Приятел на Елизабет с кауза в нейна памет: Всеки да стане съпричастен
Младелин Димитров, приятел на фотографката, която издъхна в началото на седмицата пожела да каже нещо важно от ефира на предаването "120 минути" по bTV, месеци след като Милена, съпругата на загиналия в Лясковец командос, се обърна към всички българи.
Елизабет Димитрова си отиде буквално в ръцете на Младелин, след като линейката на Спешна помощ пристигна на мястото чак след 40 минути. "Искам предварително да се извиня, ако със следващите ми думи и теми засегна някой неоснователно" – с това уточнение мъжът направи емоционалния си коментар по случилата се пред очите му трагедия.
Ето и думите му:
Казвам се Младелин Димитров, приятел съм на Елизабет Димитрова, жената, която почина на 26 вечерта. Бях свидетел на всичко, което се случи тогава. Все си мислих, че мога да помогна с повече, все си мислих, че мога да направя нещо повече.
Тръгвайки си от тържеството, качихме се в колата, на Елизабет й стана нещо лошо, каза „Младо, нещо не ми е добре, май ще повърна”. Излезе от колата, видя, че има много хора, направи една крачка и се свлече.
Исках да закарам Ели до Пирогов, щях да го направя за по-малко от 10 минути, но от 112 не ни разрешиха. С уговорката, че е тръгнала линейка, а тя тръгнала 10-15 минути по-късно. Не искам да обвинявам никого, разберете ме, не съм аз прокурор, не съм съдя, не съм Господ, за да обвинявам когото и да било.
На 35-ата минута линейката ни подмина. Момчетата, които се бяха събрали, бяха 30-40, може и 50 човека да имаше около нас. Няколко млади момчета се затичаха и не знам - на следващата или по-следващата пряка са я намерили и едно от момчетата се качи в линейката и я доведе. Истината е, че тези лекари не получават достатъчно добро възнаграждение, нито шофьорите. Цялата ни система е прогнила.
Чувам и виждам хората стачкуват искат да напускат. Аз ще им кажа така – на който не му се работи в здравеопазването, може да се чувства свободен да напусне. Лично аз заставам пред всички и казвам - аз не разбирам от медицина, не мога да бъда медик, не мога да бъда парамедик. Аз съм добър шофьор, професионален шофьор съм от 99-та и съм готов всяка седмица да давам по едно дежурство, поне по едно от 12 часа като шофьор на линейка, абсолютно безвъзмездно без нищо на среща, искам само линейките да стигат на време.
Подел съм една кауза – „Каузата Елизабет”. Апелирам към всеки, който мисли като мен, който мисли положително, да стане съпричастен. Всеки може да помогне с нещо, стига да поиска. Аз слагам началото – всеки, който иска да помогне, да бъде креативен, позитивен, е добре дошъл в моето обкръжение.
Аз изпратих всичките ми баби и дядовци и баща ми, но в интерес на истина човек никога не ми е умирал пред очите. Не знаете какво е да гледате и да не може да помогнете на този човек. Ели, съжалявам, че не можах да ти помогна с повече!
"24 часа"
