Синът на Радой Ралин оцелява като охранител

Cтефан, по-малкият син на сатирика и дисидент Радой Ралин, е поработил като контрольор в градския транспорт, а в момента се препитава като охранител. Споделя това между другото в разказ за баща си на пейките в кварталната градинка, точно под прозорците на апартамента, в който легендарният сатирик до последно живя, пише "24 часа". Не се оплаква, нито пък иска да става "зрелище". Не намира парадокс в това, че точно синът на човека, който се бореше за свобода и демокрация, живее като останалите шест и половина милиона българи.

Стефан загубил работата си в митниците, където работил 15 години. Съкратили го поради липсата на диплома за висше, макар други без висше да са "минали метър". Изкарал година като безработен на борсата. После облякъл униформата на контрольор, но постоянно се терзаел.

Правил компромиси само на влюбени двойки без билет, защото "те са крехки като цветя". И на седмия месец напуснал.

Навремето Стефан много пъти кандидатствал в различни вузове, но не е бил допуснат да следва заради славата на баща си като критик на Тодор Живков. След промените разбрал, че е имал досие от ДС водено под името "Прилеп", което завършило със счупване на долната му челюст един ден преди последното му кандидатстване. Помни как преди 10 ноември викали брат му в милицията заради акростиха "Долу Тодор Живков". Пускали и слухове, че името на Кин, кръстен на баба му Кина, майката на Радой Ралин, е абревиатура от комунистически интернационал.

Стефан е сменил много професии - работил е като асистент- оператор в Киноцентъра, после е топрекламен агент, а след това постъпва на работа в митниците на длъжност, за която не се изисква висше. Не може да си обясни защо след 15 г. съвестен труд го съкращават по времето на министър Дянков.

53-годишният мъж е баща на две дъщери и син, които в момента учат. Със съпругата му Таня полагат огромни усилия в борбата за насъщния. Брат му Кин също е многодетен баща - има 4 деца. Когато го питам как се оправят, ми отговаря с примиренческа усмивка: "Като ромите, как другояче да се справяме? Елате ни на гости, ако не вярвате!" Стефан посвещава много време на архива на баща си. Знае наизуст доста епиграми на Радой, а Кин - целия му път като сатирик. Първата си епиграма "Снага суха - глава куха" сатирикът съчинил в трети клас по адрес на тогавашния финансов министър. Стефан с лекота цитира четиристишие на баща си, когато го питам дали е успяла борбата му за демокрация: "Вече от години фарът е червен, как човек да мине в утрешния ден" (текст на Радой за песен - б.а.).

Според него най-актуалните епиграми от баща му сега са: "О, жалки държавници, не щем милостиня, станахме удавници във вашата тиня." Или пък тази: "Раснат доходите наш, бачкай трудов мой народ, раснат нови богаташи/с прогресивен произход."
Пази издание от изгорената в Полиграфическия комбинат прословута книжка "Люти чушки", и казва, че вицът освен в свинската опашчица се крие и в зурлата, чието ухо е като заметнат перчем над плешиво теме. "Но много преди "Люти чушки" Радой беше написал подобна по адрес на Тодор Живков "И тази ли тиква/напред ще подтиква?" Или "По-лоша е простотията и от лошотията", смее се Стефан. Пази и легендарния налъм, който баща му цопнал във ваза с надпис "Сатирата ще разцъфне". "Вече се е разпаднал в долната си част. Надписът си стои, повторих буквите с маркер. Но тогава се шегуваха как налъмът взел, че плесенясал, но плесента също била форма на цъфтеж."

"Баща ми беше вулкан от идеи",  казва Стефан. "Сега, като му гледаме архива, в него има много сценарии, които не са видели бял свят - "Мондиада" за Лазар Добрич, другият е "Пенсионер и кандидатка", сценария "Аз съм Левски", "Одисеята на Дон Кихот", "Латерна трагика"...

Коментира изказването на проф. Вучков, че баща му се сдобил с апартаменти, нищо че бил дисидент и критикувал властта. "Вижте, де юре Радой притежаваше едностаен апартамент в кв. "Борово", в който живее брат ми с 5-членното си семейство, а де факто живееше при мен, където делеше баня и тоалетна с петчленното ми семейство. Самотният ерген Вучков очевидно тези работи не ги разбира. Не разбира и от езоповския език - като говори, че Радой е преписвал епиграмите си от творчеството на Пенчо Славейков и от народното творчество. Без да съзнава, че те са се превърнали в хомогенна смес с карикатурата и заглавието, за да преборят цензурата. Но ако народът е казал: "Хитрата сврака с двата крака", същата мъдрост при Радой придобива нов живот чрез карикатурата, в която е изрисуван Живков, стъпил на две бюра. Което означава, че е станал едновременно шеф на партията и на държавата - основният белег на тоталитаризма, обсебването на всички власти.", обяснява синът на сатирика.

"Радой беше страхотен баща. Прекрасно беше да си живеем тримата в нашата ергенска къща. Викахме си "татко-братко", сподели още Стефан. Баща му взел решение да отгледа него и брат му съвсем сам, защото навремето майка им Грозданка Атанасова не се разбирала със свекърва си Кина Стоянова. Работела като методист на "Златните момичета" - отбора ни по художествена гимнастика. Днес майката на Стефан и Кин е 84-годишна и често си ходят на гости.

Сред най-близките приятели на сатирика са изкуствоведът проф. Димитър Аврамов и Вихрен Чернокожев, предишният зам.-директор на Института по литература, изследовател на творчеството му. Стефан, Кин и Радой най-много се радвали на компанията на поета Борис Христов, режисьора Милан Огнянов, Милчо Левиев, Рада Александрова, Джони Пенков, поета Александър Геров, скулптора Георги Чапкънов. С поетесата Блага Димитрова и съпруга й Йордан Василев също го свързвало дълбоко приятелство.

"Татко беше пълен въздържател - не вкусваше алкохол, а за пушенето казваше, че е "стаж към импотентност". И гонеше пушачите от кабинета си. Позволяваше единствено на Сашо Геров и на чичо Данчо да палят там", разказа синът на Ралин.

Стефан се усмихва, когато го питам дали баща му си е имал приятелка. "В архива намерихме огромна кореспонденция на Радой с  неговата несбъдната любов от Италия -
Лаура. Но една от най-големите му любови всъщност е момиче от Благоевград, на което той посвети своята стихосбирка "Коило галена трева". Щом й е посветил стихосбирка, значи тя е голямата му любов", споделя той.

Не е съгласен с писанията, че баща му е бил самотен в старостта си. "Радой просто не можеше да бъде самотен. Дори и предсмъртните му часове бяха споделени от големия му приятел режисьора Милан Огнянов, който беше в същото отделение на Военна болница и си отиде само седмица след него."

Според Стефан животът на хора като Радой - от раждането до смъртта, е като непрекъсната молитва, посветена на другите хора, както пишел Петър Дънов.
В архива намерил тефтера му от болницата. В него имало бележчица, написана на ръка, може би последната: "2004 - Животът ми виси, и кой ще го спаси, кой ще застрахова съдбата си сурова." Започнал е със стих. И си отиде със стих.