Само цаца и рапани вадим от Черно море

Водите на Черно море ни осигуряват най-много цаца и рапани. Над 90 на сто от морския улов през миналата година се е формирал от дребни рибки и хищни мекотели. На морския охлюв, който е дошъл в наши води преди около 60 години, се пада повече от половината добив на водни организми от морето, става ясно от годишния анализ на агростатистиката. Той има изключително стопанско значение, защото се изнася успешно в Япония и Корея, в последно време ядките от рапан намират прием и в Китай. Общо 4819 тона е годишното им производство. Това са 99,6 на сто от улова на водни животни у нас, пише "Монитор".

Над 1000% е скочил добивът на бяла пясъчна мида

Само за три години той е нараснал от 400 кг на 10,6 тона.

През миналата година има увеличение на улова на морски видове риба със 7%. На риби мъници по традиция се пада най-голяма част от слуката на рибарите. 3784 т копърка, трицона и шпрот са влезли в мрежите, което е 81 на сто от целия улов на риба в нашето море. От останалите черноморски видове най-съществен е уловът на сафрид – 271,4 т, на попчета – 74 т, на барбуня – 257 т, леферът е 49 т.

За два вида, които вадят нашите рибари, има европейски квоти – калканът и трицоната. От вкусната дънна риба са уловени 39,6 т.

Пълна забрана има да се ловят всички есетрови видове в Дунав. Заради намалената популация на  рибите, от които се вади скъпият черен хайвер, до 2016 г. рибарите нямат право да ги хващат. От голямата европейска река уловът е нараснал с 16,1%, като е достигнал 128,9 т, отчитат от аграрното министерство. Най-големи са уловените количества пъстър толстолоб, шаран, бяла мряна и платика. Намаляват обаче дунавската скумрия и речният кефал.

Все повече производители на аквакултури се регистрират у нас след забраната за стопански риболов във вътрешните водоеми, която е в сила от август 2012 година. Общото производство на зарибителен материал и риба е 12 178 т, което е с 61,1% повече от предходната година.

Най-много пъстърва и шаран вадят стопаните от рибарниците, расте интересът към отглеждането на езерен рак, чийто добив е скочил с 836% само за година.

Мидените ферми продължават да са на мода, става ясно от данните на МЗХ. Около 40 са стопанствата за морски аквакултури.

От там са получени 1787 т миди, което е двойно повече от предходната година. Експертите прогнозират, че през 2014 г. ще продължи да нараства броят на рибовъдните стопанства, което се дължи в голяма степен на възможностите за финансиране по Оперативна програма „Рибарство”.

Въпреки потенциала на отрасъла у нас постоянно расте вносът на риба. През миналата година той е бил в размер на 30 645 тона. Това е три пъти повече от експорта, който се извърша от нашата страна.

Най-много морски дарове ядем от Испания

Холандия, Гърция, Белгия и Великобритания. От страните извън ЕС основни партньори са ни Виетнам, Китай, Тайланд и Аржентина. Страната ни прави импорт предимно на замразена риба, филета, ракообразни и мекотели. Има внос и на 3691 т консерви. Замразени херинга, мерлуза и копърка са най-предпочитаните за внасяне видове. Съседите от Румъния са най-големите консуматори на българска риба зад граница. В Далечния изток пък наблягат на рапани от нашата страна. През миналия месец беше одобрен сертификат за износ на риба и рибни продукти за Китай.