Разказ на една шивачка от Варна: Защо плащам по 100 лева за касов апарат, едва изкарвам за месечните си разходи
Как се оцелява като собственик на фирма в България? Звучи обещаващо, но всъщност не е. Заради многото разходи и почти нулевата печалба при повечето търговци. В началото на годината зачестяват сигналите за финансови задържения на търговците към НАП. Проблемът е, че собствениците на фирми не получават адекватно обяснение за какво всъщност дават средно по 100 лева в началото на годината за „поддръжка на касов апарат”. За какво отиват парите по годишната такса и как се справят малките фирми, показва проверка от двете засегнати страни.
За трудностите си в България като единствена шивачка в собствената си фирма, ни разказва читателката. Жената не крие името си, но предпочита да не се акцентира на личността й, защото проблемите и на колежките й са същите като нейните, а всички в бранша са уплашени да не предизвикат недоволството на данъчните, както обикновено става при оплаквания.
За това жената споделя с нас ежедневните си трудности като шивачка в родината, без да разкрива личността си.
„В ателието си работя от 6 години, иначе се занимавам повече от две десетилетия. След промените се занимавам само с шиене. Работила съм на много места. Първо миналия век работих в „Минералсувенир“. Продавах злато и сребро във варненски магазин. Работила съм в шивашко предприятие, печатни произведения, продавала съм книги.
Основно съм търговски работник – това съм работила най-много. Завърших дизайнерско училище „Богоя“. Имам средно образование. Нямаше какво друго да правя след промените – това умея, това мога, дядо ми беше шивач, мама също, това е нещо, което най-много обичам да правя.“
Независимо, че днес китайската индустрия е заляла пазара за дрехи, тя има клиенти постоянно. Прави основно ремонти. Ателието й е разположено в район с още 3 нейни колежки, но вместо да имат конкуренция, те си помагат една на друга.
Когато например някоя получи повече поръчки от чужбина, дава една част от тях на останалите.
Ателието на нашата читателка е известно основно като място за ремонти. А хората се оказва, че често прибягват до тях. Например, когато панталонът им е по-дълъг или когато искат да адаптират старото палто на баба си, за да го носят днес - в такъв случай дрехата им излиза 15 лева, вместо пазарните 150.
Другите й колеги не се хващали да правят ремонти – оказвало се пипкаво, бавно и трудно. На нея обаче й прави удоволствие. Разпаря всичко старо и го прави на ново, както го иска клиента. Това се налагало най- вече при покупки на дрехи от интернет.
„Не мога да кажа бройка клиенти на месец. Например през януари може никой да не влезе цял ден. Преди Нова година и лятото имах много работа постоянно. Най-много се правят подгъви на панталони. Също така се вталяват панталони и всякакви дрешки. Ципове много се слагат – на панталони, на дънки, на якета.
Не съм смятала средния си доход на месец, но първата ми грижа е да си плащам наема, тока, докарвам го някак. Изкарвам май само за консумативи и за разходите ми.
Но не мога да разбера, след като купих касов апарат, от къде на къде ще плащам всяка година по 100 лева за пререгистрация. За какво служат тия пари? И без друго се мъчим, държавата ни иска и последната стотинка, която сме изкарали...
Бях ръководител на отдел в предприятие, но понеже си казвам всичко, ме махнаха. На шефовете не им харесват такива хора.
Не мога да се справя с парите, които ми изисква държавата и понякога се отказвам и започвам наново с нова фирма. Много хора правят така.
Миналата година дори ми спряха апарата, защото забравих кога трябва да ги платя тези 100 лева. Толкова бях ядосана тогава, но отидох и ги платих.
Всичко в ателието е мое, сама си купувам материалите. Това е голяма битка, голяма борба, случвало ми се е да работя и събота и неделя без никаква почивка.
Непрекъснато идват хора, но услугите струват по няколко лева. Само в момента е малко затишие и през февруари пак ще започнат. Дори поемам поръчки за дадения момент и веднага. Боря се.
Преди 3 години ни накараха да си купим нови апарати, най-евтиният беше около 300 лева. От там нататък всяка година едни сто лева трябва да внасям там, от където съм купила апарата.
Това е един магазин с фирма за поддръжка на апарата. Не знам каква е поддръжката, явно в системата между мен и НАП, защото по някакъв начин ме контролират от там. Никой не е идвал да ме пита за апарата в ателието. Аз го нося във фирмата. Казват, че се налага пререгистрация. Нося го там, стои един ден и на следващия ден плащам 100 лева. Не знам защо ги плащам обаче.
Още първата година попитах момчето във фирмата какви са тези 100 лева и къде отиват – каза: „Не знам“. Но говори за нещо като пререгистрация към НАП.
Изобщо не мисля за държавата вече, тя нищо не ми е помогнала, скоро и за въздуха ще започна да ни искат данъци. И да кажа какви са ми другите проблеми, то и другите хора ги имат, не съм само аз. Единствено ме вълнува касовия апарат. Иначе за другите неща се справям трудно - като всички хора.
На никого не вися на главата, не искам от държавата абсолютно нищо. Искам да ме оставят да работя. Защо трябва да давам щури пари за някакви глупости?! Плащам щури осигуровки, водя се дори шеф на фирма, което е абсурдно, защото съм сама.
Всеки месец давам 120 лева за осигуровки. За това повечето хора не си отчитат всяка поръчка или продажба на касовия апарат. Надявам се, че на НАП е ясно. Те обаче правят проверки и глобяват.
Не съм смятала общите си разходи. Имам много малка печалба. Гледам възрастен родител. Децата и роднините ми са в чужбина. Не ми пращат нищо от там, имат достатъчно свои разходи. Сестра ми замина със семейството си, няма кой да ми помогне. Това, че близките изпращат пари на роднините си в България изобщо не е вярно.
То и аз не искам да стоя тук. Но се налага. Докато си отгледам децата, после родителите... За тях пък въобще няма кой да помогне. Майка ми е 80-годишна, баща ми почина в ръцете ми. Допълвам си моите доходи с пенсията на майка ми. Не че е голяма, но ги завъртам някак...“, обяснява жената.
Отговорът на фирмата посредник с НАП
Със сумата се поддържа SIM карта за връзка с НАП, има и такса поддръжка на месец
След допитване до фирмите за поддръжка на касови апарати, в редакцията получихме следния отговор:
Има годишна сума за зареждане на SIM карта към касовия апарат. Функцията на картата е да осъществява връзка с НАП, от където постоянно да следат дейността на търговците. Когато тази сума се изчерпи, от фирмата за поддръжка имат задължението да известят търговеца да презареди с нова сума. Останалата част от парите се дават за месечна поддръжка на апарата.
Обикновено сумата за SIM картата е около 50 лева. Месечната поддръжка е от 2 до 4 лева.
А месеците, в които сумата се внася са обикновено януари, февруари и март.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
14
