Сериен убиец осъди България в Страсбург

Най-безумният сериен убиец в Южна България - Димитър Харакчиев от Харманли, потресе хората с жестокостта, с която е убивал напълно непознати и невинни хора. По време на делото на близките на жертвите му им прилоша в залата, докато слушаха признанията на сатрапа. Жертвите на Харакчиев са четирима шофьори на микробуси. Двамата от тях е убил по особено жесток начин, а другите двама са оцелели като по чудо. През 1998 година Харакчиев е осъден от Хасковския окръжен съд на доживотен затвор без право на помилване. Присъдата е потвърдена и от по-горните инстанции и оттогава жестокият убиец е в килия в Старозагорския затвор, пише "Шоу". 

Той обаче не мирясва. Заема се, както се изразяват, неговите съкилийници с „писателска дейност”. Пише денонощно жалби, които адресира до всички възможни инстанции. Иска всичко и от всички. Подробно обяснява как от това, че не са му доставени трюфели в килията, например, е изживял: „тревожност, страх, постравматичен стрес и особено големи душевни страдания”. 

А защо са му трюфели на един затворник? - Той обяснява, че е обещал на съкилийниците си веднъж в годината да ги черпи с редките гъби, а не му ги доставят. 

В друга от жалбите си убиецът настоява в килията да бъде сложено видео, защото според създадения в затвора ред, доживотниците нямали право да посещават салона за прожектиране на филми. В интерес на истината, преди време в неговата килия наистина е имало видео, но след това е бил променен правилникът и то е изнесено. 

Тъй като на повечето от жалбите на Харакчиев не е обърнато внимание, той наема двама адвокати, които да заведат дело в Страсбург против „унизителните битови условия”, при които убиецът изтърпява наказанието си. Защитниците му са капацитетът по европейските дела Михаил Екимджием и Снежана Стефанова. Чрез двамата си адвокати Харакчиев успява да натрие носа на държавата, като я осъди да му плати 4000 евро за това, че изтърпява наказанието си при нечовешки условия. 

Има и други последствия от това съдебно решение. Препоръката е Народното събрание да предприеме мерки за отмяна на доживотните присъди без право на замяна и да промени условията за тежко осъдените престъпници. А това значи, че на престъпниците с най-тежки присъди трябва все пак да им се даде някаква възможност след време да могат да искат намаляване на наказанието. Според съда в Страсбург около стотината българи, осъдени на доживотен затвор, наистина излежават присъдите си в по-лоши условия, отколкото другите затворници. Те имат правото три пъти през деня да напускат килията и да ходят в тоалетна, а през останалото време използват кофи. Нямат никаква възможност за превъзпитание и социализация, макар че, реално погледнато, това едва ли им е необходимо. Перспективата пред тях е една – да умрат в затвора…

ДИМИТЪР ХАРАКЧИЕВ УБИВА С… КЕФ

Кой е Димитър Харакчиев? - Както се изразява психологът, който известно време прекарва в разговори с него: „Харакчиев е човек, който убива и изпитва особено удоволствие от това. Доста време преди да убие, той изживява удоволствието, докато си представя как ще постъпи с жертвата. След като убие, повече от месец живее с насладата от стореното”. 

А кои са жертвите на килъра? - Те са четирима шофьори, които карат микробуси. 

Преди да започне да убива, Харакчиев е попаднал на много добър учител – един от т.нар. Коматевски килъри, с когото лежи в една килия. Преди да прекрачи прага на затвора за първи път, Димитър има малка фирмичка за внос на млечни храни, която просъществува по-малко от година и след това фалира. И тъй като дължи пари на доставчици, Харакчиев започва да се занимава с кражби и измами, които му носят някакви приходи. Набързо е сгащен от полицията и през 1998 година влиза в затвора, където, както вече казахме, попада под влиянието на коматевския килър. Освободен е през 2001 година, но вече достатъчно „обучен” как да си подобри живота. 

Започва да се подготвя за първото си убийство – вече знае как да си направи пистолет и това му отнема не повече от месец. През това време го напуска жена му, която заминава неизвестно къде с двете им дъщери. Бъдещият масов килър е накарал майка си да ипотекира дома им, защото дължи много пари. Харакчиев е напълно отчаян и не вижда никакъв изход от батака, в който сам е нагазил. 

Решението му е да започне да краде микробуси и да ги продава на части. Първият откраднат и разфасован бус мерцедес му носи печалба от 2500 лева. Бъдещият убиец вече има самочувствие. Решава, че е време да се снабди с истински пистолет и си купува малък „Маузер”, който по-късно му създава доста проблеми, защото е с изхабени нарези. Поради тази причина не успява да убие две от набелязаните си жертви.

ЖЕРТВИТЕ

Първата му жертва е 65-годишният Никола Петров от село Еленино, Старозагорско. Харакчиев го наема да му свърши някаква услуга, като при това предварително му дава пари, за да бъде по-убедителен. Убива го със същия този пистолет, като го гърми отзад в малкия мозък. Откарва трупа край хасковското село Узунджово и го заравя там. 

Втората му жертва е Колю Драгов, 53-годишен от град Гълъбово. Този път за по сигурно го гърми два пъти, но мъжът не иска да умре, моли за помощ. Тогава Харакчиев вади ножа и го забива няколко пъти в гърдите му. После му прерязва гърлото, за да е по-сигурен, а трупа хвърля в една шахта. Двата микробуса на мъртвите са разфасовани в специално наетия за целта гараж край Хасково и продадени. 

Твърде странно е поведението на убиеца при наемането на другите два микробуса и пак със същата цел – шофьорите да убие, а возилата им да продаде на части. Едната от оцелелите като по чудо жертви на Харакчиев е 25-годишният Тодор Марински от Граф Игнатиево, Пловдивско. По настояване на убиеца спират по средата на пътя, той издебва шофьора, когато е в гръб, и стреля отзад в главата му. След това се опитва да запали микробуса и да избяга с него, но машината не пали, а в този момент застреляният идва в съзнание и извиква: „Сега ще умреш!”. Харакчиев вероятно си е помислил, че Марински има пистолет и панически бяга. 

Подобна сцена се разиграва и с пловдивчанина Петър Притропов. И на него Харакчиев пуска куршум отзад в главата му, но вижда, че мъжът не умира, а е готов да се хвърли върху него. И тук извергът бяга панически. По-късно психолозите ще кажат, че той е бил много страхлив, защото хладнокръвните убийци не действат по този начин.

С убиеца дълго време работи психологът Неделчо Стойчев от Института по психология на МВР. Той е твърдо убеден, че Харакчиев действа под влиянието на коматевския убиец, който го е обработвал в пандиза. Пред разследващите органи убиецът казва, че е излязъл от затвора озлобен към всичко и към всички. Убивал е и е изпитвал удоволствие от това. Някъде дълбоко в себе си обаче таел надеждата, че най-после ще го хванат и ще спре да убива. Дори в съда прави признанието: „Очаквах да ме хванат. За мен животът свърши с първото убийство”… А заключението на психолога е кратко: „Ако беше на свобода, Харакчиев пак щеше да убива!”. /"Блиц"