканил в магазина си. Младежът споделил с него това, което го измъчвало. Казал му, че бил много нещастен и затова дошъл тук да търси щастието, станал мюсюлманин, но така и не го открил.
