Религия: "Разликата между православие и дъновизъм"
Статията в седмичната рубрика за православие е мнение изцяло и само на авторите на сайта "Смисълът на живота" - smisalat-na-jivota.com
„А вие недейте се нарича учители
защото един е вашият учител – Христос“"
(Мат.23:8)
Един от актуалните проблеми на нашето съвремие през последните години е проникването в нашата страна на много секти и разновидности на религиозни общности. Те обявяват себе си за последователи на Христос и активно проповядват от негово име, печелейки души за една свята кауза, която те самите изопачават, превръщайки я в богохулство. Проблемът със сектите днес е повече от актуален, защото в нашето време на несигурност и икономическа разруха обществото ни търси своя корен в духовните ценности, които ни е оставило божието слово и неслучайно именно тук атаката срещу духовния живот на човека е толкова яростна и непримирима.
Днес ще се спрем върху дъновизма и неговите отклонения от православната вероизповед. На 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа (днес Николаевка) се ражда третото дете на свещеник Константин Дъновски и презвитера Добра Георгиева, което те кръщават с името Петър. Началното си образование той получава последователно в с. Хатърджа, гр. Нови Пазар, където баща му е на енорийско служение и в гр. Варна. През 1883 г. продължава образованието си в новооткрития в гр. Свищов богословски отдел към Американското методическо училище, което завършва през 1887 г. През лятото на следващата година заминава в Америка, където се записва студент в семинарията Дрю, гр. Медисън – Ню Джърси, а по-късно и в теологическия факултет на Бостънския университет. На 7 юли 1893 г. получава диплом за завършено редовно обучение и веднага се записва в Медицинския факултет на същия. През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България и започва своята религиозна дейност на духовен просветител, като нарича себе си учител. В какво се състои неговото учение?
Дъновизмът е окултно и теософско учение, оформено и разпостарнявано от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и др. и най-вече лични ясновидски прозрения на Петър Дънов. Дъновизмът не е напълно оформен като религиозно нравствена система. Самите последователи на Дънов не рядко твърдят, че не разбират своя учител. Учениците му са като хипнотизирани, със смирение, без размисъл приемат всяка негова дума. В неясното и нелогичното, в ненаучното и безмисленото те съзират тайнствената сила, признак на велик ум, на божествена посветеност, недостъпна за тях. Те смятат, че Дънов учи с личен пример, напътства и пояснява в своите беседи как да се усвои най-великото изкуство на разумния живот, което носи сили, здраве, радост, усъвършенстване на способностите, младост и висша красота.
Дънов е организирал противоцърковно сектантско общество. Заслепен от успехите си, той открито отрекъл Христа и Неговата Църква. Той изхожда почти винаги от Библията и към нея се връща, но винаги придава друго съдържание на библейските думи и истини. Например той говори за Бога, за Христа, за Евангелието и библейското учение за ангели, дяволи, добро и зло. Със своето учение той иска да прикрие домогванията си да бъде фанатично тачен вместо Иисус Христос. Учението на Дънов за Бога е нантеистично. Той отрича троичноста на Бога. Бог Отец, според него е учението за божествената мъдрост, Бог Син – учението за божествената любов, Бог Дух Свети – учението за еволюцията на човека.
Дънов твърди, че днешната църква е съградена върху сенките на Христовото учение, че тя е Църквата на мъртвите. Той своеволно и противоцърковно вняся нови мисли и идеи в Христовото учение, като отрича християнските тайнства и обреди. Не иска да знае, че Иисус Христос и апостолите са спазвали много обреди: Те са правили поклони (Мат.28:9, Еф.3:14), вдигали са ръце за молитва (1 Тим.2:8), кадили са тамян (Фил.4:18), запалвали са светилници при богослужение (Деян.20:7-8), употребявали са свещени одежди при богослужения(2 Тим.4:13)
