Преди 20 г. в японската Нагоя загадъчно се разбива еърбъс А300
Airbus A300B4 на авиокомпания China Airlines
На 26 април 1994 г. по не съвсем изяснени причини се разбива при кацане тайвански самолет А300 на авиокомпанията „Чайна еърлайнз”. Загиналите 14 члена на екипажа и 257 пътници (включително две малки дечица) нареждат катастрофата на второ място в историята на Япония. Спасяват се случайно само 7 пътници.
В специализираната литература има много информация за това произшествие, но те всички се базират на някакви предположения.
Двучасовият полет от Тайбей до Нагоя преминава нормално, екипажът се подготвя за кацане. Бордните самописци обаче фиксират на височина 325 м. нелогично включване на превключвател TOGA на бордното табло, който автоматично прекратява кацането и извежда самолета в режим за простартирване, като двигателите преминават на пълна мощност.
В следващите 15 секунди самолетът лети хоризонтално и достига 5 км преди началото на пистата. Командирът Ван Леци докладва на контролната кула, че ще минат на втори кръг. След това самолетът рязко повдига нос и се устремява стръмно нагоре като изтребител под недопустимия ъгъл над 50 градуса, закономерно губи скорост и се сгромолясва на земята.
Остава да виси въпросът дали ситуацията е плод на човешка грешка или е виновна техниката. Отговор на тези въпроси търсят експерти и правителствена комисия. Всеки ден се появяват нови версии, включително, че екипажът е употребил алкохол.
По време на разследването, на 3 май става още един интересен инцидент с А300, пак на авиокомпанията „Чайна еърлайнз”, но този път при кацане в Тайбей на път от Токио с 251 пътници. Точно както в Нагоя, докато автоматиката отработва захода за кацане, внезапно лайнерът губи височина и едва не се удря в бетона на пистата. Екипажът с огромни усилия успява да овладее машината и отиде на втори кръг за кацане. Уместно е да се припомни, че месец преди това край сибирския град Новокузнецк се разбива сходен самолет А310, също производство на Ербъс индастриз, със заложена съща логика в автоматиката.
Японското правителство срочно взема решение за сформиране център за разследване на катастрофата и ликвидиране на последствията. В Нагоя пристигат двама високопоставени служители от министерството на транспорта, министърът за местно самоуправление, председателят на Комисията за обществена сигурност Кандзю Саго и накрая министърът на транспорта Сигеру Ито.
Намерени са двата бордни самописци (черните кутии), от които става напълно ясно какво са правили пилотите, но не и защо са го правили.
По всяка вероятност най-близо до истината се оказва моделът на френските държавни експерти, предоставен на японското министерство на транспорта. Според тях става дума за фатална грешка. Те също отчитат, че случайно (може би по невнимание) вторият пилот е задействал на бордното табло превключвателя TOGA и е активирал системата, привеждаща бордния компютър в режим на автоматичен повторен заход за кацане с рязко форсиране на двигателите и енергично набиране на височина.
Обърканите пилоти, въпреки инструкциите, се опитват да изключат автопилота и самостоятелно да насочат самолета за кацане, макар инструкциите да забраняват ръчно управление в режим на автопилот. Френските експерти отбелязват, че не е възможно напълно да се изключи автопилотът, ако самолетът вече е започнал маневра, управлявана от компютъра.
Едновременно с това екипажът се опитва ръчно да изпълни маньовър за снижение, след като по команда на компютъра самолетът е приведен в режим за излитане. За известно време самолетът наистина се снижава с форсирани двигатели.
В този момент обаче разколебаните в действията си летци все пак решават да изпълнят втори заход за кацане, като не е известно дали те се досещат, че бордовият „електронен мозък” вече е дал тази команда на всички системи. Пилотите енергично допълнително увеличават ъгъла за изкачване на опашните кормила и това е причината само за броени секунди носът на лайнера да се вирне нагоре на над 50 градуса. В двигателите не постъпва достатъчно количество въздух и теглителната им сила рядко пада, в резултат от което скоростта енергично намалява и самолетът се сгромолясва.
Японското министерство на транспорта изучава версията на френските експерти и заявява, че я разглежда само като един от вариантите за развитие на събитията, тъй като не се отчита възможността за дефектиране на бордовите системи на А 300.
На свой ред транспортното министерство на Тайван прави изявление, че до 90% от авариите на самолети от този тип, експлоатиран от „Чайна еърлайнз”, стават именно заради технически неизправности на машините.
Катастрофата на самолет А 300 на авиокомпанията „Чайна еърлайнз” далеч не е първата с аеробуси на западноевропейския консорциум „Еърбъс индастрийз”. Към края на септември 2013 г. от самолетите А 300/310/320 са претърпели тежки аварии и катастрофи 71 машини (31+11+29), като сред тях действително има случаи, които свидетелстват, че не е решен докрай проблемът за взаимодействие „човек-машина”. В статистиката не са отчетени многото леки аварии, които не довели до повреди на машините.
