"Ревизор" с премиера във Варна

Спектакълът се играе на Основна сцена от 19.00 ч.
Предпремиера 29 ноември. Премиера 30 ноември 2013 г.

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Драматичен театър „Стоян Бъчваров”

93-ти творчески сезон

РЕВИЗОР

от Николай Василиевич Гогол

Превод, адаптация и постановка Пламен Марков
Сценография и костюми Мира Каланова
Музика Калин Николов
Асистент-режисьор Петя Куртева

Фотография Реджеб Шабанов-Реджи
Дизайн на плаката и програмата Владимир Спасов

Действащи лица и изпълнители:

Градоначалникът - Стоян Радев
Анна Андреевна - Веселина Михалкова
Маря Антоновна - Гергана Арнаудова
Хлестаков - Стефан Додуров
Осип - Леарт Докле
Добчински - Адриан Филипов
Бобчински - Валери Вълчев
Земляника - Пламен Георгиев
Ляпкин-Тяпкин – Пламен Димитров
Н. Шпекин - Яким Неделчев
Хибнер - Димитър Мартинов
Мишка – Антония Търпова, Ина Добрева
Растаковски – Михаил Мутафов, Христо Христов
Подофицершата – Биляна Стоева
Пашльопкина – Мария Гинкова
Абдулин – Николай Кенаров

Проф. Пламен Марков
„Ревизор” е сериозно предизвикателство за всеки театър. Ние правим нашия прочит в атмосфера на социални катаклизми, протести, контрапротести и дефицит на морал. В този противоречив контекст съществува опасност спектакълът да загуби автентичността си и да изглежда прекалено злободневен или дори пропагандаторски. Ето защо нашата задача бе така да анализираме текста, че нито една политическа сила да не се почувства поощрена от нашия спектакъл. Стремим се да отдадем дължимото на яростта, която владее обществото, но и да я иронизираме. Постановката ни е заплашително актуална, но ние търсим в нея баланса на художествеността. В този смисъл нашият „Ревизор” е забавен, без да прилича на естрадните шоупрограми и без да прекрачва границите на добрия вкус и смисления смях. „На кого се смеете – на себе си смеете!” гласи и един от важните цитати в пиесата.  

Спектакълът е верен на духа на Гогол, но в интегралния текст съм си позволил да възстановя 3 сцени, които режисьорите обикновено махат, а на други места да направя съкращения. Както във „Вуйчо Ваньо”, така и тук съм направил свой превод, не защото се смятам за графоман, а защото съвременното сценично изкуство изисква съвременен език. За разлика от един обикновен преводач, който няма право да се отклонява от оригинала, аз имам свободата да го адаптирам и превеждайки идиомите на XIX век на езика на XXI век, да доближа произведението до днешната публика. Взел съм също моменти от „Мъртви души” и „Женитба”, които допълват характеристиката на персонажите в „Ревизор”, слугата Мишка пък става слугинчето Мишка и т.н.
Определено мога да кажа, че имаме силни актьорски постижения в състава, изграден от различни поколения актьори – от утвърдени имена като Михаил Мутафов до най-младите като Антония Търпова. Личи, че трупата е обновена и подмладена, при това в период на криза – факт, който прави чест на ТМПЦ и Варненския драматичен театър. Ще ми се да вярвам, че срещата на зрителите с нашия „Ревизор” ще бъде актуална.

Мира Каланова
За постановката на „Ревизор” работихме без обичайните за театралната практика финансови проблеми. Не вярвам в митологията, че без пари могат да се правят велики неща и затова съм удовлетворена, че разполагах с необходимите средства за създаване на сценографията и костюмите. Костюмите са решени изцяло в стилистиката на XIX век – една прекрасна епоха, в която се поставят основите на съвременното моделиране. Специално донесох от Англия книга, в която се описват старите технологии, по които накарах шивачките да работят. Комбинацията между стари технологии и съвременни материи доведе до пластиката на костюмите, която исках да се получи.   

Веселина Михалкова

Не е тайна, че съм студентка на проф. Пламен Марков и работя прекрасно с него като режисьор. Разбираме се с малко думи, творческите ни виждания се припокриват. За мен е изключително предизвикателство да работя руска класика. Гогол винаги е бил мой любим автор и мечтаех да се докосна до него. Щастлива съм, че се случи.

За младите актьори Стефан Додуров, Леарт Докле, Антония Търпова и Николай Кенаров е чест да бъдат на сцената заедно с големи професионалисти, от които има какво да научат. Те вярват, че динамиката, усмивките и любовта, които са съпътствали репетициите, ще останат в енергията на спектакъла и ще го държат. Според Валери Вълчев, трактовката на проф. Пламен Марков, за разлика от постановки на „Ревизор” в други театри, въздейства със своята динамика и вътрешна логика при изграждане на персонажите и вписването им в един цялостен ансамбъл.