Реплика: Храненето на котетата не увеличава броя им, но не ги сравнявайте със сирачета

Юлия Георгиева

Котките и кучетата по улиците не са там, за да ни дразнят или да ни пълнят с бълхи!

Там са, защото ние, веднъж, сме ги опитомили и направили зависими от нас и, втори път, сме им обърнали гръб. Така коментира моя близка приятелка последните градски брожения на тема бездомни животни.

След като общински чиновник се осмели да глоби възрастна жена заради това, че храни бездомно коте, природозащитните организации се събудиха и атакуваха в съда безумния текст от общинската наредба за опазване на обществения ред. Пожелавам им успех в начинанието!

Разбира се, мнозина излизат с коментари, че храненето на животните увеличава популацията, което е откровена лъжа. Други пък имат наивността да сравняват уличните котки с изоставените в сиропиталища деца. Нито едното, нито другото имат нещо общо с проблема улични животни.

Най-добре е тези животни да си имат стопани, естествено. Най-добре е, когато в дома на някого му се родят котета, да не ги хвърля на улицата, а да е помислил предварително и да е кастрирал животното. Но за съжаление котките са на улицата заради хората. И са напълно прави онези, които напомнят, че няма как да претендираме, че сме хуманни към хората, ако сме зли към животните.

Точно защото човекът все се поставя в центъра на вселената, сме на този хал. Да припомним ли колко животни са изчезнали или застрашени от изчезване. А да припомним ли, че и пчелите измират, защото са били превърнати в жестока индустрия, удавена в химикали. Един ден ще плачем горко заради издевателствата над природата, но ще е късно. Уличните котки са резултат пак от същото издевателство, но с доста по-скромни последици. Разум и баланс – това е отговорът.