Прогнозата е шокираща: чакат ни 200 000 бежанци

Симеон Николов, "Преса"

снимка: Георги Колев

Президентът Росен Плевнелиев най-сетне се реши да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Държавният глава доста време не искаше да го прави, дори и в нарушение на задължението му да свиква заседания най-малко веднъж на три месеца. Аргументите му бяха „правителството да си свърши работата“ и че съветът „се занимава със стратегически, а не с оперативни въпроси“. Обтекаемата формулировка на темата на заседанието и очевидното фокусиране върху констатации и „предприети“ вече мерки показват, че целта на Плевнелиев е да защити искането да не се съкращават бюджетите на две от службите - НСО и НРС. А това съвсем не е „стратегически“ въпрос на фона на заплахите за сигурността и държавността.

Бюджетът на охранителната служба (35 млн. лв.) е два пъти по-висок от този на разузнавателната (18 млн. лв.), което е нелогично, но този въпрос се подминава. Мястото на НСО под крилото на президента не е практика в много страни. Излиза, че главнокомандващият въоръжените сили се тревожи повече за охранителите, отколкото от липсата на средства за модернизация на армията.

Големият въпрос, който трябва да бъде поставен на предстоящото заседание на КСНС, дори не е само този за нелегалните имигранти и бежанците. Би следвало дискусията да зададе и очертае общата рамка, а именно проблема за необходимостта от нов Стратегически преглед на целия сектор за сигурност и актуализиране на стратегическите документи. По този начин темата е много по-ясно и точно формулирана, а освен това и обхваща както казуса за бежанците, така и за бюджетите на структурите в сферата на сигурността.

Струва ми се, че най-важният резултат от дебатите на „Дондуков“ 2 би следвало да е възлагането на разработка за актуалните заплахи за страната ни и решение да стартира Стратегическият преглед, за който стана дума. Защо е необходимо това да се направи? Експертите, наши и чужди, са единни в прогнозите си, че през XXI век ще се сблъскваме най-вече с локални конфликти с ниска интензивност. А свързването на тероризма с нови военни тактики и прибягване до нови средства от т.нар. мръсна бомба до кибератаките означава, че трябва да заложим на технологичните иновации, за да се борим с асиметричните заплахи. Тоест да можем да добиваме изпреварваща разузнавателна информация, да използваме самолети, хеликоптери и безпилотни летателни средства, позволяващи дистанционно поразяване на цел. В момента ние нямаме нито едното, нито другото. Ето защо трябва да готвим армия за бъдещето, а не такава с кръпки от миналото. Което означава, че са ни нужни и нов тип командири във войската.

Но думата ми е и за друго - за причините, поради които президентът не виждаше повод да разглежда бежанския проблем като заплаха, а само като оперативна задача, с която трябва да се справи МВР. А те са очевидно в неспособността да се прозрят сериозните стратегически последици за страната в един хоризонт от 10-15 години. Затова консултативният съвет при президента би трябвало на базата на задълбочен анализ на миграционните процеси в света да възложи разработването на сценарий за развитие на техните потоци към България и потенциалната заплаха за нас. Първото е важно, защото причините са не само във войните и дестабилизирането на страни в близки региони - днес в Сирия, утре в Алжир, след него идва ред на Афганистан, след като напуснат съюзническите сили през 2014 г., терора в Ирак и т.н.

Миграционните потоци се предизвикват и от бедността и продоволствените кризи в Африка, от климатичните проблеми и пр. Разработеният в нашия Център за стратегически изследвания сценарий напълно съвпадна с изложеното от еврокомисар Кристалина Георгиева на базата на факти и документи на ООН, че до края на 2014 г. може да се очаква трикратно увеличение на потока имигранти в България, което означава от 11 000 на 33 000. Но този вариант действително, както обяви и г-жа Кристалина Георгиева, ще стане реалност за нас, ако Турция, Йордания, Ливан, които приеха най-много бежанци, не издържат на натиска. Това обаче вече е факт и тази година ще завършим с много над 11 000 имигранти. А прогнозните сметки са следните: до 31.12.2013 г. вече ще са около 17 500; до 01.03.2014 г. - 26 500, след което ще има спад до 30-40 души на ден вследствие на готовото до февруари съоръжение на границата с Турция и мерките, предвидени в плана на правителството. Но само временно, като от лятото на 2014 г. рязко ще нарасне прехвърлянето на имигранти през море. Само в Истанбул и около него чакат 150 000 сирийци и 200 000 афганистанци.

Нашият следващ сценарий предвижда, че при неуспех на предстоящата конференция „Женева 2“ за уреждане на конфликта в Сирия и активизиране на бойните действия там и особено ако има външна военна намеса, България може да бъде залята и от 100 000 до 200 000 имигранти до края на 2015-а. Трябва да си даваме сметка, че след 10-15 г. тези бежанци ще доведат и роднините си, както направиха турските гастарбайтери в Германия. Добавете и ефекта от високата раждаемост. Така че можем да стигнем до 600 000-700 000 души, което дори не би било учудващо предвид ситуацията в други страни. Например в Испания - там само през последните две години са влезнали 1 млн. имигранти, като за десет години населението се е увеличило с 5 млн. души. България ще е принудена да влезе в колосални разходи, за да посрещне такава внушителна армия от бежанци. Прогнозните сметки са впечатляващи - от 660 млн. лв. до 2,8 млрд. лв. за 10 години. Но друго нещо е далеч по-важно: бежанците ще променят демографската картина у нас, баланса между религиозните общнос­ти и ще прокарат влиянието на ислям, различен от този на българските мюсюлмани. Това би била друга България: територия буфер и държава с камък на шията. Да не говорим за нарастване на влиянието на националистическите партии и радикалните групи.

Затова поискахме правителството незабавно ясно и категорично да заяви тавана на нашите възможности, както го направиха много други европейски страни - Франция още 400, Швейцария и Австрия - по 500, Германия - още 5000 и т.н. А проблемът на управляващите бе, че твърде бавно и под натиска на събитията стигнаха до мерки, които предлагахме от самото начало, като изграждането на съоръжения на турската граница, гарантиращи 85-90% намаляване на потока като в Гърция, ясно разграничаване на статута бежанец от нелегален имигрант, възползване от правото на депортиране, промени в европейски договорености и т.н. Дори и в плана си от 07.11.2013 г. за овладяване на кризисната ситуация, известен като плана „Йовчев“ за справяне с бежанската вълна, правителството не посмя да обяви прекратяване на приема, а говори само за „ограничаване“ и търсене на външна финансова подкрепа.

Все едно един щангист да заяви, че с малко повече допинг ще вдигне десетократно по-тежки щанги, въпреки че за всеки здравомислещ е ясно, че ще остане завинаги под щангите. Само че в случая ние не сме зрители, а сме самият щангист и никак не ни се иска да бъдем размазани. Ако президентът бе свикал своевременно КСНС, възможно беше да се стигне много по-рано до най-правилните решения. Той просто не изпълни задълженията си, нарушавайки член 3 (причини за свикване) и член 4 (периодичност на свикване) от Закона за КСНС.