Репортаж на "Труд" за едно българско селце: Хората се броят на пръсти! На Коледа останали само двама

Автор Николай Каламов, в. "Труд"

„Двамата с мъжа ми бяхме като самодиви по Коледа и Нова година - то хора в Пепелина почти не останаха. От 35 човека с виладжиите лятом се стопихме на осем през зимата, ама и те се изнасят при роднини в София, Русе или Две могили“, разказва Тамара Тодорова.

Когато преди половин век се вземат с Тодор, селото надхвърляло 300 души. Управителката на пенсионерския клуб в Пепелина прави кафе и чака уикенда, когато петте махали се оживяват.

„Три пъти седмично доставят по 2 хляба, хората се редят пред магазина и чакат. Захарта и оризът са по заявка“, обясняват местни жители. Насъщният се зарежда от село Батишница. В дните, когато пристига, почти всички жители на Пепелина се виждат. Преброяват се кой още е жив - Сандьо, Лазар, Райко, Чингиза, Тина, Йордан, жена му... Докато чакат, обсъждат на пейката какво става в селото.

„По цял ден ходим надолу-нагоре, да се вясва някой, даже си направихме снимка колко сме останали“, смеят се баби и дядовци.

Пред кметската канцелария се вее националният флаг, а графикът на вратата оповестява кога могат да намерят наместника в Пепелина. И на задаващите се местни избори хората няма да избират кмет, защото са далече от сто жители. От община Две могили са обявявали безброй пъти имоти за продан, но търговете не събират купувачи. Някогашното училище пустее.

В Пепелина e останало само едно дете, но то учи в областния град Русе. „Продадоха навремето школото за 25 000 лв. с 8 декара двор на цената на една къща, но новият собственик удари кепенците и не го използва“, чудят се хората.

За църквата „Св. Димитър Солунски“, която отваря само в събота и неделя, ключа държи баба Русана. И да не дойде никой, тя е там. Свещеникът обслужва 5 села в района и пристига, когато може. Доктор и полицай няма, ако се наложи, хората пътуват до Две могили. Няма поща и вестници, камо ли интернет. Новините се научават от телевизията чрез "Булсатком" или по джиесема от роднини.

Миналата година чудотворната икона на Света Богородица Млекопитателница се завърна в храма на селото, гордеят се пепелинчани. Тя беше открита в края на 2012 г. и реставрирана от художника Костадин Угринов със събраните средства на благотворителен празник.

Изкуствоведи определят като изключително рядко изображението на Света Богородица. Макар че иконата не е подписана, най-вероятно тя е нарисувана от тревненския зограф Цаню Захариев, син на прочутия Захария Цанюв. Предполага се, че работата са му възложили през 1880-1882 г. видни местни жители като желание за покровителство на децата и жените в този край.

Макар че жителите на Пепелина могат да се съберат в една стая, те са пръснати в 5 махали из селото. „Черковна“ е в идеалния център, наоколо са "Тютюнката", "Зелевата" и "Новата", а отвъд реката хората живеят в "Гюргево". От години компания им правят 7-8 семейства англичани.

„Стивън и Линда скоро ни бяха на гости, до Райко пък живеят едни шотландци, друго семейство купи къща до Цана. Поназнайват вече български, даже казват цели изречения, ама им отвръщаме с жестове. Снабдили се с речници, като искат нещо да питат, знаят веднага на коя страница да обърнат", редят комшиите. Чужденците идват през 2 месеца, стоят по 1-2 седмици, купуват си евтино дрехи, продукти и изчезват.

Черни Лом лъкатуши в долината, а над селото се извисяват скалите с Царската дупка. "Дядо ми се е катерил дотам", обяснява дядо Калин. Към квадратния й отвор водят полузаличени стъпала. Там живяла дъщерята на местния владетел Константин. Момичето се подхлъзнало, като ходило веднъж за вода и се ударило лошо.

Заради смъртта му бащата проклел селото да стане на пепел. Според друга легенда пък името идва от красивата девойка Пепелина, която болярин скрил в пещерата от турските нашественици. Камъните затрупали дупката и зазидали момичето вътре.

"Абе, толкова ли не могат да намерят пари за един парапет и стъпала до пещерата, че всички да видят това природно чудо на България", недоумяват селяните. Главната улица лете се оживява от автомобили на летовници. Иначе може и с дни да не се мерне жив човек навънка.

"Искаме да съживим селото с няколко проекта по програмата за развитие на селските райони, да видим какво ще одобрят", надяват се жителите на Пепелина. Асфалтирали са пътя, предвиждат център за посетители и велосипеди под наем. Пещерата Орлова чука е на 2 км през скалите или на 5 км по обиколния маршрут край река Черни Лом. Туристите минават през Пепелина, но нищо не ги задържа. Затова хората искат селото да стане част от туристически маршрут.

Другият проект е да се направят дървени нарове и стъпала до многобройните пещери в скалите по пътя между Пепелина и Широково с биваци на открито. Преди 5 г. дошла делегация от Бахрейн и избрала подходящ парцел край пътя до съседното село Широково, спомнят си селяни. Освен игрище за аристократичния спорт чужденците искали да построят и хотел в Пепелина.

Любителите на аристократичния спорт щели да се извозват с чартърни полети до летището в Букурещ, което е на 60 км от Русе. Теренът засега пустее.