Пукажи на тия хора! (един безпристрастен анализ)

След като СЕМ се произнесоха и вече се появи начален анализ на тази творба, реших и аз да допринеса към семиотичната разработка. По-по-почвам, почвам.

Важно е да се отбележи, че на първо четене има двама главни герои – Криско и Мария Илиева (бейби), всички останали са просто адресанти.

Лирическият Аз – Криско, е разказвачът в тази фабула, той ни въвежда в историята на взаимоотношенията си с лирическата героиня – Мария Илиева. Песента започва с произнесеното му намерение да създаде хаос около себе си. Не е ясно обаче какво пали – дали пали плевнята на съседа, пали си цигарата, пали лампата в хола, пали двигателя на колата (сигурно Голф), или избухливият му характер на лошо момче се запалва. Възможно е също така, чрез колективния перформативен акт “Палим”, Криско да загатва сакралната функция на огъня като носител на знанието, промяната и прогреса, чийто посредник е той самият. Или пък не. Майната му. Та… връщам се:

Палим,
па-палим,
Палим,

Виждам ва двойно,
Па-па-палим, палим
па-палим, палим

Още оттук обаче той маркира присъствието на адресантите на лирическата му изповед. Те не са толкова многобройни, колкото му е обещал продуцентът, но за сметка на това състоянието на халюциногенност му помага да ги удвои. Криско не само вижда двойно, но и заеква. Очевидно опорно-двигателните и зрителните функции са намалени в следствие на злоупотреба с илицитни вещества, алкохол или просто тежка психо-патология.

Виждам я редовно,

пукаме се готино  (“Пукането” е синоним за сексуален акт, произлизащ от битово-занаятчийския речник на българина. Равнява се по сила на “Порене”, “Шиене”, “Бродиране”, “Плющене” и т.н.).

Дрехи по земята

и в нас е пълна кочина

Тук, за съжаление, не мога да се съглася с предложената от лирическия герой логическа връзка, защото знам как точно се прави “пълна кочина”. Освен ако:

1.)   “У Криско” представлява един коридор, в който присъствието на разхвърляни гащи и чорапи създава усещането за “пълна кочина”

2.)   “У Криско” си е кочина и без това, а с развърляните дрешки, чорапогащи и минижупи на Мария Илиева, става “пълна кочина”.

Най ми е удобно дупето ти сочно

Първо: обръщам внимание, че лирическият Аз рязко променя намерението и адресанта на изповедта си. Вече не става дума за “нея”, а за “теб” и “твоето дупе”. Тоест – всяко дупе, моето, твоето, нейното, на баба ми, на баба ти, всяко, стига да е сочно по неопределените критериите за сочност на Криско, става за пукане.

Второ: пазете си дупетата от Криско.

Ставам кат животно един път като почна

Аз-ът страда от полова немощ. Въпреки че явно му е трудно да “почне”, след това либидото му успява да навакса и да събуди животинското у него. Това е тази недотам изселдавана част от човешката психика, импулса, “То” на Фройд.  Възможно е именно половата немощ да е причината за патологичното му заекване и раздвоеното виждане от горния куплет.

Може би нарочно, тя ма глези мощно
Аз купувам глупости за нея май изгодно
Карам го айляк и гледам всичко да е точно
Мога да я галя по дупара денонощно

Текстът в куплета издава, че лирическият герой все още не се е осъзнал като професионален меценат (но ако има комплекс за сексуална малоценност, скоро ще се). Купува “глупости”, “май” не е сигурен дали е изгодно – по всичко личи, че Криско има още на какво да се учи. Джендър отношенията обаче са маркирани – жената глези, мъжът купува. Тя си дава “дупара” (а не “дупараТА”) денонощно. Нарочното неизползване на пълния член предизвиква идеята за инфантилност или незадоволеност.

Пуши от Ямайка, псува ги на майка
Кара най-лъскавата скъпа таратайка
Всяка нощ, суши пари, са прай на мозайка
После ми звъни, че съжалява и са вайка

С две думи – героинята на Мария Илиева е независима жена, която управлява съдбата и финансовия си статут, но въпреки това не може да устои на изкушението да се натряска  в най-посещавания бар в Трън/Разлог/Перник… (Локацията тук не е важна, защото лирическата героиня може, ако не друго, да бъде обединителна топографска икона).

Тялото ѝ мазно, пипа си го бавно  (“Мазно” означава “Гладко”… на бански диалект, помня го от една свалка).
Фаща ма за джоба, вика “Нещо ми е жадно”
Аз ѝ викам “Найш кво?”, 
знайш ли някво място,
някъде къде ше прайм секс много бясно?

Кочината у Криско очевидно е толкова голяма, че подобно бясно правене на любов е невъзможно поради някакви причини, трябва да се измисли алтернатива.  

Отивам някъде, където няма
мои, твои, други закони
Аз съм навсякъде, където има много хора видимо доволни

Лирическата героиня на Мария Илиева си мечтае за пълно беззаконие. Интересно е да се отбележи, че тя търси място, на което да престъпи и собствените си морални принципи, да се самопревъзмогне – “където няма мои… закони”. Място, където няма да е следена от свърх-Аза си. Там, където няма закони и много хора са видимо доволни… Дали не става дума за ганг-банг порно shooting!? Ами да, това е мястото за “секс много бясно”.

Отивам някъде, където няма
роли, филми, телефони
Аз съм навсякъде, където има много хора видимо доволни

Не, лирическата героиня съвсем категорично отрича възможността за участие в палави филми:

Палим, палим,
па-па-палим, палим
Покажи на тия хора
Палим, палим
Па-па-палим, палим, па-палим

(Криско пак заеква…)

И после паля към Слънчака
Много, много истории ма чакат
Палим, палим, палим от качака
Тя ми вика “ти си… баси маняка”

Лирическият Аз разкрива загадката – мястото, където не действат никакви закони, е “Слънчака”. Там време-пространството също е нерегламентирано, категорията “история” пребивава в бъдещо време. Това е топосът на идилията.

Карам бавно товар
Пабло Ескобар
Вдигам, вдигам всеки бар
Пазя sound с катинар

Може би героят визира задръстването на пътя около Несебър. Заради всички, отиващи към “Слънчака”, с товар или без товар (който както ще да го тълкува), трябва да се кара много-много бавно.

Покажи на тия хора как са мяташ,
как го движиш, как са бараш, колко са раздаваш
Как са мяташ, как го движиш, как го бараш, колко са раздаваш

Тя са мята, тя го движи, тя са бара, тя са раздава. Енклитичните местоименни форми само допринасят към засилване на емоцията в тази полу-батална сцена. А дали наистина не става дума за кастинг за порно филм!?

Съседите бучат, пенсионерите кълнат
А ние сме на път да събориме градЪТ

Криско очевидно не спазва закони. Най-малкото граматически. Езиковата структура “ще съборимЕ градЪТ” свидетелства неправилното използване на пълния член и като че ли метафорично акцентира върху вече споменатата немощ на лирическия герой. Интересно е да се отбележи, че “съседите бучат”: тоест – съседи има. Действието значи вече се е пренесло “у Криско”, където, знаем, е пълна кочина. Или пък са на квартира в “Слънчака”.

Тряя ти е ясно – искам те ужасно
В този мътен час нищо друго не е важно
Ние сме на път да събориме градА, става страшно

Мария Илиева, за разлика от Криско, разпознава силата на пълния член. По-малко диалект, по-свързани изречения и по-малко граматически грешки. Мария Илиева е една истинска дама. Начертана е апокалиптична среднощна картина.

…

Представям си как Георги Лозанов поклаща неодобрително глава и се заканва, че сега ще им пукаже на тия хора как ша ги метне.  А аз продължавам да се чудя защо, бе, защо…