Проф. Валери Спиридонов: Очаква ни сравнително топла зима

Любомира Николаива, в. "24 часа"

- Проф. Спиридонов, на какво се дължат последните наводнения, след които много селища цяла седмица бедстват?
- Усетихме влиянието на урагана Гонзало. Това, че му е дадено име, за синоптиците и климатолозите е своеобразна идентификация за тропически ураган. Обикновено те не достигат до нас, но в случая има известна връзка с него, доколкото се създадоха условия за среща на влажен и хладен въздух.
- Времето ли е единственият фактор за бедствието?
- Разбира се, за наводнения трябва и повече дъжд. Но и неадекватната инфраструктура създава условия за бедствия. Неразумното поведение на хората също е причина. 
- Какво по-точно?
- От доста време издаваме цветни предупреждения - зелен, жълт, червен код, което е част от европейската система за предупреждения за опасно време. Напоследък една постоянно появяваща се по медиите кохорта от тотални разбирачи се захвана и с времето. Та един такъв заяви, че с картите сме стресирали хората. Но явно не сме, защото след толкова предупреждения за обилни валежи, включително от сняг, и за силен вятър на 25 и 26 октомври имаше стотици закъсали по пътищата. 
Друг един специалист по всички въпроси заяви, че навремето микроязовирите били строени, за да бъдат взривени, когато нахлуят империалистическите армии. Явно да им се направи кал. А че са се използвали за напояване и за буфер при точно такива валежи, е било за заблуждение на врага. Сега, след като не се поддържат и служат за рибарници, може и така да се направи. Разрушаването е по-лесната работа. Бих казал по аналогия, че
бедствие не става
само с дъжд,
трябва и глупост
За справка - и в Мизия, и във Варна, и в другите наводнени райони преди е имало многократно по-големи валежи, но до бедствие със сегашните мащаби не се е стигало. Защо ли!
- Какво показват данните за валежите? 
- Тази година са доста повече от обичайното. Много често са свързани със средиземноморските циклони, които обикновено възникват в Северна Африка, те носят и цветния дъжд. Но поради размитата, а често и липсваща отговорност между ведомствата много от язовирите, вместо да изпълняват предпазни функции, стават причина за бедствие. Изпускането започва, когато валежът вече е факт и възниква опасност от скъсване на стените.
- Кога може да се подозира, че освен много дъжд има и нещо друго?
- Познато е едно практично правило, стига да имате хладнокръвие да наблюдавате реката при такива случаи. Ако нивото се вдигне рязко, например с около метър за половин час и по-малко, със сигурност това не е естествен процес. Реките прииждат много по-бавно при естественото оттичане на валежа към коритото. В Хасково са паднали около 100 литра, което наистина е много, но може би не само той е причината. Имало е и по-обилни валежи. 
- Кои са най-красноречивите примери?
- През юли 2006-а за денонощие падат цели 301 л на кв. метър в Малко Търново. През септември 1999 г. - 268 л във варненското Старо Оряхово. Пак във Варненско през 1951 г. са измерени 257,8 л на кв. метър. През август 2005 г. - 234 л в Ихтиман. Толкова дъжд е валял и през октомври 1970 г. в Златоград. През август 1924 г. - 216 л на кв. метър в Попово. През септември 2010 г. - 201 л на Шабла. Ако става въпрос точно за валежите на 25 октомври, в НИМХ имаме много точни данни къде колко е бил дъждът.
- Наводнението във Варна, при което загинаха хора, накара ли властите да се интересуват повече от прогнозите?
- Изглежда, има оптимизиране на реакциите. Може би защото още са пресни спомените. При последната бедствена ситуация ми направи впечатление затварянето на пътя Бургас - Созопол в опасния участък, където бе отнесена една кола. Гражданска защита с екипите на пожарната и военните също се оказват по-бързо на място. Но много хора не се съобразяват с прогнозите и сами стават причина за ситуацията, в която се оказват.
- Кои са потенциално най-опасните райони за наводнения?
- Въпросът е за хидролози, но поговорката е
 “Където е текло,
 пак ще тече”
 Сухите дерета са се образували през вековете от големи вълни. Може водата в реката едва да мокри коритото, но рискът от прииждане си остава. Често топонимиката на местността показва риска от внезапни наводнения. В имената на реките у нас често има черна или кара, луда, дяволска. Макар че и реки с миролюбиви имена създават риск. 
Преди години Перловската река заля Двореца на културата. Идеята реката да се покрие и да се направят паркинги отгоре, не е добра. Отдавна се говори за карта на заливните и потенциално опасни райони в страната, които не са малко. Всяка община може бързо да я направи, но много хора си мислят, че по-доходно е да се сменя предназначението на земята и да се издават разрешителни. Като правило в долните течения на реките заливните площи са по-обширни. За намаление на щетите са правени диги и микроязовири. В планинските райони нивото може да се качи рязко, но въпреки това природата е очертала докъде. Винаги има потенциален риск около Дунав. Едно от най-големите наводнения в долното течение на реката става през март 1942 г. Натрупват се ледени блокове около островите Богдан и Сечан, тясното на това място корито се заприщва и прегражда течението. Събралата се водна маса не успява да изтече, връща се и нахлува във Видинската низина. 
- А рисковете от засушаване, горещи вълни, смерчове? 
- Макар да има очертани климатични разлики между Северна и Южна България, все пак територията не е толкова голяма, че някоя част да е защитена климатично от суша и горещини. За смерчовете може да се каже, че възникват по-често в планините. Бурните ветрове и навявания са чести на изток. Обичайна територия за вятъра бора е районът на Сливен, фьонът от Витоша често събаря паянтови покриви по пътя си. По принцип бората и фьонът са локални ветрове в областите до планините.
- Вижда ли се краят на бедствията за годината?
- Може да се надяваме. Има една 
точка на сгъстяване - около великденските празници
 На жаргон това са периодите, в които се случват по-често неблагоприятни събития. Но мисля, че за тази година ни дойде достатъчно, освен ако Господ е на друго мнение.
- Дългосрочните прогнози какво казват за остатъка от есента и зимата? 
- Най-ниските температури през ноември ще бъдат между минус 7 и минус 2 градуса, а най-високите - между 15 и 20. До средата на първото десетдневие над планинските райони ще преобладава слънчево време, а в равнините ще има мъгла или ниска слоеста облачност. Там температурите ще остават по-ниски. В периода 6-10 ноември динамиката на атмосферните процеси ще се увеличи. Ще се създаде валежна обстановка, но ще се задържи сравнително топло за сезона. През първата половина от второто десетдневие валежи не се очакват. Температурите ще се повишават. Към 17-18 ноември облачността отново ще се увеличи и на много места ще вали. Температурите ще започнат да се понижават, тенденцията ще продължи и в началото на третото десетдневие. В Северна България и по високите полета дъждът ще премине в сняг. След временно спиране през последните дни на месеца отново се очакват валежи, в по-голямата част от страната - от сняг. За зимата още е трудно да се дават подробности, но засега тенденцията е температурите да са по-високи от средните, както и миналата година, обаче с повече валежи.