Проф. Елена Кутева: Фолклорът ни може да лекува. Дънов го е казал!

- Проф. Кутева, защо решихте да повторите Нощта на ансамблите в НДК?
- Имаше много голям интерес миналия път. Залата беше препълнена и в продължение на два часа и половина никой не мръдна с изключение на две-три майки с малки деца. Очевидно това, което „Филип Кутев", „Пирин" и „Тракия" правим заедно, се харесва. Има нужда от енергията, от внушенията на изкуството ни.

- А може би е връщане към традициите?
- Възможно е. И ако е така, би било много хубаво. С ансамбъл „Филип Кутев" пътуваме из провинцията, залите ни са пълни, а повечето от зрителите са млади хора и деца. Това е симптоматично.

- Питали ли сте се защо е така?
- Харесва им. Мнозина от тези млади хора посещават клубове за народни танци, които са страшно модерни през последните години. През 1994-та, когато ме назначиха за директор на ансамбъла, нямаше и помен от подобни неща. Дори намерение нямаше.

- Да не говорим за пренебрежението...
- Да, всичко се беше объркало. Буквално си скубех косата на първите ни концерти пред полупразни зали. Тогава поканих Теодосий Спасов за зам.-директор и той каза: „Дай да направим клубове за народни танци." Добре, отвърнах, но не бях много сигурна. Направихме един за деца и друг за възрастни. И не знам - може би оттам се е започнало, а сега хората, които се събират да танцуват, са десетки хиляди из цяла България. Но ние вече нямаме клубове.

- Ансамбълът е на повече от 60 години. Как оцеляхте след 1989-а, когато за култура трудно се намират пари?
- Според мен оцеляхме благодарение на хъса на хората във „Филип Кутев". На желанието им да работят, на удовлетворението, което имат след концерт - публиката страшно зарежда. А това дава много енергия и желание за работа. Защото не е тайна, че заплащането в държавните културни институти е много ниско.

- Колко ниско?
- Средната ни заплата е около 680 лева.

- А успявате ли да си намирате спонсори?
- Не. Това е най-болният въпрос. И докато той не се реши, докато не се направи закон за спонсорството и меценатството, ще ни бъде много трудно. Защото все пак хората, които дават, трябва да бъдат и стимулирани. Както е на Запад. Не знам защо няма такъв закон. Защо не се прави. Вероятно на някого не е изгоден. Кому и защо - не знам. Или просто защото на никого не му пука... Или едното, или другото... По-скоро е първото. Защото големи институции като нашия ансамбъл на Запад имат и финансиране от държавата, и собствени приходи, и възможности за спонсорство - големи! Привилегиите за този, който спонсорира културна институция, са огромни. Ако зависеше от мен, нямаше да е така (смее се).

- Събирането на най-големите ансамбли е събиране на конкуренти на обща сцена - може би се опитвате да подскажете нещо на политиците?
- Всяко обединение, което носи етични, културни и естетически послания на различни нива, носи полза за всички. И независимо от своята професия, дори да не са свързани с културата, посегнат ли към това, хората биха имали лична - духовна и енергийна полза. Четох наскоро, че на Запад в големите фирми задължават служителите си да ходят заедно по концерти, театри, балет и т.н, за да получат култура от по-високо ниво, да получат знания и усещания, което след това им помага в работата. Прави ги по-добри в професиите им. Тоест всяко обединение - не комерсиално, а по-скоро духовно, би било от полза за всички.

- Имате ли обяснение защо е така?
- Обяснявам си го със спецификата на нашето изкуство. Посланията, които музиката носи, са за всички. Това е мисията на ансамбъла, още откакто е създаден от Филип Кутев, тъй като българският фолклор е попивал от страшно много култури и ги синтезирал във вокални, визуални или танцови модели, които помагат на човека да е човек. Това са много силни енергийни послания. Петър Дънов навремето е казвал, че метроритмичните формули, с които е богат българският фолклор, влизат в синхрон с пулсацията на различни човешки органи и ги лекуват. Склонна съм да вярвам на това - той е знаел.

- Добре, да ви попитам и за чалгата...
- О, не ми говорете за това!

- Защо? Тя като че ли взе да губи позиции. Ще победи ли фолклорът чалгата?
- Вижте, чалгата запълни една дупка. Но все пак това, което ние правим, е изкуство, а това, което те правят, са... едни красиви момичета. „Нещо" в страхотна опаковка, а вътре няма нищо. Като музика, като поезия, като поведение - това е много далече от онова, което се нарича изкуство.

- Само че в името на музиката им присъства думичката „фолк"?
- Не знам защо е така. Първо, това не е фолк, защото не е свързано с фолклора, още по-малко с българския. Това е мешавица между кръчмарски сръбски, македонски, турски и не знам какви още песни. А знаете ли какви хубави турски фолклорни песни има! Или попмузиката им. А т.нар. попфолк е от много елементарно ниво на практична музика, свързана с определени, всекидневни прозаични действия (смее се).

- У нас гостуват танцови формации като „Лорд ъф дъ денс", „Огънят на Анадола", „Сухишвили" и т.н. и публиката се превъзнася по тях - българските ансамбли не са по-лоши, но някак не сме свидетели на чак такива емоции?
- Разбира се, че не са по-лоши. Но нали знаете, че никой не е пророк в собствената си родина. Като излезем навън, реакцията към нас е такава, каквато е тук към споменатите ансамбли. Потресоха ме в Англия - плакаха на наши песни! Студените уж англичани реват, бършат си сълзите. За японците ми бяха казали, че емоционално реагират на музиката, но отиваме с целия състав и те пощуряха при танците. Дори в Германия е така. Бяхме веднъж в един курорт с минерални бани посещаван от възрастни богаташи - много силна, мощна реакция!

- Нова програма подготвяте ли?
- О, да! След концерта за Деня на будителите на 31 октомври, ще се върнем отново във Военния клуб на 13 декември с уникален концерт. Хорът и оркестърът на ансамбъл „Филип Кутев" ще изпълнява само автентичен фолклор. Досега това не го е правил никой. Българският фолклор е с много диалектни области, затова обмисляме как да подберем песните така, че да има отвсякъде, без да стане досадно дълго. /"ПЕТЕЛ"

Следете 24 часа в денонощието най-ексклузивните новини от Света, България и Варна в Petel.bg!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!