Репортаж на „Петел”: Варна се задръсти от павилиончета и сергии

Веселин Златков

Варна малко по малко се задръства от все нови и нови щандове за сладолед и напитки, павилиончета за пуканки и царевица, сергийки за сувенири и всякакви подобни малки източници на препитание, наричани с общото име временни търговски обекти. Пикът на тяхното съществуване, разбира се, е лятото, а мястото на разпространението им – в центъра, на пътя на гостите на града, склонни да дават пари за всяка прищявка, защото са на море.

Години наред политика на община Варна беше ограничаването на временните търговски обекти и превръщането им в хармонична част от градската среда. Тенденцията да се води война с бараките беше наложена от предишния кмет Кирил Йорданов, който в началото на управлението си разчисти павилионите по пешеходната част на „Сливница“ от хотел „Черно море“ до входа на Морската градина. След това разчистване варненци направо ахнаха, защото с отворилото се ларго с гледка към морето градът ни придоби много по-европейски вид.

Днес тази пешеходна зона отново е задръстена от бараки, напук на тенденцията от предишните години. Как се стигна до това бараките пак да изникнат като гъби след дъжд, при това не само на това емблематично за Варна място?

Причината е в кризата, която удари града ни преди години и май така и не си отиде. Общината изведнъж стана доста по-мека към бараките и щандовете с мотива „по-добре да работят, отколкото да ги затваряме, хората да имат някаква работа, да печелят нещо“. Истината е, че зад този уж щедър реверанс към обикновения дребен търговец стоеше подкрепата за поява на цели централизирани вериги от търговски обекти. Първо бяха хладилните витрини за сладолед и автоматите за кафе, после дойдоха и новите хотдог кебапчийници. В резултат – центърът на Варна отново взе да отеснява, а определени места в Морската градина започнаха да придобиват вид на малки пазарчета.

Правилата „благородно“ се заобикалят

В последно време в Общинския съвет се чуха интересни предположения по темата за бараките, и по-конкретно, че на места позициите за временни търговски обекти се раздвояват. Преди някой е имал барачка в официалната схема, сега е изместен от друг, но и двата обекта на практика продължават да работят. Как се допуска това при уж строгия контрол на този тип търговия? Просто проверяващите си затварят очите. Официалното извинение е пак „по-добре търговците да работят, да имат препитание“. Съмненията, че освен това „благородно“ нарушаване на нормите на самата община има и друг мотив, са сериозни, но засега никой не е изнесъл конкретни данни.

Проблемът с бараките винаги е имал две страни. Едната е, че те винаги стоят като кръпка, дори и на най-умното и талантливо архитектурно решение. Каквито и изисквания да се поставят към външния им вид, те рядко се спазват. Така уж европейският ни град пак заприличва на подобие на ориенталски битпазар, при това без приятната екзотика, която имат оригиналите. Другият проблем е в това, че този тип търговия не помага на малките и средните търговци. Ако някой печели от бараките, това са няколко големи играчи, които ги преотдават. Принципно това е забранено. На практика във Варна тези босове печелят сериозни пари.