Пребиха личната ясновидка на Самоковеца и прокурора Николай Колев

Росица Русева е жената, която първа направи кървавите предсказания за покушението над Ахмед Доган и зловещата катастрофа, която остави сина на Симеон Сакскобургготски княз Кардам в кома. Роси, известна като Маг Рая, е и жената, от чиито ясновидски способности са се ползвали повечето знакови фигури на прехода. Когато е на 13 години, близките й разбират, че има ясновидски способности. Нейна приятелка я вика при покойните братя Васил и Георги Илиеви. Роси отива в техния дом преди още сформирането на ВИС. Животът на една от най-оборотните някога гадателки днес е истински ад.

Ето и нейната потресаваща изповед:

- Роси, уговорихме се за интервю, но ти цяла седмица не вдигаш телефона си! Какво става с теб? Къде изчезна?
- Постъпих в болница, където претърпях тежка сърдечна операция. Смениха ми клапата на сърцето, а преди тази медицинска интервенция на два пъти са го рязали. Оперираха ме в „Света Екатерина”, известна като болницата на проф. Чирков. Оперира ме един от най-добрите екипи, работиха по мен цели 9 часа! Три дни бях на командно дишане. След много сложни и продължителни операции оживях по чудо, Господ ме спаси! Сега съм много отпаднала, едвам намирам сили да говоря.

- Има ли кой да ти помага, да се грижи за теб?
- Самичка съм, миличка, сама с моите съседи цигани. За тях аз съм една много лоша магьосница… Какво да ти кажа...  Страшни работи стават с мен! Работихме с един телевизионен продуцент, Мартин Балтаджиев се казва. Дадох му пари, за да правим предаване. А той с парите ми купил телефон и лаптоп на любовницата си!!! Сега не мога да си ги взема обратно. Казвам му: „Тежко болна съм, всяка стотинка ми е скъпа”. Обяснявам му като на човек, а той се скатава, покри се. Не само аз, и други мои колеги му дадоха пари и изгоряха! Той не е коректен, излъга ни, взе парите и изчезна. Познаваме го като добър продуцент, уреждал ми е участия в телевизионни предавания, но сега постъпи непочтено… Разболях се. Пенсията ми е 170 лева. Едвам свързвам двата края!

- Косьо Самоковеца е идвал да му гледаш в къщата, в която и сега живееш. За зла участ обаче в етажа над теб се продава платена любов?
- Така е, но най-оборотната, най-засуканата проститутка умря. На 21 години тя остави на този свят 3-годишно детенце! Прибраха го съседите, които живеят на етажа над моя апартамент. Те са роми. В момента се препитават, като продават кашони и железа. Детето е бяло, красиво, с руси коси и сини очи. Гледката е потресаваща! По този повод у нас идва да прави репортаж Маргарита Михнева - циганите едвам не я убиха с камъни! От квартирантите в къщата само аз си плащам наема на хазяите. Всички останали са се самонастанили. Те нямат договори за наем, разбира се, не плащат сметки. Маргарита Михнева видя това.

Та така. Момичето, което си отиде на 21 години, се казваше Светла. Изнасилиха я, направиха я проститутка, после я дрогираха, за да може да се продава за пари и да печелят от нея!... 

- И това става в къщата, в която живееш?!
- Да. Срам и позор! Преди да умре, горкото момиче ми каза: „Леличко, ето ти телефона на мама. Ако стане нещо с мен и аз си отида, обади й се. Помоли я да дойде, да вземе детенцето ми и да го отгледа в едни по-прилични и нормални условия. Свържи се с нея и бъди много внимателна”.

- Внимателна?! Защо?!
- Как защо?! - Нали знаеш, че ме заплашиха с убийство! Първо бяха заплахите, след това три пъти ме пребиха. Вследствие на жестокия побой дълго не можех да ходя, бях на патерици. Хвърлих ги. Сега се придвижвам с бастун, но съм като пате в кълчища. Вече не съм тази, която бях преди инцидентите - силна и смела жена. Безпомощна съм, нямам сили да се движа, няма да мога да се защитя, ако някой ми посегне, за да ме нарани!... 

Не може при жива баба и дядо българче да остане да го гледат циганите! В къщата мангалите се самонастаниха още преди пет години. Тогава една от собственичките им даде втория етаж само за три месеца. Жената обаче умря и те така си останаха. Но… етажът не им е достатъчен. Искат да ползват цялата къща, за да си въртят бизнеса. Да, но аз преча на пъклените им планове! Не мога да приема целия този разврат, който става пред очите ми, и се моля: „Господи, прибери ме. Моля те, Боже мой! Дай мир на душата ми, отърви ме от това страдание!”… По случая водих три дела, загубих ги. За безобразията уведомих и Волен Сидеров, и Слави Бинев. Помолих за помощ. Никой не взе проблема ми присърце. В мазето под мен живееха турци. Жената беше в инвалидна количка, мъжът - с избити зъби. Вместо да ги съжалят тези от втория етаж принудиха хората да излязат от мазето и да напуснат къщата! Та така… Тези хора мърсуват тук, не плащат нито наем, нито консумативи. На месец горят по 300 лева ток, но минават метър сметките. А аз плащам! 

Мъжът, който държеше Светла, я биеше. Разбрах, че я дрогира, за да не разсъждава като нормален човек и да може да проституира. През деня момичето беше нормално, добро, разбрано. Вечер се преобразяваше, ставаше друг човек…

- Разкажи как те пребиха последния път?!
- Побоят стана съвсем ненадейно една вечер, когато се прибирах от телевизионно участие. Вървя си по улицата към дома и насреща ми излиза човек с черни очила, а е тъмно. Подвиква ми. Отивам към него. Мисля, че най-вероятно ще ме пита къде се намира някоя улица. А той застава пред мен и ми крещи: „Слушай ма, вещице! Докога ще тормозиш съседите”. Чух това и за секунди се намерих на земята след яко кроше.

Вероятно щях да умра на място, но ми се притече на помощ съвсем непознат човек, спаси ме и ми помогна да се прибера вкъщи. Влизам в къщата, а съседите ми се подсмихват...

- След кошмара, който си преживяла, защо не напуснеш къщата?!
- Къде да отида, нямам пари да си наема друга квартира?! Пенсията ми е 170 лева. Като си платя наема от 120 лева, за мен остават 50. В момента не приемам клиенти, не работя. Сега идват само приятелки. С тях пием по едно кафе, разговаряме, а после те ми оставят по някой лев. Хората си мислят, че изкарвам големи пари. Кажи ми – щях ли да живея в тази къща, ако вадех милиони?! Многократно са ми задавали въпроса: „Работила си с най-богатите българи на прехода. Консултирала си Косьо Самоковеца, Жоро и Васил Илиеви… Как е възможно тези хора да не ти купят поне една къща?!”. Наистина аз съм работила с тези хора, но - дотам. Не съм пожелала от тях да ми правят подобни подаръци, защото не искам да съм зависима от когото и да било. На никого не съм навредила. Помагала съм, с каквото мога, но хората са много лоши!… Това е. Сега няма къде да отида. Притежавам една трета от апартамент в моя роден град Сливен. Четири години не съм се прибирала, нямам представа какво е положението там. А и какво да правя в Сливен?! Мъжът, с когото цели 18 години живеехме на семейни начала, ме излъга.

В началото се разбрахме, че след като двамата купуваме апартамента, една втора ще притежава всеки от нас. Впоследствие се оказа, че на мое име е едва една трета, а той е собственик на две трети… И после – животът ми с него беше жив тормоз. Ядосваше се, че докато деляхме един покрив, децата идваха да ме виждат, ревнуваше от тях. Забрани ми да работя. Не можех да се срещам с клиенти, да гледам. Разбра, че не е в състояние изцяло да ме подчини на себе си, и започна да ме бие. Животът не е бил благосклонен към мен. Нищо не ми е било поднасяно наготово. Кръгъл сирак съм. Не познавам биологичните си родители. Драми големи съм преживяла…

И така, след поредния побой от „любимия”, аз си стегнах багажа и през 2000 година напуснах Сливен. Дойдох в София с една чанта и 16 лева в джоба.

Потръгна ми, след като бившият прокурор Николай Колев ме взе под крилото си

Той оцени качествата ми, стана мой благодетел. Видя в мен потенциал и започна да спонсорира мои телевизионни изяви. След разстрела му животът ми се обърна на 180 градуса. Убиха го и моят рай свърши…

Пак идват хора при мен. Предлагат ми да ме подпомогнат, но всички искат да ме използват… Не съм добре. Нервите ми са опънати, животът отровен. Никой не може да ми помогне! Дъщеря ми живее в Хисаря, синът ми е до мен. Живее с една жена, аз храня и тях. Той не може да си намери работа, отчаян е. Тази, с която живее, операция претърпя, плащаме… Да не дава Господ да се разболееш!... Аз съм едно листо, което вятърът вее насам-натам. Като нямам къща, поне да имам гроб! За това копнея. Много ми е сложен животът! Гледат хората, че давам съвети, а не знаят, че живея почти без пари!...

- Беше споменала, че депутат ще те настани в хубава общинска къща?! 
- Да, знаеш ли кой е той? - Димчо Михалевски от БСП. Тъкмо това да се случи, и той, горкият, почина. С Димчо навремето в един двор сме живели. Като се видяхме последния път, аз му разказах за проблемите си. Той само рече: „Лельо Роси, защо по-рано не си ми казала, че това те тормози?! Ще ти дам да живееш в общинска къща и ще плащаш по 50 лева на месец наем на общината”. Добър човек беше Димчо, голяма душа имаше! 

Остави първата си жена, втора взе, но не се наживя!...

Смъртта рано го покоси!...

- Къде се видяхте с Димчо?
- В Народното събрание. Приятелка работи в парламента. От време на време ходя там. 

- Не практикуваш активно професията си - а с какво се занимаваш?
- Откакто съм се разболяла, съм написала над 120 стихотворения. Нещо страшно! Иначе, пак идват да им гледам, но все се правят на приятно разсеяни. Полагам усилия, гледам на хората, а те ми подхвърлят 10 лева. Много сме бедни, казват. Живея не от труда си, а от милостиня. А племенникът ми е един от най-богатите хора в града. Има 6 хотела, още толкова ресторанти...

- И защо този богат племенник не помогне на болната си леля?!
- Нали знаеш, че роднините не искат да си по-богат от тях. А навремето аз го направих човек, отворих му очите за бизнеса. Докато работех в „Родопа”, той беше музикант. Казах му: „Отвори си една сладкарница, моето момче”. След това викам: „Ела, леля, да ти дам малко свински крачета, малко луканка, малко сланинка…”. И така той си стъпи на краката, завъртя едър бизнес и… забрави кой е и откъде е тръгнал. Сега е много, много богат! Преди години, когато ми предстоеше пътуване до Гърция, се обърнах към него да ми помогне с малко средства. Имах желание да отида и да поработя малко там. Свалих пръстена от ръката си. Ценно бижу, от майка е - от жената, която ме осинови. „Давам ти този скъп за мен пръстен, за да ми дадеш някой лев”, му казах. Той вика: „Задръж си пръстена. Нямам възможност да ти дам пари. Оправяй се сама”. Не ми помогна. Но иначе след всяко мое телевизионно участие ми звъни, обажда се. „Ей, лелче, страхотна си!”, всеки път със суперлативи говори за мен. Хората си мислят, че въртя много пари. А аз съм бедна!... Единственият човек, който ми е помагал, е бившият главен прокурор Николай Колев. Казах му, че ако прескочи 28 декември, ще оживее, защото има опасност да бъде убит, както си стои вкъщи по анцуг. Така и стана! Ние с него сме градски - той е от Сливен. Николай беше много добър човек! 

Който го е издигнал на тази служба, той и поръча убийството му! 

Помагал ми е и Николай Колев-Босия. Като идваше при мен, викаше: „Роси, страхувам се за теб!”. Казвах му: „Николай, аз съм борбена, от град на воеводи съм, не ме е страх от нищо”. Тогава беше така. Сега обаче съм немощна и сама и се страхувам, миличка! Босия е читав човек. Пет деца има, мъчи се, но е много свестен. Хубавите хора гният за сметка на калпавите. Всички оборотни курви станаха телевизионни звезди, а кадърните са извън борда…