Реплика: Не ни трябва спасител, а вяра, която да ни вдъхнови

Юлия Георгиева

Знаете ли, че човешкото сърце изпомпва над 4 тона кръв на денонощие, че човек може да живее с четвърт бял дроб, а мозъкът работи с едва около 20% от капацитета си и т.н. Идеята е, че хората имат резерви – и физически, и интелектуални, които не използват и често дори не подозират за съществуването им. Един болен Хитлер е успял да увлече цял народ в момент, когато Германия е в доста незавидно положение, и то с примитивни речи. Но въпреки простотата на думите му, на крака са го аплодирали дори големи немски учени по онова време. И именно така той успява да превърне страната в мощна, но унищожителна за човечеството сила. Т.е. за да се излезе от една лоша ситуация, в каквато ние се намираме, нямаме нужда от поредния „месия“, а от вяра и вдъхновение, за да впрегнем „заспалите“ си резерви и да обърнем съдбата си. Ние можем – нито сме бездарни, нито калпави. Но трябва да повярваме, че процесът е обратим. Лошото е, че от телевизионните екрани денонощно ни се насажда, че промяната е трудна и трябва да се случи отгоре надолу, че от нас кой знае какво не зависи. И че в крайна сметка последният българин ще се роди през 2134 г., ще загаси тока в държавата и ще отиде да робува в Кипър. Стига с тая робия – и у нас, и в чужбина!