Съд изтегли фалита на КТБ до 20 юни 2014 г. (Обзор)

24 часа

КТБ е фалирала още на 20 юни 2014 г., когато затвори врати, а не на 6 ноември 2014 г., когато БНБ ѝ отне лиценза. Това постанови Софийският апелативен съд (САС).

Така магистратите отмениха решението на Софийския градски съд от 15 април, според което банката е изпаднала в несъстоятелност на 6 ноември.

Решението е важно, защото от него зависи кои цесии и прихващания ще бъдат законни. Сделки, извършени, след като банката е затворила врати, могат да се обявят за нищожни.

Делото за фалита на КТБ стигна в САС преди месец. Срещу решението на СГС имаше подадени 8 жалби - от прокуратурата, БНБ, акционерите и синдиците.

Основният спор бе кога банката е изпаднала в несъстоятелност - на 20 юни, на 30 септември, когато собственият ѝ капитал бил отрицателна величина, или на 6 ноември. Според прокуратурата, БНБ и синдиците тя била в състояние на неплатежеспособност на 30 септември и това било установено от одит.

Апелативните магистрати смятат, че началната дата трябва да се определи според най-ранния момент, в който е било налице спадането на капитала до отрицателна величина.

“Състоянието на неадекватност на КТБ не е настъпило при отразяването на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30 септември 2014 г.”, пишат апелативните съдии. Според тях от отчетите не можело да се изведе точно началният момент, в който собственият капитал на банката станал отрицателна величина. Те обаче отбелязват, че от установените обстоятелства - спиране на плащанията, поставянето на банката под специален надзор, налагането на забрана да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз, той не е можел да бъде променян след 20 юни. Решението на САС може да бъде обжалвано пред ВКС.

Синдиците ще направят списък с кредиторите до 21 юли

Списъкът с кредиторите в КТБ трябва да е готов до 21 юли, след като синдиците удължиха срока за изготвянето му от 14 на 30 дни. Това се случи след промените в Закона за банковата несъстоятелност, които влизат в сила от 3 юли.

В петък промените в закона са обнародвани в “Държавен вестник”. Те предвиждат удължаване на срока за изготвяне на списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на банка от 14 на 30 дни.

Синдиците на КТБ обявиха, че ще се възползват от предвидения по-дълъг период, тъй като продължавали да получават голям брой молби, които трябва да анализират.

Удължаването на времето ще позволи да се разгледат по-обстойно всяко едно от предявените вземания и да прецизират становището си по признаването му или не.

По-детайлен преглед на исканията ще създаде предпоставки и за по-малък брой кредитори, които биха подали възражения срещу решенията на синдиците на КТБ, се казва още в съобщението. 

Лукарски: 18 млн. лв. са депозитите в КТБ на фирми към министерството

Над 18,3 млн. лв. имат в КТБ държавните дружества, които са към Министерството на икономиката към 30 юни 2014 . Това съобщи в парламента министърът на икономиката Божидар Лукарски в отговор на въпрос на депутата от Реформаторския блок Петър Славов.

Най-много пари в КТБ е държало “Кинтекс”-почти 6,5 млн. лв., на два отделни депозита с преференциални лихви от съответно 5,5 и 3,2%. Дружеството имало и разплащателна сметка с лихва 0,1%. То е държало в КТБ 13,6 на сто от парите си, което отговаря на постановление на кабинета, изискващо средствата на държавните дружества в една банка да са до 25% от нетните пари, ако те са над 3 млн. лв.

Българската агенция за експортно застраховане пък е държала в КТБ 3,4 млн. лв. при 6% лихва или 12,3% от всички средства.

“Национална компания индустриални зони” е имала в КТБ 2,26 млн. лв., или 24,2% от всички средства на дружеството. Те са били разпределени в две разплащателни сметки, едната- с лихва 0,1%, а другата - 0,5%.

“ЕлБи Булгарикум” пък е държала 1,42 млн. лева на разплащателна сметка в КТБ. Нетната експозиция на дружеството е 21,7%, лихвата- 0,6 на сто.

2,26 млн. лв. при лихва от 3,5% е държало в КТБ “Плод и зеленчук” - Габрово. Дружеството не попада в изискванията на постановлението, защото общите му парични средства не надхвърлят 3 млн. лв.

 

фото: 24 часа