Примерът е баба Иванка, а не ледените кофи
ЕВЕЛИНА СЛАВКОВА; Труд
Знаете ли коя е баба Иванка? 67-годишната пенсионерка от най-голямото българско село Селановци? До скоро освен роднините и съседите на тази жена никой друг не знаеше, че тя съществува. Тя не е известна личност, въпреки че през последните дни много пъти срещнахме името в медиите. Баба Иванка от с. Селановци даде пример на всички нас. Тя някак наруши спокойствието ни и ни провокира, без да иска, поне се надявам, че го е направила. Мен определено провокира.
Баба Иванка не е герой, които побеждава лошите. Тя не се облива с ледена кофа. Баба Иванка е от онези личности, които подминаваме на улицата, без да подозираме колко значими са те. Баба Иванка дари последните си 4 лева за бедстващите хора в Мизия, като видяла истинската сила на бедствието, помагайки на своя приятелка, чиято къща била наводнена.
Разбира се, най-лесно е да пишеш по тема от събитие, което те е провокирало. В случая темата за дарителството ме провокира кампанията ALS ice bucket challenge, популярна в България под името "Ледената кофа". Целта, както всички вече знаем, е да бъдат събрани средства за амиотрофичната латерална склероза, или АЛС.
Благотворителността, пречупена през механизма на предизвикателството, провокира хора по цял свят, като до този момент са събрани милиони, а търсенето на подробности за болестта в интернет се е увеличила многократно, водейки до повишаване на информираността на обществото. Вече видяхме и редица български звезди, които се включиха в кампанията, провокирайки останалите да се включат в една или друга кауза. Традиционно за България едни хора се забавляваха на свой гръб (все пак студът си е студ), ние пък се забавлявахме на гърба на Цветан Цветанов, който май обърка "алтруизъм" с "аутизъм". Най-отвратително беше политизирането на кампанията, като мнозина започнаха да си разчистват сметки с този и онзи.
В моето съзнание остава баба Иванка с нейните 4 лева и краката , обути в ботуши. Баба Иванка няма нужда от кофа ледена вода, няма нужда от мотивиращо предизвикателство. Лесно и удобно е да пуснеш SMS и няма как да бъде отречено колко удобна и функционална е ДМС системата за дарителство. Но да бъдем честни пред себе си - един есемес не отменя ангажимента, когато човек може да направи много повече.
В кампаниите по големите християнски празници ставаме по-милосърдни, по-чувствителни към нуждите на другите, по-съпричастни към чуждото нещастие и болка. Това са безценни жестове за хората, към който са насочени, но сякаш забравяме, че някой някъде винаги има нужда от помощ и лошите неща не са фиксирани във времето. Нещастието не идва по Коледа. Сираците, хората с увреждания, самотните пенсионери, социално слабите, хората със здравословни проблеми - това са човешки съдби от реалността, от същата тази реалност, която всички колективно споделяме.
Човек дарява, защото това е ценност за него. Защото е възпитан по този начин. Защото има чувствителността и съзнанието, че може да промени нещо. Защото има и самочувствието, че може да участва в един общ градеж на солидарност. Според Световния индекс на дарителството за 2013 г. България се нарежда на 118-о място от 135 държави. Оказва се, че средно 19% от българското население се е включило в някакъв вид благотворителна дейност в рамките на последните пет години. Статистиката не звучи толкова оптимистично, колкото на всеки от нас би му се искало.
Трябва ли тогава кофа ледена вода за българската благотворителност?
След Освобождението за България е била актуална възрожденската концепция, че за да се развива добре държавата, трябва да се развива образованието. Тогава българите са дарявали масово за образователни институции, за стипендии и изграждане на университети. След войните ситуацията се променя. Тогава се появява нуждата да бъдат подкрепяни жените, останали вдовици, сираците и военноинвалидите. През последните 60-70 години ценностната система на българина е тотално разклатена, подкопано е и дарителството, което е било ценност за поколенията преди това.
Благотворителността обаче не се състои само в даряването на пари. Благотворителност е и да отделиш време и да се включиш в дадена кауза с доброволен труд. Благотворителност е да дариш кръв - не само за близки и приятели. Благотворителност е дори да помогнеш на старата жена от входа с тежката чанта, което преди е било просто норма на възпитание.
Най-сетне благотворителността не се измерва само с материалното. Човек може да посвети голяма част от себе си на другиго, изпаднал в неравностойно положение, или на идеята за промяна към по-добро на ситуацията, в която живеят много хора.
Българската благотворителност има нужда от примера на баба Иванка, а не от саморекламни обливания с ледени кофи вода.
