Сбърка ли Русия със забраната за внос на западни стоки?

Може ли Русия да се справи без внос на хранителни продукти от Западния свят? Отговорът е вероятно „да", но въпросът е на каква цена. Неслучайно в декрета на президента Владимир Путин за спирането на импорта изрично се отбелязва, че трябва да бъдат взети мерки срещу повишаването на цените на храните в страната.

Това обаче ще бъде трудна задача. Руската аграрна икономика 20 години след края на Съветския съюз все още няма потенциала да задоволи търсенето на руския пазар с продукти, конкурентни по цена и качество на вносните. Според данни на московския университет Русия внася 53 процента от потреблението си на хранителни продукти. Митническите данни показват, че това са най-много месо, плодове и мляко. Аграрният внос се равнява общо на над 43 млрд. долара.

По-голяма част от този обем се пада на ЕС. Според данни на Евростат страните-членки са изнесли през 2013 година аграрни стоки за 11.8 млрд. евро за Русия. Това представлява по-малко от един процент от целия износ на съюза, но важно перо за земеделието. Само САЩ внася повече плодове и зеленчуци от Европа - за 15.1 млрд. евро.

Това не е първата забрана от страна на Русия за хранителни продукти от ЕС. Москва вече забрани вноса на свинско месо от ЕС, което доведе до спор в Световната търговска асоциация. Наскоро Полша също влезе в списъка със забрана за плодове и зеленчуци. Все по-често и продукти от Украйна и Молдова биват ограничавани.

По подразбиране някой трябва да замести всички тези производители. Като алтернативи стоят Турция, Бразилия и други южноамерикански държави. Колкото повече продукти обаче Кремъл забрани, толкова по-голяма става вероятността да има негативни последици за населението. Към момента инфлацията в страната е 7.5 процента, но бъдещо увеличение на хранителните продукти допълнително ще я надуе.