Преди 114 години: Открита е първата линия на метрото в Париж

На 19 юли 1900 г. е пусната първата подземна линия на метрото в Париж. Тя свързва крайните източна и западна точки на града, като преминава покрай десния бряг на Сена и под известния булевард Шанз-Елизе. Сега парижкото метро е една от най-големите обществени транспортни системи в света със своите 16 линии с обща дължина 220 км. и 303 метростанции.Технически характеристики

Ежедневният трафик на Парижкото метро е оценен на 4,1 млн. пътници. То е на второ място по натовареност в Европа (след Московското) и на 10-о място в света.

Средната скорост на подвижния състав е 35 км/ч, като максималната е ограничена на 70 км/ч (80 км/ч за линия 14).

Голяма част от вагоните са оборудвани с метални колела с изключение на линиите 1, 4, 6, 11 и 14, където те са гумени. Дължината на метросъставите варират в между три и шест вагона зависимост от линията.

Линия 14 е напълно автоматизирана и няма машинист, пусната е на 15 октомври 1998 г.

Предистория

Първите планове за построяване на железопътна мрежа в Париж датират още от средата на 19-ти век. Между 1856 и 1890 г. се появяват няколко сериозни проекта за изграждане на подземна или въздушна мрежа, но нито един от тях не се осъществява.

Главните причини, пречещи на реализацията на проектите, са няколко. На първо място е противопоставянето на две основни идеи между градските власти от една страна, които желаят да построят мрежа за обслужване единствено Париж, а от друга страна са железопътните компании заедно с правителството, които предпочитат по-широка мрежа, свързваща основните гари и съседните региони.

На второ място е липсата на консенсус за избор на вида на мрежата. По това време се е смятало, че подземните станции вредят на здравето на пътниците, а въздушната мрежа е отбягвана поради естетически причини, свързани с архитектурата на града, пише блиц.

Трета причина за липсата на реализация е изборът на основна задвижваща сила, който се колебае между електричество и пара.

Междувременно някои други големи градове вече построяват първите градски железопътни мрежи - Лондон(1863), Ню Йорк (1867) и Будапеща(1896). В същото време в Париж условията за движение се влошават и с наближаването на Световното изложение през 1900 г. градските власти решават да предприемат спешни мерки за изграждане на железопътна мрежа в града.

История

На 20 април 1896 г. проектът на Фюлжанс Биенвеню и Едмонд Юе е приет и е обявено, че реализацията на "градска железопътна мрежа" в Париж е от изключително обществено значение със закон от 30 март 1898 г. Този закон предвижда построяването на 6 линии с обща дължина от 65 км. и 3 допълнителни линии. Според приетите планове парижкото метро трябва да бъде подземно, с електрическа тяга и нормално междурелсие.

Първата копка на метрото е направена на 4 октомври 1898 г. в рамките на договор подписан между градските власти на Париж и CMP - Компания за железопътен транспорт в Париж (Compagnie du chemin de fer Métropolitain de Paris).Името „метро” се разпространява в целия свят.

Първите линии на метрополитена са прокопавани по-плитко до повърхността и за да не засягат подземните части на сградите са прокарвани точно под осовите линии на улиците. По същата причина насрещните перони на някои станции не са точно срещуположни.

Повечето станции са построени към 1920 г.

Разширяването на мрежата се извършва на три основни етапа: във вътрешността на Париж, после до близките предградия и накрая железопътната мрежа свързва Париж с далечните предградия (известна като RER).

Условия за пътуване

Входът към метрото е обозначен с голяма буква "М". То е отворено за превоз на пътници всеки ден от 5:30 до 1:15 часа. Превозите се извършват срещу редовен билет или абонаментна карта. Превозните документи се валидират на влизане и позволяват неограничен брой пътувания по всички линии, без да се излиза от метрото.

Вратите във вагоните на повечето линии не се отварят автоматично, а едва след като пътникът натисне зеления бутон на вратата или след като повдигне нагоре метална дръжка на вратата.

Името на метростанцията в някои вагони се обявява два пъти с интервал от две секунди. В такива вагони има светлинен индикатор, показващ текущата и следващата станция. Във вагоните от стар образец нито се обявява, нито има индикатори, затова пътниците трябва да следят названията на станциите, написани на стените на станциите с големи букви на син фон.

План на линиите с имената на станциите може да бъде прочетен над входните врати на вагоните. Всеки състав курсира по една линия, затова на плана може да се доверява.

В зависимост от продължителността на валидност съществуват няколко вида превозни документи:
• Билет за единично пътуване (наречен Ticket t) - Този вид билет позволява пътуване по всички линии на метрото, без то да се напуска в рамките на 2 часа. Цената на билет за еднократно пътуване към 3 февруари 2011 г. е 1,70 евро, а цената на талон от 10 билета е 12 евро.
• Еднодневна карта за многократно пътуване (наречена Mobilis) - Позволява пътуване по всички линии на метрото без ограничение в рамките на един ден.
• Седмична или месечна абонаментна карта (наречена Carte Orange) - Позволява пътуване по всички линии на метрото в рамките на една седмица или един месец. В зависимост от вида си, картата е валидна в рамките на една календарна седмица (от понеделник до неделя) или един календарен месец (първи до последен ден на месеца).
• Годишна карта (наречена Carte Integrale или imagine R за студентите) - Валидна една година за всички линии на метрото.
•
Всички превозни документи са снабдени с магнитна лента, на която се отбелязва датата и часа на влизане в метрото при валидиране. През последните години навлиза в употреба и безконтактна карта с чип (passe Navigo), която замества картите с магнитни ленти.