Преди 160 г. голям пожар изпепелява голяма част от Варна

На 10 август (29 юли ст. с.) 1854 г., четвъртък, към 19 часа вечерта във Варна избухва голям пожар. Той бушува цялата нощ, а отломките догарят пет дни. Огнената стихия поглъща района на чаршията – от пристанището до Балък пазар. След пожара една седма част от Варна е в развалини.Това сe случва по време на Кримската война (1853-1856 г.), когато през лятото на 1854 г. от края на май до началото на септември Варна е сборен пункт и главна база на съюзническите английски и френски войски преди отплаването им към Крим.

Градът тогава е най-голямото турско пристанище по Западното Черноморие с 16 хиляди жители. Варна е типичен ориенталски град, с тесни и криви калдъръмени улици, със схлупени, изградени предимно от дърво къщи, сред които се извисяват белите минарета на джамиите.

При обсадата на Варна през 1828 г. (по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.) старата варненска крепост е частично разрушена, повечето от жилищните сгради, църквите и джамиите са сринати от руската обсадна и корабна артилерия. При оттеглянето си през 1830 г. руснаците разрушават и средновековната крепост Кале ичи – непокътната остава в западната й част само цитаделата Барут хане, разрушена чак през 1908 г.

През 1832-1837 г. при султан Махмуд II (1808-1839) варненската крепост е поправена и разширена на север и запад (Ени кале). Изградени са нова казарма, военни складове, военна болница, нова чешма (Султан Махмуд чешмеси).

С изключение на казармите, няколко държавни склада, повечето от джамиите, черквата „Св. Атанасий“ и 7-8 магазии, всички други постройки в града са от дървета и дъски. Всички улици са тесни, криви, прашни и нечисти, в кишаво време те са непроходими от кал.

След дебаркирането на англо-френските войски във Варна зад крепостните стени са разтоварени барут и муниции – патрони, гюллета и снаряди, дърва и въглища за параходите, военни материали и снаряжения – смола и катран, храни – сухари и консервирано месо, ром и бренди, ориз, кафе и захар за армията, фуражи – ечемик и слама за кавалерията.

В такива случаи армията традиционно я съпътстват едри и дребни търговци, които търгуват с бренди и ром, бекон, масло, олио, памук и други неща – полезни и запалими.

Пожарът на 10 август 1854 г. тръгва от запалено буре със спирт във френски интендантски склад. Вятърът подхранва и разнася огнените езици. Огънят обхваща дюкяните по търговската улица, достига съюзническите военни складове и се насочва към цитаделата Барут хане. Там се съхраняват турските запаси от барут (между 50 и 100 куб. м.). При крепостните батареи и подземните галерии към тях се съхраняват още 346 куб.м. барут (40 000 кубически фута).

В близост до Барут хане се намират английският и френският (с 30 кубически метра) складове с барут и всички муниции на съюзниците – 8 милиона патрона.

В гасенето на пожара се включват френските инженерни части и дори алжирските зуави. Те остават върху покривите на складовете, докато огнената стена е на по-малко от 20 м. от тях – мокрят одеяла и заливат постройките с вода.

На мястото на пожара пристигат командирът на френската Втора пехотна дивизия генерал Боске, началникът на щаба на френската армия генерал Мартимпрей, генералите Бизо и Тири – командващи френските инженерни части и артилерията. При пожара е и главнокомандващият френската армия маршал Сент Арно.

В борбата с огъня се включват генерал Тилден и ефрейтор Крей от английския инженерен корпус, както и моряци от закотвените в залива съюзнически кораби.

Борбата с раздухвания от вятъра огън е трудна и почти неравна. Войниците и моряците работят неуморно с помпите, поливат с вода складовете и събарят къщите, за да изолират пожара, но дървенията по земята също се запалва, пламъците прескачат през просеките и пожарът бързо напредва. Той достигна до складовете на френското интендантство и ги поглъща. Обхваща търговските лавки и горимите напитки в тях, взривовете на бъчонките с алкохол и течащите по улиците горящи напитки също притурят своя дял към ужаса на сцената.

В писмо до брат си от 13 август 1854 г. маршал Сент Арно пише: „Четири пъти, обзет от отчаяние, се поколебах да взема крайното решение, да бия отстъпление, да дам сигнал да се спасява, който може. Но Бог ми даде сили. Аз се съпротивлявах, борех се, сбогувах се с теб и с всички, и очаквах взрива!“

Барон Базанкур пише през 1856 г.: „Имаше един момент на жестоко безпокойство, когато работниците, които подкопаваха с брадви последната къща, почти докосваща нашия барутен склад, бяха откъснати от огъня; ако тръгнеха да бягат, всичко щеше да бъде изгубено, но офицерите, които също имаха брадви в ръцете, отчаяно започнаха да удрят стените. Накрая се чу силен шум, работниците бързо се отдалечиха; къщата се залюля за миг около себе си, след това се срина. От този момент нататък опасността не беше вече неизбежна. Складовете бяха отцепени, огънят овладян, часът беше пет сутринта. Десет часа непрекъсната борба, десет часа сигурна смърт!“

Щетите от пожара са огромни. Според Никълъс Уудс, кореспондент на лондонския „Морнинг Хералд“, става дума за 800 000 лири.

Уудс уточнява: „Повече от 700 частни къщи и три джамии заедно с около 100 лавки за алкохол и 200 или 300 склада на съюзниците бяха напълно унищожени заедно с цялото си съдържание. В един турски военен склад имаше 30 000 галона (136 500 л.) олио, 150 тона сапун, 400 тона захар и почти 100 000 фунта (45 тона) кафе и ориз. От всичко това не беше спасено колкото и за една пара. Щетите на французите бяха най-сериозни. В един огромен склад те загубиха почти 10 000 униформи, 19 000 чифта обувки и 3000 одеяла заедно с големи количества обозни седла и шанцови инструменти. В един друг (склад) бяха напълно унищожени безчетни запаси от лично снаряжение като мускети, саби, драгунски седла, раници, пехотински саби и колани. Англичаните също пострадаха сериозно. Всички техни складове за сухари, ечемик, захар, кафе, чай, сапун и други изгоряха.“

Уилям Ръсел, военен кореспондент на лондонския „Таймс“, пише: „Французите загубиха огромни количества провизии, а многохилядни дажби от нашите сухари изгоряха напълно. Изгоряха 19 000 чифта войнишки обувки и огромно количество кавалерийски саби, които бяха открити сред останките, стопени в най-причудливи форми“. Според други данни загубите на англичаните са 16 000 чифта обувки, 6000 одеяла и 350 000 фунта (почти 160 тона) сухари.

Изгарят и магазините на придружаващите армията маркитанти (дребни търговци).„Бакалията на г-дата Хансон изгоря или беше съборена…; същата участ имаше и магазинът за храни и джин на г-дата Грас“, пише кореспондентът на лондонския „Дейли нюз“ Едуин Годкин.

След пожара една седма част от Варна е в развалини. Най-големи загуби обаче търпят местните жители и търговци. Те губят своите къщи, дюкяни и стоки. Според очевидци по улиците се въргалят „кутии със свещи, бъчонки с масло и бренди, бъчвички със захар, чували с кафе, чай и ориз“, които стават 

лесна плячка на алжирските зуави.

 

 

Блиц