Сектите и тяхното пагубно въздействие
Христовата църква има божествен произход и предвечно е предвидена в Божието домостроителство. Неин основоположник е Господ Иисус Христос – живия драгоценен камък (1 Петр. 2:4). Спасителят основа една и единствена Църква и Той е неин единствен глава (Еф.1:22). Под водителството на Св. Дух (Йоан 16:13), Който обитава в нея (Еф.2:22) и я ожитотворява, тя расте за да бъде „стълб и крепило на истината“ (1. Тим.3:15).
Православната църква е жив благодатен организъм на който членовете са вярващи хора, а глава – Сам Спасителят Иисус Христос, който я обича и съхранява във времето (Еф.5:23). В св. Църква вярващите хора са съчленени в един жив духовен богочовешки организъм, обединени от една вяра, една иерархия и едни тайнства. Чрез действието на Св. Дух и св. тайнства, респ. Божията благодат, вярващите постигат освещение и спасение. Ето защо православните християни трябва да знаят своята вяра и съзнателно да могат да я изповядват, да знаят защо я изповядват, а не я заменят с някоя друга.
Истината е над всичко (3.Ездра 3:35) и тя не разделя, а обединява. В установяване на истината, обаче не трябва да имат отношение „синовете на непослушанието“ (Колос.3:6), а трябва да изпълним завета н аапостола: „Да бъдем винаги готови с кротост и боязън да дадем отговор всекиму, който иска от нас сметка за нашата надежда“ (1.Петр.3:15). И така, какво представлява православието и каква е същноста на православната вяра?
Учението на нашата св. Православна църква е изложено в Никео-Цариградския символ на вярата. То е основано върху Божественото откровение – Св. писание и Св. предание, върху вероопределенията и църковните правила и канони, утвърдени на седемте всеселенски събори. То е вяра в онова, което Бог е открил на света чрез св. Пророци и особенно чрез своя Единороден въплотен Син Господ Иисус Христос и св. Апостоли, онова, което св. Църква е съхранила и св. богопросветени отци и учители църковни са изяснили. Тя е изначалната вяра на древната Христова Църква. Св. Православие притежава пълнотата на вярата. То съдържа всичко, което Бог е благословил да ни открие, необходимо за нашето спасение. В св. Православие няма нито недостиг, нито по-късен придатък, плод на човешко мъдруване. То съдържа в чистота и неповреденост богооткровените истини. Св. Църква ревниво е пазила и пази изворите на вярата, чисти от всякакъв човешки примес и е отделила доброто семе от плевелите на еретическите заблуди и разколи.
В продължение на векове църквите на Изтока и Запада вървели по свои собствени пътища в своето историческо развитие, но били обединени чрез общение във вярата, тайнствата и любовта. Скоро обаче увещанието на св. ап. Павел: „Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепление, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл“ (1.Кор.1:10), било забравено. Вселенският идеал на древното християнство за единство, любов, братство и единомислие, осъществен в живота на Иерусалимската църква (виж Деян.2:44-47), бил помрачен. Така от пълнотата на Църквата отпаднали т.н. Древни Източни църкви, като изявили несъгласието си с нейното учение. Те се обособили в независими религиозни и християнски общности с различни наименования, като: арияни, несторияни, монофизити, монотелити и др, които отдавна вече са отживяли времето си и са станали предмет на историята. През IX и в началото на X век отношенията межу Източната и Западната Църкви се влошило. Западната Църква се обособявала все повече и повече и отклоненията й от духа и преданията на древната Вселенска Църква станали по-очебийни и нетърпими.
