Проф. Стефан Тодоров, психиатър: Хората не се раждат убийци, затова наказанията трябва да са по-тежки

Интервю на Юлия Георгиева

- Проф. Тодоров, какво точно представлява социопатът?
- Под понятието социопат се разбира разстройство на личността, което преди наричахме социопатия, или антисоциална психопатия. То се появява в ранните години на живота и се характеризира с низ от противоправни и престъпни действия, насочени срещу отделните личности прояви. Така че се касае за една дисхармонична, неуравновесена личност. Основните насоки на нейната дейност са едно хронично антисоциално поведение, а не единични антисоциални действия.

- Подлежи ли на корекция такъв човек?

- Зависи от степента на изразеност. По-леките форми, разбира се, и по-тежките форми, подлежат на известна положителна промяна в поведението. Да се говори, че не може да се постигне нищо с тези хора, би било погрешно. Може да има промяна и трябвало да има, но зависи от подходите, които се прилагат. Промяната е трудна, но не е невъзможна.

- Последното убийство във Варна бе предизвикано от ревност...

- В повечето такива убийства лежат ревностови подбуди, а понякога причина за това деяние е изцяло ревността. Тя е нормално човешко чувство, но може да бъде и психопатологично – т. нар. ревностова параноя. При болестното състояние се проявяват свръхценни и налудни идеи за изневяра. Свръхценните идеи представляват надценяване на определени съществени неща. Например при любовта този, който обича, обикновено надценява обекта на своите чувства, но с времето това се коригира с доводите на разума и опита. Налудните идеи обаче не се коригират от логиката. При ревностовата параноя акцентът е в абсурдността, нелепостта на доказателствата за изневярата. Например по-примитивен човек може да каже, че съпругата му излиза навън за момент, за да извърши полов акт със съседа. Но съпругът й въпреки усилията си все не може да ги хване. Преди години във Варна имаше интересен случай – мъж с ревностова параноя посреща съпругата си на гарата. Вижда, че е пътувала в купето с други мъже. Веднага след като се прибират вкъщи, той й преглежда бельото и решава, че е влажно. Въз основа на това я обвинява, че му е изневерила с мъжете в купето. Това е нелепо доказателство. Понякога обаче доказателствата са близо до логиката и трудно се преценяват. Отделно свидетелите казват, че мъжът е много добър, работлив, дори се връщал по няколко пъти вкъщи, пазарил вместо съпругата си и я гледал като царица. Но той се връща вкъщи не толкова за нейната работа, колкото защото се страхува, че тя може да му изневери. Така че тук вече говорим за болест.

- Болните от ревностова параноя съжаляват ли, ако извършат убийство?

- Разбира се, могат да съжаляват. При тези хора по правило налудностите обикновено са само по отношение на ревността, иначе като личности функционират нормално. Ценностната им система не е променена особено. Тяхното разстройство е само в определено направление на живота.

- Как гледате на последното убийство във Варна, извършено от ревност?

- Не бих могъл да дам оценка, тъй като нямам достатъчно информация по случая.

- 2000 г. също е била белязана с тежко убийство на три момичета от ревност във Вълчи дол.

- Там не ми се струва, че болестната ревност е в основата, но също не мога да съм категоричен, защото не може да се направи оценка само въз основа на начина на извършване на убийството. Защото и този, който е с ревностова параноя, също може да планира убийство, така както и всеки друг. Тези хора няма да допуснат пропуски при планирането, дължащи се на някакъв интелектуален дефицит, и осъществяват плана си, водени от силна мъст.

- Напоследък се говори за отпадане на наказанието доживотен затвор без право на замяна, тъй като не било хуманно и се губела надеждата за човека. Вие какво мислите за тази присъда?

- Мое лично мнение е, че това наказание не бива да се либерализира, защото тежестта на присъдата върши превантивна дейност. Ако някой знае, че го очаква смъртна присъда за убийство, по ще се замисли дали да посегне, отколкото онзи, който очаква по-леко наказание. Неслучайно в много страни доскоро, а и досега има смъртно наказание. Лично аз мисля, че при много тежките и особено рецидивиращи убийства би трябвало да има и смъртно наказание.

- Има ли изобщо някакво превъзпитание в българските затвори?

- Не мога да съм категоричен, но все пак, доколкото следя в медиите, условията в нашите затвори са лоши. При нас има места, в които се събират в едни и същи помещения много затворници, при това с тежки присъди. Понякога си мисля, че част от нашите затвори приличат на някои от латиноамериканските, където има какви ли не издевателства сред самите лишени от свобода, и не само че няма превъзпитание, но и напротив – има възпитание в още по-престъпно поведение. 

- Всеки човек ли е способен на убийство?

- Отговорът би трябвало да бъде не, но голяма част от хората биха убили при определи условия. Например при неизбежна себеотбрана, или пък ако трябва да защитават детето, съпругата или любимата, и т.н. Но нормален човек, който е добре възпитан, много трудно би отнел живот, освен ако не е поради неизбежна себеотбрана. Например по време на войни нима много хора не извършват убийства – ако не убиеш, ще бъдеш убит. Така че зависи от ситуацията, в която се намира човек, както и от моментното му психично състояние. Ако в скоро време един човек е имал един малтретиран или убит близък, той ще реагира по един начин и по съвсем друг, ако е живял в една благодатна обстановка. Така че нормалните хора също могат да убиват, но по-често убиват онези, които имат някакви абнормности в характера, без да са болни – лошо възпитание, чувство, че всичко им принадлежи, усещане за ненаказуемост.

- Когато хората планират убийство, не допускат ли, че ще бъдат наказани?

- По-често не допускат поради лоша преценка. Рядко хората вършат престъпления, ако са убедени, че ще бъдат заловени и осъдени. Само ако в дадения момент човек е в по-особено състояние на психиката, би поел риск.

- Това на нисък интелект ли се дължи?

- Не - най-вече на ценности, възпитание, на среда, ако са нормални хора. Освен това има хора, които са свръхчувствителни към себе си, но пък са безчувствени спрямо страданията на другите. Един психопат по-лесно може да извърши дадено престъпление, но това не значи, че не е отговорен и не съзнава стореното. Изразяването на съжаление за деянието също няма отношение към вменяемостта. А пък когато такъв човек не изразява съжаление, означава, че чувството му за мъст е много силно или пък е много безчувствен към страданието на другите.

- Така ли се раждат хората, има ли заложби?

- Разбира се, има някои предпоставки. Това е въпрос, който се дискутира от столетия – кое преобладава: вроденото или социумът. С развитието на генетиката се оказва, че много неща са предопределени, но не и конкретното поведение. Един човек може по рождение да е по-малко емоционален, по-раздразнителен, по-безчувствен, но дотам. Хората не се раждат убийци.

- Имате ли усещането, че животът все повече се обезценява напоследък?

- Да, имам такова чувство, и не само човешкият живот се обезценява, но и човешките преживявания, страдания, моралните стойности. Днес, в 21-ви век, има например африкански страни, в които всеки ден хората умират от глад и елементарни, лесно лечими болести, а в други страни се дават стотици милиарди за въоръжение. Причината за това донякъде е и в отслабеното влияние на религията, която по правило възпитава много ценности у хората, които често, за да ги имат, трябва да се абстрахират от самите представители на религията. Както казват някои представители на религията, трябва да слушаме какво говорят свещениците, без обаче да гледаме какво вършат.