Севдалин от Пловдив - абитуриентът на затвора

Севдалин е абитуриент, но не като другите. Той е единственият дванадесетокласник в училището си и няма компания, с която да отиде на бал. И не брои до 12 с крясъци по улиците. Севдалин е преброил много повече – до 1700. Толкова са дните, които е преживял зад решетките. 20-годишното момче е единственият абитуриент на училището в затвора за непълнолетни в Бойчиновци.

Преди 24 май той получи най-големия подарък – свободата си, разказва историята на момчето вестник "Труд". Заради добро поведение и дните, прекарани в работа и учене, излезе предсрочно. Няколко дни по-късно обаче сам се върна в затвора, за да положи матура по български език. Писа, както и останалите абитуриенти, по темата „Животът и изкуството в стихотворението „Кино” на Никола Вапцаров”.
 
Бях момче като много други. Учих основно училище в Пловдив, занимавах се със спорт", разказва Севдалин.

„Не беше трудно. Написах есе за разликата между изкуството и реалността. Като изключим някои изрази, Вапцаров сякаш е писал за нашето време”, казва Севдалин. Родителите му не го лишавали от нищо, но и не му давали всичко наготово. Затова пропадането от добро пловдивчанче до затвора в за лоши момчета в в Бойчиновци е истински шок за него. Но той не се поддава и не се срива.

През 2010 г., току-що завършил осми клас, Севдалин вместо в гимназия влиза в затвора. И той и учителите му не желаят да говорят за престъплението, което е извършил. То е в миналото, Било е обаче тежко и 15-годишното тогава момче получило най-тежката възможна присъда – 5 години. Така Севдалин научил първия си урок – в килиите остават не само закоравели престъпници. Неговото деяние е извършено в момент на силен афект и стрес, което не го оправдава.

Севдалин е категоричен, че за петте години зад решетките е премислил всичките си грешки и е видял живота като малцина от връстниците му. Планира след време да замине при родителите си, които работят в Англия. Но където и да е, ще учи и ще работи, казва той.