Булевард „Княз Борис I“ – вечната главна на Варна (6)
Шедьоврите, които погълна Дупката

„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. Поредицата е безкрайно интересна за новото поколение варненци, интересуващи се от историята на сградите, които и до днес създават неповторимия облик на града. След красивата история на площад „Независимост“, търговската улица „Преслав“ и площад „Мусала“ продължихме по бул. „Княз Борис І“ - вечната главна улица на града. 

 

Заслужава да отделим повече внимание на прочутата варненска „Дупка". Тя е създадена през 1970 г., когато се провежда международен конкурс за построяване на варненски универсален магазин. Конкурсът е спечелен от екип с ръководител арх. Иван Никифоров от ВИАС - София. Проектът предвижда строеж върху 4000 кв.м на разгъната площ 20 152 м. Проектирана е сграда на четири етажа, в която са разположени търговски зали, ресторант, кафе-сладкарница, лятно кафе-тераса, ревю зала. При проектирането е предвидена климатична инсталация, конверторно отопление, панорамни асансьори, системи за контрол, автоматично управление на всички инсталации, устройство за предпазване от птици. Строежът е останал на кота нула от 1990 г. При изкопните работи са разкрити останки от първата крепостна стена и монолитни каменни зидове от древни постройки на гръцкия и римски Одесос. За построяването на универсалния магазин са разрушени шест сгради с номера от 12 до 20. Това са жилищно-търговските сгради на Илия Милчев, проектирана през 1924 г. от арх. А. Франгя, Вартухи Тимурджиян, построена през 1934 г. от арх. Франгя и арх. Ст. Бенев, на инж. Тодор и Кичка Браколови, проектирана през 1936 г., на Мурад Ераносян хаджи Такворян от 1925г., арх. Франгя, Гарабед Вартанян и Гарабед Сандалджиян, проектирани през 1922 г. от арх. Манол Йорданов.

Консулът на Персия вдигнал къща на центъра 

Още в началото на булеварда правят впечатление сградите на търговеца на кожи Руси Ексеров на № 11 и сградата на № 19 на Хагой Мавиян - консул на Персия, поради което къщата е наричана персийското консулство. Тази къща е купена от д-р Максим Иванов и претърпява преустройство, направено от арх. Атанас Несторов през 1914 г.

Двете къщи са проектирани през 1898 г. от арменския арх. Торос Тороманян. Архитектурата на двете сгради е еклектична. И двете са изградени на ъгъл. Фасадите са разчупени от пояси, еркери колони. Много богато са орнаментирани прозорците и вратите с колони, фронтони, масивни корнизи. Особено красиво е оформен ъгълът на сградата на Руси Ексеров, където входът е фланкиран от колони, носещи профилиран корниз с ключов камък, оформен с пластика от растителни елементи. На втория етаж е изграден балкон, а над него полуобъл фронтон, който завършва с украса и релефна скулптура на жена. Ъгълът завършва с кулова надстройка, шатровиден купол и шпил. Покривът е висок, мансарден, с вградени люнети. Подобна на нея е била надстройката и кулата на къщата на Хагой Мавиян, но след преустройството те са премахнати.

Арх. Тороманян идва от Истанбул

Арх. Торос Тороманян идва във Варна от Истанбул през 1895 г. след поредните гонения над арменците. Във Варна престоява пет години и освен споменатите сгради проектира през 1896 г. Арменското училище, през 1898 г. къщата на А. Кюрдян (Тозбейкян) на бул. "Мария-Луиза" 23, през 1900 г. къщата на Димитър Паница на площад „Независимост“ и сградата на ул. „Преслав“ 21, изградена през 1902 г. Освен с проектантската дейност участва активно в обществения живот на града, за което има награда от Общинския съвет с взето решение от 1.III.1899 г. През 1900 г. заминава за Румъния, а от там във Франция. През 1903 г. се връща в Турция и участва в разкопките на старинни паметници в Армения. След Октомврийската революция става директор по опазване паметниците на архитектурата в Армения. Продължава да проектира и създава много известни сгради, сред които и Държавната опера в Ереван. Умира през 1934г. Погребан е в Пантеона на Ереван.

 

Всички публикации от рубриката "Сградите на Варна" четете тук