Проф. Толя Стоицова: Компютър парализира 18-годишно момче

С проф. д. пс. н. Толя Стоицова, специалист по социална и медийна психология, разговаря Димитър Мартинов, 24chasa.bg

- Проф. Стоицова, в интернет е пълно със заплахи. Социалният инженеринг е една от най-големите от тях. Как можем да се предпазим от нея?

- Манипулацията онлайн и офлайн си приличат по това, че умишлено насочват хората към някаква определена цел, която не е добра и нанася щети. Разликата е, че извън мрежата това може да е еднократен акт, докато онлайн това е един непрекъснат процес, който граничи вече с тормоз.

Хакерството е един добър пример. Обикновено това са много млади хора и някои от тях го приемат като игра и не осъзнават щетите. Те просто се състезават кой къде може да влезе - например в системата на Пентагона.

Други обаче го правят с користна цел, а има и трети, които манипулират хакери да крадат лична информация, за да я продават. А когато човек е млад, забавления има много и невинаги се замисля за последиците. Ефектът обаче е еднакъв и в двата случая.

Ние самите не можем винаги да се предпазим, когато става въпрос за институции и банки например. Това е тяхна отговорност, а тя не е офлайн и онлайн. Когато човек намери в кофа за боклук лични данни от банка, чия е отговорността.

- Все повече се говори за кибертормоза над деца. Какво представлява той?

- Кибертормозът е едно силно негативно съвременно явление. Това е чумата наХХI век.

Кибертормозът е агресивно, целенасочено действие, което се извършва от група или индивид, които използват електронна форма на контакт, повтаряща се във времето, срещу жертва, която не може лесно да се защити.

Когато един голям ученик в българско училище тормози системно по-малък, като упражнява насилие и му взема дребните пари това веднага става медийна тема. И правилно - всички форми на насилие трябва да са знайни и наказвани.

Кибертормозът обаче е нещо много по-страшно, въпреки че е невидим, и от него жертвите не могат да избягат. Една част от децата изпадат в депресия, някои дори правят опити или извършват самоубийство.

Отговорните медии са тези, които могат да допринесат много за разрешаването на проблема. Преди 5 г., когато се включих в една програма на ЕС за изследване на деца, не можех да повярвам, че може някое дете или младеж да се самоубие, а днес в света всеки ден заради кибертормоз се самоубиват не едно или две деца. ЕС провежда специална политика за справяне с кибертомоза върху деца и подрастващи.

- Той само в интернет ли се случва?

- Този тормоз може да не е само през интернет. Той може да е през мобилния телефон. На кибертормоза най-лошото му е, че действието му е повторяемо, защото вървят съобщения през мобилния телефон, клипове в интернет или неприлични снимки със заплашващи съобщения. И най-важното е, че жертвите не могат да се защитят. Това са подрастващи - най-много до 15 г., и те още не са се научили да се справят с подобни критични ситуации.

- Как може да предпазим децата от кибертормоз?

- Има три варианта. Единият, който не бива да отхвърляме, е грижата на родителите.

Не може непрекъснато да прехвърляме отговорността на учителите. Всеки може да контролира досега на детето си до дигитални устройства.

Другото важно нещо е, че у нас започнаха да се вземат мерки по т. нар. медийна грамотност и медийно образование. Бях рецензент на едно пособие, което ще влезе в системата за средното образование. То е за учители, родители и деца и самите хлапета ще са предупредени колко опасен е кибертормозът и ще знаят как да се предпазват от него.

Третият вариант това са медиите. Отговорните медии, които дават информация за това изключително заплашващо психиката на подрастващите явление - кибертормоза. Защото наръчници, учебни пособия и научни статии не се четат от всички. Но медиите, особено популярните, са четени, слушани и гледани от много повече на брой хора.

Бях в едно училище в Австралия, там пък най-добрата схема за справяне с кибертормоза се оказа, че е, когато деца помагат на деца. Самите деца страдат, защото не смеят да кажат на родителите и учителите си. Чувстват се виновни, а не са - те са жертви.

- Как можем да се погрижим децата да сърфират безопасно?

- Като говорим с тях. Другото е медийното образование, медийната грамотност. Така децата ще знаят какво да правят, когато им се отварят линкове или прозорци, които те не желаят.

- Пристрастяването към мрежата също е голям проблем. Има ли такива случаи в България?

- Пристрастяването към интернет си е пристрастяване както към алкохола и наркотиците. Тоест нещо, без което не можем.

Имам познат, който поддържа сървър за игри. Той ми казва, че децата влизат, за да играят в 7 ч сутринта. Ако се случи това да стане по-късно, те се извиняват в чата, че са закъснели. А сами се сещате колко трудно ги вдигаме сутрин за училище, но през ваканцията за игри - може.

- Как да познаем кога има пристрастяване?

- Какво значи пристрастяване - всеки ден по 10-12 часа да се седи пред компютъра, да се яде пред него и човек да чувства тъга, когато се разделя с него. Тогава може да настъпи много страшното вдървяване - човек да се парализира пред компютъра.

В България това се случи на едно 18-годишно момче. С него работиха петима клинични психолози и психиатри. Състоянието е много тежко за лечение, защото е на психична основа. Физиологичните функции на организма се запазват, но мозъкът не подава импулси и човек не се движи. Възможно е пълно възстановяване, но процесът е много тежък. Все пак това става много рядко и трудно и само при свръхзапуснати деца.

- До какви други страшни неща може да се стигне? В Япония имаше убийство заради отказ от даване на парола за игра.

- Слава богу, у нас чак убийство няма, но много често стават сбивания именно заради недаване на парола. В повечето случаи насилието, което съществува онлайн, пак се пренася офлайн и процесът се повтаря, което е най-страшното.

- Колко е приемливо да седи на ден пред компютъра едно дете?

- Това зависи от възрастта. 1989 г. у нас се въвеждаха компютрите, а Германия започна да ги извежда от образованието си. Това стана, защото немските психолози доказаха, чедецата предпочитат общуването с компютър пред реалното, живото общуване. Пред компютъра ти си цар (на компютъра), ако искаш, ще говориш, ако искаш, не. В живото общуване не е така и затова се оказа, че децата предпочитат дигиталните устройства. Има голяма перспектива в технологиите, но трябва да има някаква мярка, не повече от 2-3 часа на ден.

- А какъв е положителният ефект на мрежата?

- Всяко нещо има позитиви освен негативи. Първо, това е огромна информация. В мрежата има всичко, което ти трябва, и това, което не ти трябва. Нямаме много голяма гаранция за достоверност, както е с уикипедия. Сега можем да изпуснем мач от световното по футбол, но влизаме сутринта в мрежата и го гледаме.

Бъдещето е в технологиите, а от човек се изисква единствено да помни, че има и негативни страни и да знае как да се справя с тях.