Съд с надпис от поема на 2600 г. откриха в тракийска могила
Радко Паунов; 24 часа
фото: podtepeto.com
“Молитва към музите” е на прославения гръцки мъдрец Солон, а притежателят - духовник
Каква е мечтата на всеки археолог - да открие златно съкровище или древен надпис?
“Естествено, второто”, категоричен е доц. д-р Костадин Кисьов, директор на пловдивския археологически музей.
Той държи в ръцете си най-новата находка - балсамарий, върху който е отпечатан в негатив текст от поемата на Солон, най-прославения гръцки политик и един от седемте мъдреци на Атина, живял през 634-559 г. преди Христа.
В този период политикът, провел редица реформи и въвел остракизма в Древна Елада, е написал и “Молитва към музите”. Част от нея е отпечатана върху глинен съд, положен в най-долния гроб на тракийската могила в с. Татарево, Първомайско.
“Тази находка е уникална, защото
досега не е
откриван по
нашите земи
пергамент с текст
от литературно
произведение,
и то в негатив - буквите са обърнати обратно”, разсъждава археологът. Епиграфи вече са разчели надписа и са категорични, че това е фрагмент от въпросната поема на Солон (за автора виж карето - б.а.). Текстът е послание, в което се казва: “Да имам добра слава пред всички хора, а за враговете си да изглеждам страшен”.
“Очевидно погребаният не е бил воин, защото нямаше оръжие, доспехи и скъпи накити, което показва, че става въпрос за духовно лице. В Античността такива хора са били най-начетени”, разсъждава археологът.
Шедьовърът излезе наяве при спасителни разкопки, проведени това лято до с. Татарево и финансирани от пловдивската община. “Иманяри бяха прокопали тунели, но за щастие не са стигнали до находката. Ако бяха я плячкосали, щяха да я продадат за много пари, убеден е Кисьов.
Могилата е с диаметър 60 м и висока 12 м, засипана с 26 000 кубика пръст. На различни пластове в нея са открити 4 гроба. Според Кисьов
става въпрос за
родова гробница
Едно от погребенията е женско, друго - на дете, трето - на мъж. Най-интересно е четвъртото - в дъното на могилата, което е първично и се датира от I в. преди Христа. Извършено е в яма чрез трупоизгаряне. Самият гробен инвентар е беден - състои се от 4 глинени съда и връх от желязно копие. Най-голямата изненада идва при изваждането на балсамария. Върху него е запазен отпечатан негатив на старогръцка писменост.
“Оказа се, че съдът е бил обвит в пергамент, върху който е имало текст с мастило, и част от него се е отпечатал върху балсамария. Самият пергамент е бил почти изгнил. Тази техника се е използвала най-напред в Древен Египет, след това се пренася в Гърция и Рим”, разказва Кисьов.
Кой е погребаният? Това е големият въпрос, върху който откривателят дълго време търсеше податки. Според доц. Кисьов мъртвецът вероятно е принадлежал към тракийското племе одриси и е бил ерудит. Изучавал е старогръцки, за да може да чете текста, написан върху пергамента. “Това са произведения, продавани в Античността като книги. Притежателят се е сдобил с него, защото е харесал написаното от Солон”, смята археологът.
Находката се раставрира и ще бъде една от атракциите в пловдивския музей, чиято колекция наброява над 160 000 експоната.
В района на Първомайско това е
втори надпис,
на който попадат
учени
Първият е върху златен пръстен от с. Езерово, открит през 30-те г. на миналия век. За науката изключителна стойност имат единствено епиграфските паметници, какъвто е балсамарият. Видният траколог проф. д-р Маргарита Тачева вярваше единствено на писмените документи, тъй като те са първостепенни извори при реконструкцията на древната история.
“Всичко друго - злато, бляскава посуда и рисунки, са ефектни, но нямат тази стойност, каквато дават епиграфските документи”, казваше приживе проф. Тачева.
Покойният археолог д-р Георги Китов я наричаше майката на тракологията. Именно тя разчете на терен надписа “Севт”, изписан върху предпазно въоръжение, открито в Голямата Косматка. Това даде основание да се смята, че бронзовата глава, която беше изложена т.г. в Лувъра, е на тракийския владетел Севт III.
Авторът на стиховете превръща
Атина в утвърдена демокрация
Солон Законодателят - така наричали автора на “Молитва към музите”, фрагмент от чийто тект беше открит това лято в с. Татарево. Той провежда редица реформи, които превръщат Атина в най-утвърдената демокрация в Античността. Гражданите са разделени на три групи - свободни, роби и метеки (чужденци, живеещи в града държава). Свободните граждани можели да бъдат избирани в съда, ако са образовани и са положили клетва за безпристрастност. И съдът, и съветът на 400-те (нещо като парламент) се избирали с жребий, обхващащ всички свободни граждани.
Предварително било съобщавано кога и къде ще се проведе следващото народно събрание. Специална стража удряла закъснелите с камшик, напоен с червена боя. Тези, които пристигали с изцапани в червено дрехи, плащали големи глоби.
Един от законите на Солон прехвърлял правата и задълженията на гражданите от родовете върху кварталите, в които живеят. Друг не позволявал на отделни богаташи да притежават неограничено количество земя. Било отменено дълговото робство - длъжникът вече отговарял с имуществото си, а не със самия себе си.
Солон, обявен за един от седемте мъдреци на Античността, е записал в законите си следния текст: “Ако в града има размирици и противоборство, всички свободни граждани са длъжни да вземат страна и да участват под страх от глоби и други сериозни наказания. Човек, който по време на междуособици не се присъедини нито към едната, нито към другата страна, се лишава от граждански права и не може да взема участие в живота на държавата.”
Авторът на “Молитва към музите” въвежда остракизма (изпращане в изгнание за срок от 10 г.), на който самият той става жертва.
Един от законите му не позволявал на патрициите неограничено количество земя. След дълги години управление и реформи съветът на 400-те решил да направи допитване до атиняните. Те се позовали на закон на Солон, според който на базата на допитването съветът можел да го остави на власт или да го остракира за срок от 10 г. За потрес на самия Солон мнозинството гласувало за неговото изгонване от Атина. Когато напускал града, видял двама козари. Попитал ги дали са чували за Солон. Отвърнали, че благодарение на него живеят много по-добре. Гласували обаче той да бъде пратен в изгнание. “Животът ни без Солон може да стане и по-лош, но поне ушите ни ще си починат от хвалебствени слова”, казали козарите.
Преди да изтече срокът на наказанието му, Солон починал в Сицилия през 559 г. пр. Хр.
* Ползван е и текст от “Енциклопедичен справочник”, съставен от Богдан Богданов и Анна Николова
