Само слънцето стои над България?
Често си мисля за пътя - за този, който извървяваме всеки ден до работа и за този, за който сме изпратени тук. Мисля си и за знаците от съдбата, за леките повеи на вятъра, които ни насочват в една или друга посока и за това, че е единственото важно нещо, в което трябва да се вслушваме са вътрешните ни гласове.
Попаднах на филм за пътя на песента „Излел е Делю Хайдутин". Наистина невероятна история за това, че ако човек е роден за нещо и е готов да го преследва, то нещата просто се случват. Валя Балканска, в чието изпълнение "Излел е Делю хайдутин" лети из космоса е родена в малко селце. При първото си излизане на сцена се плаши и се връща обратно зад кулисите, но учителят й я хваща за ръка и излизат заедно на сцената. На 18-годишна възраст, тайно от родителите си отива на прослушване и я взимат в ансамбъл "Родопа". Така Валя става певица.
През 1988 година, след излъчването на американския филм "Космос" по БНТ тя първо разбира, че песента в нейно изпълнение звучи във филма, а после и че се рее в космоса. Как се случва ли? Песента е част от плоча с български народни песни, която селекторите на златната плоча случайно откриват в музикален магазин в Ню Йорк. Самата плоча е записана от Мартин Кенинг, който през 1965 година чува Валя Балканска в Копривщица и решава, че трябва да запише песента. Макар и да е бил убеждаван, че друг трябва да я изпълни той решава, че ще звучи точно в нейно изпълнение. Песента е записана, а по-късно влиза в селекцията на две плочи с български народни песни. Когато се разбира, че българската песен е част от Златната плоча, която носи послание от цялата Земя, в България цари всенародна гордост. Има статии с гръмки заглавия, едно от които е "Само слънцето стои над България".
Умишлено пропуснах нещо много важно. По паспорт Валя Балканска се казва Фейме Кестебекова. Родена е в семейство с турско самосъзнание. На 18-годишна възраст хвърля забрадката и казва, че е българка, затова и отива тайно на прослушване, а от дома си е изпратена не с благословия, а с клетва. Няма българин, който да не знае коя е тя и да не се гордее с великия й глас.
На 13-ти октомври 2014 год. в България набиха бременна жена, чийто мъж й казва "обичам те" на английски. Тук няма да има фактология.
Това е.
Днес се запознах с историята на две послания и на два свята. На този, който с надежда изпраща културното си наследство и позволява да бъде опознат и на този, който отказва. Отказва да приеме, че цветовете обагрят света ни, а различните нюанси ни обогатяват. Запознах се с една история и с една случка, след време и двете ще са фактически събития от миналото. Едното носещо надежда за контакт, а другото ... подклаждащо омраза.
Това е животът. Случки и история или случки, които се превръщат в история.
