Репортаж на "Петел": Крайбрежната алея на Варна бавно се руши, свлачищата остават неукрепени!
Веселин Златков
Всички нерешени проблеми в отношенията на Варна и морето стават ясни на лято. Дали говорим за мръсотия, за свлачища, за нарушен по някаква причина достъп до плажа – за всичко това не се говори, а може би не се и мисли, преди температурите на въздуха и морската вода да преминат 20 градуса. За съжаление обаче, започне ли нашествието на летовниците, вече е късно да се направи каквото и да е. Всичко си остава в заварено положение, изказва се по едно оправдание – най-често то е, че няма пари, и се дава по някое обещание за бъдеща приоритетна работа по въпроса.
През зимата обаче се вижда също ясно какво не й е наред на варненската крайбрежна зона. То всъщност откъде ли да започнем? Буните са във все същото ужасно състояние, в което са от вече твърде много години. Не говорим за тотално разбитото им осветление – времената, когато те бяха романтично и приятно място за разходка, вероятно са безвъзвратно изгубени. Буните са по-скоро опасни със стърчащите си арматури, по които по-добре да не стъпваш, ако не си подходящо обут. Затова и посетителите им предпочитат да минават по тях с кола.
Това обаче също не е много лесно – на някои места подходът към тях си стои прекъснат и разбит също от доста години. Обещания за някакви, каквито и да е, мерки се дават редовно, общо взето всяка година. Резултатът? Той е ясен – най-много през лятото да се постави по някоя нещастна ограда с табела, която предупреждава, че преминаването е опасно. Естествено, това значи, че всеки минава на своя отговорност, защото да се спре наистина достъпът до опасните съоръжения се оказва непосилно за всяка власт.
Пътят се руши и без да го заливат гигантски вълни
Засега зимата ни пожали от едно от най-неприятните и опасни за крайбрежната зона бедствия – големите вълни. Именно те бяха причина за разбиването на Трета буна преди вече четири години. За този период тя не само не беше ремонтирана, но не беше направено нищо да бъде защитен и пътят край плажа в този район. Това, че морето тегли камъните от насипа навътре и бавно подкопава крайбрежната алея, не е тайна за никого. Промените са очевидни за всеки, който минава от там. Очевидно е и че насипът трябва да се увеличи с натрупването на още камъни. Операция като тази обаче струва доста скъпо, както показаха скорошните укрепителни работи около вълнолома на Морска гара. Явно няма кой да плати за такова укрепване, макар че вакуум по отношение използването на зоната няма и не може да има.
Дали укрепването трябва да се направи от инвеститора в проекта Алея първа, дали от концесионерите на плажната ивица, дали от държавата? Това на практика няма значение нито за варненци, нито за туристите. Въпросът е някой да се захване с тази работа, преди пътят покрай морето да се окаже частично или напълно затворен и необходимият ремонт се оскъпи още повече, защото е станал спешен.
Свлачища застрашават Морската градина
Ще припомня, че миналата година Варна се изправи пред подобна ситуация. Причината обаче не бяха вълните, а свлачище. Страшната гледка на огромната скала, срутила се от ската, вече стана част от пейзажа на варненското крайбрежие в района под „Почивка“. След първите действия, предприети непосредствено след бедствието в началото на май, на практика по укрепването на ската не е предприето нищо. Свличанията на това място, както и в другите неукрепени части от ската, продължават и това се вижда и с просто око. Кой знае защо обаче властта не изглежда особено притеснена от факта, че ерозията пълзи вече не чак толкова бавно към алеи в Морската градина, които съвсем скоро могат да се окажат опасни и не достатъчно стабилни. Естествено, ако някоя от тях пропадне, всички институции ще се хвърлят да се справят със ситуацията, но ще е късно – още никой не е видял възстановяване на свлачище, в най-добрия случай се говори са спиране и укрепване.
Шокаровият канал чака някой да се сети и за него
Един друг елемент на къса памет и безхаберие също се набива на очи на варненския плаж напоследък. Става въпрос за доста нехайното протакане на въпроса с Шокаровия канал. Неговата решетка, която беше още при поставянето й сочена като временно решение, беше отнесена от пороя през юни 2014-а. На фона на трагедията в „Аспарухово“, възстановяването на това съоръжение съвсем естествено мина на втори план. А обещания и тук имаше – когато му дойде времето и когато бъде осигурено финансиране, на това място ще се направи много по-ефективно пречиствателно съоръжение. След близо две години за реализация на този план не се чува вече нищо. През това време каналът мъкне нови и нови боклуци, които се трупат на дъното в района на Офицерския плаж. Излишно е вероятно да припомняме, че той оглавява срамната класация за най-мръсен плаж по Българското Черноморие.
По-лошото е, че морето има навика да връща това, което човек изхвърля в него. По тази причина няма защо да се учудваме, ако скоро видим брега отново покрит с автомобилни гуми и други всевъзможни боклуци. В такива случаи срамът е за цяла Варна. Но явно това не смущава ни най-малко тези, които носят отговорността за състоянието на крайбрежната зона. Отлагането на това, което трябва да се направи, обаче крие риска от фатално закъснение, което ще накърни най-голямото богатство на града ни – връзката с морето.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
6
2
