С "драконова изложба" откриват историческа конференция във Варна (Програма)

Изложбата „Българските дракони. Мит или реалност?“ ще се открие на 20 ноември (четвъртък) от 18:30 ч. в Арт кафе Club Base – Варна, ул. "Княз Ал. Батенберг" 41 (сградата на Дарик радио в Гръцката махала). За времето на показване ще бъдат проведени занимания „Приказка в кръг“ за деца и възрастни.
Изложбата е част от програмата на XIX Национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“, която ще се проведе на 22-23 ноември 2014 в Пленарна зала на Община Варна

Изложбата е създадена през 2011 година от група руски ентусиасти от източен Сибир, като идея да се представят красотата, природното, историческо и културно богатство на България, нейният фолклор, и особената духовна сила на българската земя. Местата, които са изследвани, са Мадарските скали, Побитите камъни, историко-археологически резерват Велики Преслав и Велико Търново, от където са и красивите приказки и легенди за драконите.

Използвайки метода на колажа, са създадени визуалните образи на седем архитипни фигури от изследваните легенди и песни – Героят, Мъдрецът, Съблазнителят, Великата майка и др. Приказното число 7 е вдъхновило Наталия Ушкова – концептуален автор на проекта, журналист и фолклорист, автор на проекта „Музей култура на Мита“ и постоянен сътрудник на проекта „Приказна карта на Русия“. Наталия е изследвала седем приказки по мотиви на фолклорен и битов материал. Приказките са се превърнали в основа за създаване на зрителните образи, които са създадени от художничката Екатерина Суслова, дизайнерката Татяна Пахомова и културния антрополог и консултант на проекта Константин Лидин.

Темата за дракона като многозначен символ на властта, могъществото, доблестта и славата, е присъщо на много европейски страни. Има чешки дракон, норвежки дракон, полски дракон, дракон от Северна Германия, Испания и така нататък. Всяка една от тези страни е съхранила образа на дракона като следа от величието на своите герои и народи. В съвременния свят, където легендарното минало приема форма, която е не само обобщаваща, но и отличителна – форма, позволяваща да бъде разпозната не само принадлежността, но и уникалността. Драконите са се превърнали по своята същност в символи, съдържащи особените черти на регионалната култура. 

Авторите на изложбата с право смятат, че в галерията от портрети на европейските дракони, има място и портрета на българския дракон. Неговото символно значение нараства и може да се усети в произведенията на изследователите-фолклористи, такива като Тодор Иванов Живков, и представлява само по себе си уникално за Европа явление – сътрудничеството на човека и обожествените от него сили на природата. Не битката, а диалогът с Дракона - такава е основната тема на българската история за културното осмисляне на успехите на народа и делата му за просперитет на страната.

Именно в България живеят хора, способни без гордост и мързел да се вслушват в съветите на земята и за награда да придобиват различни съкровища - злато, богата реколта, здраве, дълголетие и най-важното - Тайната на радостния и одухотворен живот. 

Образът на българския дракон е древен и многопластов, и с право може да се счита за първообраз, предхождащ всички образни представи на останалите страни от Европа. Тази образност в съвременното изкуство на архитипните образи, подобни на образа на дракона, помага да се съхрани принадлежността към общоевропейското наследство, и в същото време утвърждава в съзнанието оригиналните и неповторими черти на националните характери на различните региони на европейското културно образно пространство.

Авторите на изложбата са убедени, че нейната визуално-информационна част ще предизвика интерес и ще бъде полезна за младите хора в страната. Образът на българския дракон подкрепя в съзнанието на младите тяхното търсене на национална идентичност, насърчава едно по-дълбоко и по-уважително отношение към традиционните културни ценности на България.

XIX НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ
„БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ И
ЦИВИЛИЗАЦИИ – ДУХ И КУЛТУРА”
Варна, 22 – 23 ноември 2014 г.

20 ноември, четвъртък

Откриване на изложба
„БЪЛГАРСКИТЕ ДРАКОНИ – МИТ И РЕАЛНОСТ”
18,30 ч., Club Base, Варна,
ул. „Княз Ал. Батенберг” 41
Представяне на изложбата от Наталия Ушкова – журналист, фолклорист,
автор на проекта „Музей култура на
Мита“ и постоянен сътрудник на проекта „Приказна карта на Русия“

 

21 ноември, петък

Представяне книгата на Петко Атанасов „ВЕРА И МЕРА или Българско тайнство”
18,30 ч., Club Base, Варна, ул. Княз Ал. Батенберг 41
„Тази книга е за всички устояли на бурите истински български патриоти, и всички, които имат нужда от малко подкрепа в личностното им самочувствие и вярата в Българската идея.“
Петко Атанасов е журналист, сценарист, продуцент, публицист и издател.

ПРОГРАМА

Пленарна зала на община Варна

22.11. събота
9,00 – 9,30 ч. Регистрация на участниците
9,30 ч. Откриване – изпълнения на хор „Морски звуци”,приветствия
Водещ на сутрешното заседание – Екатерина Пейчева
10,00 – 10,20 „Единението – залог за бъдеще” – Екатерина Пейчева (Варна)
10,20 – 10,40 ч. „Цар Самуил и българската държавност” – Антон Съботинов (София)
10,40 – 11,00 ч. „Манастирът „Св. Богородица” в местността Караач теке край Варна – средновековен културен и духовен център” – проф. д-р Валентин Плетньов, РИМ Варна
11,00 – 11,20 ч. „Археологическото наследство на Добруджа – изследване на тракийски култов  комплекс, гръцка колония, римски
град и старобългарска крепост” – Костадин Костадинов, РИМ Добрич
11,20 – 11,40 ч. „Популационно-генетични и праисторически ко-
рени на дунавските българи” – проф. Борис Атанасов (София)
11,40 – 12,00 ч. „Леточислението в „Именника на българските князе”. Боспорски и трако-македонски династии” – Андрей Киряков (Пловдив)
12,00 – 12,20 ч. „Разделението на функциите жрец и цар, както и поредното унищожаване на паметта за древността” – Константин Каменов (Пловдив)
12,20 – 12,40 ч. „За буквите” на Черноризец Храбър – нов прочит” – Петко Атанасов (София)
12,40 – 13,00 ч. Обсъждания по докладите
13,00 – 14,00 ч. Почивка
Водещ на следобедното заседание – д-р Росен Гацин, етнолог
14,00 – 14,20 ч. „Водопадите Горица при с. Овчарци – тракийски мегалитни светилища” – Страхил Гювийски, експерт в Нац. парк Рила (Сапарева баня)
14,20 – 14,40 ч. „Образът на Дракона в българския фолклор и етнография” – Наталия Ушкова (Варна)
14,40 – 15,00 ч. „Неолитни изображения, знаци и символи в шевица от Софийско” – д-р изк. Юлия Боева (София)
15,00 – 15,20 ч. „Пътят на душата: Преходът между тоя и оня свят в традиционните вярвания на българите и в изследванията на психолозите хипнотерапевти от края на ХХ и началото на ХХI век” – Калина Тодорова, Рег. библиотека „Христо Ботев”, Враца
15,20 – 15,40 ч. „Циганите по българските земи (миграционни процеси, движение, поселения)” – доц. д-р Евгения Иванова (РИМ Стара Загора), Велчо Кръстев (докторант в ИЕФЕМ при
БАН)
15,40 – 16,00 ч. „Традиционното народно облекло във Варненско – моделиращ знак за отличие на етнографските групи по Северното Черноморие (кр. на ХІХ – първата половина на ХХ в.)” –
Диана Тодорова, Етногр. музей Варна
16,00 – 16,20 ч. „Българската легенда за злите духове „нави” и произходът на българите” – Кирил Милчев (София)
16,20 – 16,40 ч. „Селищното пространство – космосът на българина” – д-р Росен Гацин, Софийски университет
16,40 – 17,20 ч. „Георги Синкел и Римският лунен календар. Исторически парадокси на хронологията” – гл. ас. Ангел Манев и инж. Таньо Танев, Инст. за космически изследвания (Ст. Загора)
17,20 – 18,00 ч. Обсъждания по докладите
18,00 – 18,30 ч. „Пазители на сенките” – филм на Бойко Василев и Хрисимир Данев за българските следи в Италия (София, БНТ)
18,30 ч. Закриване на първия ден от конференцията

23.11. неделя

Водещ на сутрешното заседание – Християн Облаков
9,30 – 9,50 ч. „Димитър Събев Злочести – първовъзрожденец в Североизточна България” – д-р ист. Георги Георгиев (Бургас)
9,50 – 10,10 ч. „Архитектурното наследство на Никола Лазаров” – Християн Облаков (Варна)
10,10 – 10,30 ч. „Богомило-катарската философия като живяна етика” – проф. д-р Ерика Лазарова (София, БАН)
10,30 – 10,50 ч. „Космогонията на Боян Мага и богомилите” – Спас Мавров (Казанлък)
10,50 – 11,10 ч. „По пътя на богомилите до Монсегюр, Франция” – проф. Дамян Попхристов (Пловдив)
11,10 – 11,30 ч. „Исихазмът като културна традиция по българското Черноморие” – Мариана Праматарова (Бургас)
11,30 – 12.30 ч. Обсъждания по докладите
12,30 – 13,30 ч. Почивка
Водещ на следобедното заседание Екатерина Пейчева
13,30 – 13,50 ч. „Черепът в българската обредност – праисторически корени” – Светлозар Попов (Варна)
13,50 – 14,10 ч. „Природната среда и човешката активност като основни фактори за устойчивото развитие на човешките общности от праисторията до днес” – Красимир Ковачев (Варна)
14,10 – 14,30 ч. „Тангристки капища или келто-римски храмове паралели” – Александър Мошев, Нац. литературен музей (София)
14,30 – 14,50 ч. „Българските книги от Х век в руската история” – Веселин Тракийски (Варна)
14,50 – 15,10 ч. „Юл Браун – човекът, който запали водата” – Петър Тодоров, Военно-морски музей (Варна)
15,10 – 15,30 ч. „Зиновий Дерменджиев – опълченеца от Бесарабия” – Родово изследване на Паша Александрова (Варна)
15,30 – 15,50 ч. „За една неочаквана бизнес възможност в разви-
тието на културния туризъм” – Николай Капитанов (Варна)
15,50 – 16,10 ч. „Да спасим кромлеха при с. Старо Железаре” – Славян Стоянов (Варна)
16,10 – 16,40 ч. „Генерал Павел Хаджихристов (Железният генерал)” – документален филм
16,40 – 17,30 ч. Обсъждания по докладите
17,30 ч. Закриване на конференцията

Вход свободен