Съпруг се жалва, че баща му забременил жена му
"На 40-ия ден след сватбата намерих вратата на стаята ни заключена. След малко оттам излязоха жена ми и баща ми, който още си връзваше гащите. После бях запас и тя забременя. След като я набих, призна, че е от баща ми.” Това обяснява разочарован съпруг от разложко село преди близо 80 г. по време на църковно дело за разтрогване на брака.
До 1945 г. у нас брачното право е изцяло под юрисдикцията на БПЦ. Венчавките и разводите се извършвали само от духовници, а редът е бил посочен в църковните канони, Екзархийския устав и специални окръжни на Светия синод.
В богатия фонд на държавния архив в Благоевград са запазени хиляди документи от Неврокопската епархия, които показват как са вървели бракоразводните дела. Изключително строги са били критериите за допускане на развод.
Най-важните са физическо или психическо заболяване, което пречи на изпълнението на съпружеските задължения, прелюбодейство, дълго отсъствие от дома, бездетие, опит за убийство на един от двамата, непреодолима непоносимост един към друг.
При подаване на молба първо се е гледало помирително дело, след това действал духовният епархийски съвет. Неговите решения можело да се обжалват пред Светия синод. Двете страни не са имали възможност да ползват адвокати, делата се гледали
само при закрити врата, за да не се дава публичност на факти и обстоятелства от личния живот на двойките. В залата присъствали само няколко от най-близките роднини. Честа практика била да се викат свидетели в подкрепа на един от двамата съпрузи.
Решението за развода вземал епархийският съвет с подписа на митрополита.
Църковните съдилища не са разглеждали уреждането на имуществените въпроси между вече бившите съпрузи. Това ставало в гражданските съдилища. Църквата позволява до три брака. След това се искало специално разрешение някой да мине под венчило за 4-и път. Обикновено това ставало “по крайно църковно снизхождение”.
Най-честите казуси са били свързани с пиянството на мъжа, което пък водело до разсипничество, разпродажба на нивите и животните и невъзможност семейството да се изхранва. Стигало се е дотам жена да декларира пред духовниците, че ако не развалят венчавката с пияницата мъж, ще се удави или убие.
Не липсват и случаи обаче, в които и жената се оказвала фенка на чашката.
“Съпругата ми се отдаде на пиянство и разсипничество, които урониха не само нейния престиж, но и моя като човек и съпруг. Започна да отсъства от вкъщи, да прибира разни мъже за гуляи и стигна до прелюбодейство”, обяснил мъж.
Да бъде жената девствена в първата брачна нощ в онези години е било особено важно за бъдещия семеен живот. Ако мъж попадне на мома, която вече е загубила честта си, това много бързо го водело до църковния съд.
“В първата брачна нощ се оказа не девствена. По ризата имаше кръв, но тя бе от менструацията. Тогава изнесохме публично този факт. Занесох ризата на баща . Не пихме сладка ракия. В нашето село за първи път се чува мома да излезе нечестна. Това е голям позор”, обяснил измамен младоженец. Той поискал за обезщетение от тъста си десетки декари ниви и няколко животни.
В прелюбодейство са хващани както мъжете, така и жените. Това е било най-трудното за преглъщане в онези години.
През 1928 г. е гледано дело срещу жена от санданско село, която била спипана с чужд мъж. “Хванах я през нощта да блудства с полицейския стражар. Видях го да излиза
от дома ни бос, по долни дрехи, без фуражка и пистолет. На следващия ден двамата си признаха. Стражарят беше охранител на бирника и след тази случка бирникът се сконфузи и изпъди охранителя си. След този момент изпитвам погнуса от нея”, оплаквал се съпругът.
Жена пък извадила като мотив за развод любовните връзки на съпруга си войник. Докато служил в Петрич, се залюбил с момиче. “След уволнението му започнахме да получаваме вкъщи писма от нея. Тук, в селото, той залюби и една тютюноработничка, друг път пък обезчести едно глухонямо девойче”, давала още факти срещу мъжа си пред духовните ядосана съпруга.
Неспособността на мъжа да изпълнява съпружеските си задължения също е била сред основателните мотиви за разтрогване на брака.
Това обаче не било редно да става дълги години след общото съжителстване. Съдът отказва развод, ако жената години наред е живяла с мъжа си и “чак сега се сетила да се оплаче, че той не е способен за полов акт”. В такива случаи духовниците подозирали, че има нещо друго, което да е станало причина за разтрогването.
“Венчахме се с Илия и вечерта си легнахме. Трябваше да извършим половия акт, както си му е редът. При опита да извърши акта мъжът ми се оказа негоден. Мъчихме се цялата нощ, но не можахме. Аз легнах по гърба си, той ми вдигна краката и се мъчихме да го вкара, но не можа. Беше му мек и се огъваше. Повтаряхме няколко пъти, но през всичкото време беше мек. Така спахме две недели, като нощем се опитвах да го хвана, но той ми буташе ръцете”, разказва пълни подробности от интимния си живот незадоволената съпруга.
След 5-месечни опити накрая тя си взела медицинско от лекар, че е девствена, и иска да се разтрогне бракът. Мъжът от своя страна се оправдал, че действително първата вечер не се получило, но след това нямало проблеми. “Говори така, защото иска да ми вземе жълтиците”, допълнил набеденият съпруг.
Младата булка Стойна пък представила друг семеен казус като сериозно основание за развод. “Тома не обича да работи, а да пие, но това не е най-големият му недостатък. Не е способен за съпруг", казва жената. На въпрос на църковните съдници по колко пъти седмично имат полови сношения, жената обяснила, че това става 1-2 пъти, но “то е само игра, а не истинско удовлетворяване”. Тома веднага контрирал с оправдание, че Стойна лъже, защото му задигнала парите и иска сега да се разведе.
“Повикани са трима градски лекари, които отиват в съседната стая заедно с двамата за експертиза”, е записано в протокола от делото.
След преглед медиците излезли със заключението, че Стойна е “напълно нормална развита жена”. “Тома има признаци на нормален мъж, но в полово отношение е негоден за брачен живот. От щателния преглед се установи, че няма тестикули, следователно не е в състояние да извършва полов акт. Лекуването е невъзможно”, веднага дали заключение градските лекари.
Болести като сифилис, епилепсия, вродена хистерия, скруфули, слабоумие са също основателни причини за развод. В някои от случаите съдът постановява, че болният може да встъпи в нов брак, след като представи медицинско, че се е излекувал.
Мързеливите жени са другите най-недолюбвани от мъжете си. “Когато ще, тогава готви. Когато ще, тогава работи. Некадърността стига до непокорство. Не умее да преде,
да тъче, не може да върши нито полска, нито къщна работа. Краде ми дрехите и ги носи на първия си мъж”, оплакал се нещастен съпруг.
Друг се жалил от опитите на жена му да го отрови. “Ружа ме мрази. Иска да ме отрови. Дава ми отвара уж от билки, но иска да ме опие и да ме отрови”, е записано в протоколите на епархията.
30-годишната Божана пък поискала развод, защото мъжът 2 г. не се е прибирал. При разпитите на двете страни съдът установил: “Предвид голямата омраза на Герасим към Божана дълго време той не се прибирал вкъщи. Устата и тялото смърдели нетърпимо
за Герасим.”
Църковният съд обикновено излизал с решение от 3 точки. Първата е “да се разкъсат брачните връзки между двамата”. Втората уреждала правото им да сключват брак следващ път. В третата точка се постановява кой от двамата какви съдебни такси за развода да плати. Ако семейството има дете, в решението за развода се определя при кого от двамата да остане.
