Шатката и Хосе не избягали в тандем
Търсят "къртица" сред надзирателите в Софийския затвор
В Софийския затвор е имало не едно, а две бягства в рамките на ден, разкриха източници на "Стандарт". Издирваните под дърво и камък Николай Николов-Шатката и гватемалецът Хосе Мартинес всъщност не са духнали заедно на 30 април, а поотделно. Шатката е минал по коридор, свързващ тръбите за парното с офицерския стол, който се намира извън корпуса на затвора. Хосе пък е излязъл през парадния вход с бележка, че е в отпуск. В схемата на бягството има и замесен надзирател, който е прибрал тлъста сума, подозират разследващите. В момента се установява кой е, твърдят източници на "Стандарт".
До дни двамата бегълци от Софийския затвор ще бъдат пуснати за издирване с червена бюлетина от Интерпол, научи "Стандарт". В момента усилено ги търсят в България и съседните държави. По оперативни данни чужденецът вероятно е успял да мине границата, докато българинът все още се крие на наша територия.
Двамата са успели да се измъкнат под носа на надзирателите около 17 ч, докато в затвора се е провеждало мероприятие, посветено на италианската кухня по случай националния празник на Италия. По това време контролът е бил занижен, защото е имало външни посетители и повечето пазачи са били ангажирани с тях, разкриха източниците ни. Хосе Мартинес първо минал през трети пост на т. нар. кръгово. Това е кръг, свързващ различните етажи и в празното пространство са опънати мрежи, за да не може затворник за скочи надолу. След това минал и пред първи пост на парадния вход. На бариерата никой не го проверил.
Шатката пък минал през затворническия стол, след това влязъл в коридор с човешки ръст, откъдето минават тръбите на парното под оградата на затвора и отиват в хранителния блок на офицерския стол през улицата.
Вратата навън дори нямала ключалка
а се затваряла отвътре с резе, казват надзиратели. Така Шатката изминал необезпокояван близо 60 м, преди да избяга.
Николов и Мартинес почти сигурно са били подпомогнати от поне един надзирател, който е взел пари, за да осигури безпроблемното им измъкване от решетките, категорични са разследващите. Говори се и за различни суми за подкупа, вариращи от порядъка на 10 000 до 100 000 лева. Публична тайна е, че голяма част от тъмничарите правят различни услуги на пандизчиите срещу определени суми. Популярен затворнически лаф е: "Тук и кораб може да вкараш, ако си платиш". Вероятно двамата също са имали възможност да им бъдат внесени отвън важни и необходими неща за бягството. Затова и има съмнения, че освен отвътре двамата са били добре подсигурени и отвън. За липсата им се е разбрало едва при проверката в 20,30 ч на 30 април. От Министерството на правосъдието още на следващия ден са започнали вътрешна проверка и всички служители на затвора са били разпитани. Заради бягството виновните надзиратели и началници на затвора
ще бъдат сериозно наказани
заканиха се от ведомството. Проверява се защо е било позволено да работят в парното при условие, че Шатката е с висока присъда, а гватемалецът все още е следствен. Такова решение може да вземе само ръководството на затвора. Говори се, че Шатката е получил работата благодарение на съгласието му да сътрудничи на прокуратурата по делото срещу пернишките килъри. Той е особено опасен престъпник, с 20-годишна присъда за бруталното убийство на пернишкия наркодилър Николай Христов-Хайо. Мартинез пък все още няма присъда, а е подсъдим за въоръжен грабеж, извършен в прохода Хаинбоаз през 2011 г. Според бивш съкилийник на Шатката бягството му е било подготвяно поне от около месец. В зандана се говори, че и други лишени от свобода с тежки присъди имат намерение на духнат по същия начин. Изяснява се и как Хосе се е сдобил с бележка за отпуск. Появиха се слухове, че единият от бегълците е стигнал до Бургас, откъдето по море да се прехвърли в Турция. Друга информация обаче сочи, че още същата вечер затворниците са преминали през зелената граница с Гърция. Вероятната крайна цел им е някоя от държавите в Латинска Америка.
Код "Червено" е обявен по цялата граница
а всички записи от видеокамерите по граничните пунктове с Гърция, Сърбия, Румъния и Турция са прегледани обстойно заради съмнения, че бегълците са се снабдили с фалшиви документи, които да осигурят безпрепятственото напускане на страната. Следи от двамата обаче няма. От няколко дни патрулки постоянно дежурят около дома на Шатката в Брезник, засилено полицейско присъствие се наблюдава на определени обекти в Перник и Кюстендил, закъдето също има сведения, че е възможно да се укрива.
В Софийския затвор са предприети спешни мерки, контролът е засилен, а всички лишени от свобода - щателно проверени.
Шливата прескочил оградата от ревност
Избягалият от Бургаския затвор пандизчия се крие в Странджа, твърдят полицейски източници. 24-годишният Иван Гюров-Шливата, който е зад решетките заради серия въоръжени грабежи на бензиностанции, духна в понеделник от общежитие "Строител" в черноморския град. Полицаи щателно претърсват странджанските села, но до момента няма и следа от него. Роднини и приятели на Шливата твърдят, че нито са го виждали, нито са го чували. Разпитана е и 16-годишната му приятелка Емануела, заради която се подозира, че е избягал.
Шливата прескочил оградата на пандиза малко след като минала вечерната проверка. Само преди месец той е бил преместен от централния корпус в затворническото общежитие. Причината за по-лекия режим е, че му оставали едва 9 месеца до изтичане на присъдата. Основната версия е, че решил да избяга заради девойката, защото подозирал, че си има друг.
Освен Шливата в опит за бягство бе заподозрян и съкилийникът му Иван Радев. Разследващите са на мнение, че тъкмо Радев му е помогнал да прескочи 250-сантиметровата ограда. Иван е заловен и твърди, че не е имал намерение да бяга. Той излежава присъда от 4 г. и 2 месеца за разпространение на наркотици, от която му остават едва 6 месеца.
Преди 22 г. в гьол край Казичене: Преследват килър, гръмват тъмничар
Надзирателят от Централния софийски затвор Димитър Коняра е убит от "приятелски огън" след бягство на осъден за убийство. Случката става през 1992 г., разкри вчера пред "Стандарт" бившият колега на Коняра Бончо Методиев. Затворникът Георги Илиев успява да духне, а всички надзиратели и антимафиоти са вдигнати по тревога, за да го издирват. По-късно получават информация, че беглецът се крие в гьол край софийското село Казичене. Според сигнала Георги стоял под водата и дишал с тръбичка от папрат. Над 30 души се насочили към водоема около 2 ч през нощта. Надзирателят Димитър Коняра бил най-ербап от всички и дори влязъл във водата с идеята да открие Илиев и да го застреля. Докато Коняра претърсвал плитчините на гьола, застаналите с оръжие в ръка преследвачи на беглеца видели репеите да се поклащат. Започнали да гърмят, без да са наясно, че във водата е Коняра. Надзирателят бил прострелян на няколко места и издъхнал. Така и не се разбрало дали е умрял от куршум на колега или на антимафиот.
В същото време избягалият затворник се е криел при съпругата на началник на отряд от затвора. Той намерил приют в едно от магазинчетата на пазара "Димитър Петков", където жената продавала детски дрехи. Проверката така и не могла да установи дали началникът на 5-и и 6-и отряд в затвора Дечко Чеширанов е имал пръст в бягството на осъдения Георги Илиев, разказват бивши надзиратели от тюрмата.
