Православие: Притча за неразумния богаташ
Веднъж Спасителят поучавал народа с думите:
„Всеки, който мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели” (Лук. 12:8).
В този момент един от присъстващите, който едва ли е слушал дотогава Христос, Го прекъснал и Го помолил да се намеси в кавгата с брат му по повод бащиното наследство.
„А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?
При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.
И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
