Сестри не се разделят с чувал, пълен с квитанции от един век

“Не се разделяме с документите. Чувалът винаги е с нас, дори когато отиваме на нивите или за дърва в гората. И тогава го носим. Ще намери някой тези документи, ще ги вземе и с нас е свършено”, признават сестрите Хамдия и Фатме Таракошеви от маданското с. Студена.

Често едната пази чувала, а другата копае картофите. Сестрите са неграмотни и всъщност не могат да прочетат и да знаят смисъла на написаното върху вехтите хартии. 
Бележките са важни, затова са с нас, а и кой знае кога ще потрябва нещо, казват жените. Таракошеви са с чувала и из институциите в Мадан и Смолян.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева 

“Независимо от повода на посещението изсипват чувала с пожълтелите бележки и казват: “Търсете си, каквото ви трябва”, а това отнема часове”, коментираха служители.
Сред бумагите, увити в найлонови торби, има какво ли не. От нотариални актове до фактури за купени керемиди през 1951 г. В чувала на Фатме, която е на 76 г., и по-младата с 6 г. сестра има документ от 1928 г.

Става въпрос за разрешение за сеч на дървен материал на баща им и въобще не им е необходим към днешна дата. Те обаче не знаят за какво става въпрос и дори за по-сигурно са го увили в найлонов плик, за да не се повреди. Пазят касова бележка от керемиди през 1960 г. и документ от това, че година по-рано са взели тухли. Вадят касова бележка за галоши от някогашния “Нармаг” в Мадан.

Фатме убеждава, че в безредието в чувала все пак имало ред. В отделно пликче са тапиите за ливадите им, в друго - за къщата. “Страдат от мания, че някой може да им вземе изпокъсаните бележки, не разбират от дума, че няма как някой да им присвои ливадите и имотите”, вдига ръце кметът Нези Хасанлиев.В родното им село ги гледат с недобро око, защото пращат жалби срещу съселяните си. 

“Няма оправия с тях. Срещу 25 души от селото са съставяли жалби за глупости. После хората по 3-4 пъти пишат в кметството обяснения, викат ги на разпити, с които им губят времето. Полиция е идвала поне 50 пъти през последните години за техни сигнали. От коя ли институция не са пращали проверка заради тях”, казва 65-годишният Орлин Манев.През 1983 г. в селото прокарвали път до оформения тогава център с детска градина и магазин. Той обаче минавал край къщата на Таракошеви, но те били против. “Тогава бях кмет. Трябваше да осигурим трасе, партията го искаше от местната власт. Работехме под надзора на полицията, защото нападаха работниците. За да работят нормално и без страх, тогава полицаите 3 пъти ги връзваха”, спомня си Манев.

Сега Фатме и Хамдия отново правят проблем. Не позволявали да се почисти канавката на пътя, защото граничи с подпорната стена под къщите им. Според тях по невнимание работниците може да съборят стената, обяснява Фаик Малковски.

Сестрите имат 2 къщи, които са в центъра на селото и допирните точки със съселяните им са ежедневно. Доскоро живеели в старата къща, за да си пазят новата. “Една нощ изведнъж взе да капе пръст от тавана. Рекох: “Сестро, давай да бягаме”, разказва Фатме. Така се пренесли през лятото в новата къща. На първия етаж обаче им се шири кравата. Бабите нямат вода в къщата си и наливат отвън.

“Те са като видеонаблюдение - дежурят от 5 ч сутринта до късно вечер на прозореца.
Къщата им е на високо и е като наблюдателница, няма как да мине кола и да не я видят. Нека си гледат и дебнат, като им харесва, но създават проблеми”, обяснява Фаик Малковски.

Наскоро 10-ина души от селото били разкарвани да дават обяснения за сеч на дърва. Сестрите пуснали жалба, че дървата, които прекарват, са незнайно откъде. Според донесението им възможно било да са секли в гора, която е тяхна собственост, пише 24chasa.bg.

Жалбата е написана юридически добре и това накарало лесничейството да направи щателна проверка. Нарушения не били открити. “Има хора, които ни пишат жалбите”, казва Фатме. Хамдия преценява, че журналистическият въпрос минава приличието, и хуква да се скрие в старата къща.

Преди време имали разправия със съселяните заради складиране на оборска тор до площада. От общината са им съставили 3 акта, защото Хамдия и Фатме слагали тор пред къщата си.

Негодували и младите. На центъра направили нова детска площадка по проект, а огромната купчина тор привлича много мухи. Ядосани за жалбите на хората от селото, сестрите засадили с картофи пътека, ползвана от съседи. Така затворили достъпа до домовете на половин махала. Сега обикаляме от другата страна, няма излизане на глава с тях, казват комшии.

“Не беше заяждане, нагоре из нивите прасетата ни ровят картофите и затова искахме да са ни близо”, контрират сестрите. “Трябва институциите да спрат да им обръщат внимание. Харчат се държавни пари за ненужни проверки. Едно идване на полицейски екип от Мадан е 50 лв., а то се случва често. Сигурно някой адвокат или грамотен човек им прибира парите да им пише жалбите и това впечатлява чиновниците, защото сестрите са неграмотни.

Обаче като се вижда, че жалбите са неверни, би трябвало да ги глобяват”, категоричен е Орлин Манев. “Все нямат пари, защото си ги дават за глупости”, намесва се Малковски.
“При Първанов сме ходили с чувала. И при новия президент ще отидем, защото хората тук са лоши”, заявява Фатме.

Преди 4 г. двете отишли в президентството да се жалват, че са им спрени социалните помощи. Държавният глава обаче не могъл да ги приеме и те изсипали чувала с бележките пред чиновник. Заради подозрение, че може местните чиновници да ги преметнат за пенсиите, ходили да си ги уреждат в Пловдив.

Двете вземат по 170 лв. пенсия, получават социални помощи. Признават, че взели въглища тази зима на вересия, защото похарчили за друго първия транш на помощите за отопление. “Дървата платихме от парите, скътани за погребало. Стари сме, болни и затова не ни обичат”, убедена е Фатме. Само тя от двете е имала някога брак. Оженила се в с. Ляска.

“50 дни живяхме след раждането на сина ми, отиде подир друга жена, но го хвана рак и умря”, казва Фатме. Твърди, че от изгонването  преди 50 г. не се е занимавала с мъже. Тя сама отгледала сина си Стойчо с помощта на баща си Мехмед. Според хората в Студена, точно като се споминал баща им, наследничките се развихрили срещу съседите.

Хамдия не се е женила никога и казвала, че не е имала вземане-даване с мъже.
От 20 г. синът на Фатме е в София и си идва веднъж в годината. “Не ни обича и той, само пие и работи”, уточнява Фатме. Сестрите имали и брат, който живеел в Чирпан. Починал, но не поканили сестрите му погребението.